Фед внимава да не изненадва пазарите, за да не срине икономиката
Федералният запас е наясно, че внезапна промяна на посоката с дейности плюс думи, може да докара до много сериозен спад на фондовите пазари, а тръгнат ли фондовите пазари това значи автоматизирано стопанската система да спре или да се забави. Защото връзката към този момент не е, както преди 30 години – стопанската система е добре, значи фондовите пазари се споделят. Това сподели Иво Благоев, изпълнителен шеф на „ Астра Асет Мениджмънт “ , в предаването „В развиване “ на Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Вероника Денизова.
„Сега по-скоро е „фондовите пазари се качват – значи имаме оптимизъм и стопанската система е добре. Ако те тръгнат да падат, тогава от оптимизъм ще отидем на скептицизъм и всички стопански сътрудници по цялата верига, от консуматори до производители, ще стартират да се тормозят за бъдещето, тъй като фондовите пазари ще отчетат внезапен спад, който ще докара предстоящо до спад в стопанската система „.
Всички сме наясно, че не може до безспир да продължи лесният достъп до пари, само че въпреки това би трябвало да си дадем сметка, че през целия този цикъл на количествени удобства огромна част от тези лесни пари отидоха във фондовите пазари, посочи Благоев. „Да, сигурно би трябвало да забележим промяна, освен на паричната политика, а на резултата от нея, която докара, може би, до много високи оценки на финансовите активи „.
Федералният запас малко закъсня с оценките си по отношение на заплахата от по-висока инфлация, която да не е по този способ преходна, както те чакаха. Очакванията им са, че инфлацията ще остане висока и може би ще продължи повече от предстоящото, изясни събеседникът. Стремежът на Фед е „да не изтърван духа от бутилката, само че казусът, който стои пред тях, е какви ще са резултатите в случай че те въпреки всичко решат да работят по-агресивно. Видяхме, че полемиките са били много разгорещени и множеството от представителите на Фед са били на мнение, че би трябвало да се работи по-бързо и нападателно. Но формалното изказване не звучеше толкоз нападателно през декември „.
„Възможно е обстановката с ковид и новия вариант Омикрон да повлияе на решението на централните банкери, както в Съединени американски щати, по този способ и в Европа и то в отношение да бъдат малко по-предпазливи „.
През март месец ще имаме първо повишаване на лихвите. Това е много евентуално, сподели гостът. „Покачване на лихвите през март ще има в случай че гледаме фючърсните пазари на лихвите. 80%-но е упованието за покачване на лихвите през март месец. При това Федералният запас през последните години гледа да не изненадва пазарите – да покрива упованията на финансовите пазари, с цел да не внася в допълнение волатилност и изненади като цяло „.
„Много значим е не самият факт на нарастване на лихвите. Дали ще вдигнат лихвата с 0,5, а те с повече най-вероятно няма да вдигнат, не е кой знае какво в безспорна стойност. Това е сигнал, че цикълът на лесни пари стартира да завършва. Не бих споделил, че ще спре, само че ще се сложи едно начало. Много е значимо самото изказване. Самият акт на покачване е напълно сигурен. Важно е посланието, което Фед ще даде, тъй като би трябвало да се преценява с много неща, освен с стопанската система „.
Икономиката, напълно разумно, след рестрикциите, когато стартира Covid рецесията 2020 година и цялото насъбрано напрежение по веригата, в този момент се отпушва и разумно стопанската система се възвръща много добре. Инфлацията обаче пораства, тъй като имаме дефицити. Имаме проблеми с многовките. Производството не може да навакса търсенето, посочи Иво Благоев.
„Инфлацията не е функционалност на това, че стопанската система прегрява, а тъй като стопанските системи бяха изкуствено подтиснати „. „Фед, увеличавайки лихвите в действителност може да докара до спомагателен стрес върху кредитите на компаниите. Компаниите ще би трябвало да заделят спомагателен запас за цената по кредитите си „.
Освен лихвите е значимо и количественото стягане. „Дори Фед не е наясно по какъв способ ще подходи. Ситуацията е с прекалено много незнайни. Ако натиснем едно копче не знаем тъкмо какви ще са последствията, тъй като фондовите пазари се крепят на лесните пари “ .
„Въпросът е до каква степен икономическият пиедестал ще успее да навакса, тъй че прекъсването на лесния достъп до финансиране и пари да оправдае високите оценки на финансовите активи. Реакцията на пазарите бе точно за това – не на самото повишение на лихвите, а поради това, че е допустимо Фед да стартира по-скоро редукция на салдото на активите. Това на процедура значи безусловно, изрично евакуиране на ликвидност. А това от своя страна не може да не докара до потрес „.
Федералният запас няма да бъде нападателен , предвижда гостът. „Да, ще стартира цикъл на покачване на лихвите, само че никога няма да бърза с понижаване на салдото. Това от своя страна значи, че ще има волатилност на фондовите пазари, само че най-малко доникъде на годината не виждам причина фондовите пазари да не са на тези високи равнища, а дори и повече. 5 до 10% може би ще се покачат „.
„През втората половина на годината ще става по-интересно. Ако инфлацията стане по-висока, ще би трябвало да се вземат повече ограничения. За страдание фондовите пазари ще се счупят, когато Фед направи грешката да стартира нападателно съкращаване на салдото и използване на по-строга парична политика „.
На въпроса по какъв способ може пазарите да бъдат сюрпризирани, откакто толкоз добре се комуникира авансово всяка последваща крачка, гостът сподели: „Не съм сигурен дали някъде във времето , под друг тип напън, който може да бъде стопански, инфлационен, може да е даже политически, Фед няма да промени на политиката си да комуникира авансово своите решения „.
Целия коментар вижте във видеото.
Всички посетители в предаването В развиване може да гледате .