Най-старите човешки останки са на 233 000 години
Учени са създали преоценка на възрастта на античните човешки остатъци от групировката Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се оказали много по-стари – на 233 000 години, а не на 197 000 години, както се смяташе преди, оповестява РИА Новости. Днес това е най-старата находка в света на Homo sapiens. Резултатите от проучването са оповестени в списание Nature.
В Африка има единствено осем места, където са открити остатъци на анатомично модерни хора, датиращи от междинния плейстоцен. Възрастта на всички тези находки е избран много условно – в диапазона отпреди 350-130 хиляди години. Това е в сходство с множеството модели на човешката еволюция, които допускат, че типът Homo Sapiens е зародил и се отделил от най-близките си предшественици преди към 350-200 хиляди години. Но учените непрекъснато търсят способи за по-точно установяване на възрастта на най-ранните находки на актуалния човек.
В Индонезия откриха остатъци на най-древния човешки тип
Вкаменели костни остатъци на най-древния Хомо еректус (изправен човек), чиято възраст надвишава всички предходни находки, бяха открити от…
Прочети повече
Вкаменелостите от Омо I са открити в края на 60-те години на предишния век във групировката Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. За този район в междинния плейстоцен е била присъща висока вулканична интензивност – вулканите в Източноафриканската рифтова система непрестанно са изригвали, изхвърляйки големи облаци пепел. Утаявайки се, тази пепел е образувала туфи, измежду които са открити останките. Първоначалните разбори, осъществени по метода аргон-аргон, са посочили датировка към 197 000 години, само че геоложките данни сочат, че туфовите отлагания са се образували по-рано.
Изправеният човек е предшественик на джуджетата от Лусон
Учени под управлението на проф. Клайв Опенхаймер от Университета в Кеймбридж в протежение на четири години събирали данни за всички вулканични изригвания, случили се в късния междинен плейстоцен в Етиопския рифт, като обърнали внимание освен на възрастта на вулканичните скали, само че и на геохимичните характерности, които разрешават да се дефинира принадлежността на скалите към едно или друго изригване. В резултат създателите са съумели да датират тъкмо слоевете вулканична пепел, намиращи се директно над и под седиментите, в които са открити вкаменелостите.
„ Вкаменелостите бяха открити в поредност под пълен пласт вулканична пепел, който никой не можеше да датира с радиометрични способи, защото пепелта беше прекомерно фина – споделя Селин Видал, един от създателите на публикацията. – Общоприетата възраст на вкаменелостите от Омо е не по-малко от 200 000 години, само че към тази дата имаше много неустановеност. “
Пещерата Бачо Киро, от която е тръгнал първият човек в Европа, ще бъде отворена от 14 май
След 2 месеца изключително състояние пещерата Бачо Киро посреща гости от на следващия ден. Учени потвърдиха, че оттова е тръгнал първият човек в Ев…
Прочети повече
Събраните проби от тефра – циментирана вулканична пепел, и пемза били смлени от учените до субмилиметрови размери, с цел да се изследват техните геохимични особености.
Антрополози разкриха тайната на енергийната успеваемост на античните хора
„ Всяко изригване има своя история на подземна еволюция, собствен отпечатък, който се дефинира от пътя, по който е предходна магмата. След като раздробихме скалата и освободихме минералите вътре, успяхме да определим тяхната възраст и геохимичния автограф на вулканичното стъкло, което съдържа тези минерали “, обясни Видал.
Геохимичният разбор посочил, че дебелият пласт вулканична пепел, който директно покрива отлаганията с фосилите, е обвързван с изригването на вулкана Шала, случило се преди 230 хиляди години, а самите отлагания са с няколко хиляди години по-стари.
* На фотографията горе: Формацията Омо Кибиш покрай град Кибиш, където са открити човешките фосили.
Още от ИНТЕРЕСНО:
About the Author
