Събота е, но вместо да почиват, родители и ученици в

Do Look Up

Събота е, само че вместо да почиват, родители и възпитаници в Плевен са се събрали на лекция за гените, имунизациите, ДНК и слушат деликатно Милена Георгиева, доцент към Института по молекулярна биология на Българска академия на науките. Днес е тук, а през седмицата постоянно гостува в радио и телевизионни излъчвания като теоретичен комуникатор. От година взе участие и в дискусионни научни кафенета с IT отдела на Uber.

Голям е ползата и към събитията и подкаста на Ratio за известна просвета – на лекцията им за “ Безсмъртието “ тази година имаше над 150 души. Британският съвет провежда Софийски фестивал на науката, който всяка година се радва на триумф. Въпреки това всички тези почитатели на научните открития са малцинство в България. Според от септември 2021 година 57% от българите не се интересуват от новите научни открития . Разликата по отношение на останалите европейци е сензитивна: 86% от тях имат сериозен интерес.

Резултатите не са изненада, тъй като изпитваме директните последствия от тях сега: най-ниско равнище на имунизация против ковид в Европейски съюз, което директно корелира с най-високия % смъртност и най-вече почитатели на теории на конспирациите вместо на формалния теоретичен консенсус.

На този декор през декември за поредна година ЮНЕСКО и L`Oréal отличиха три млади българки учени за техните новаторски планове. Подобни награди сигурно оказват помощ да се разпространяват новите научни открития, а и всеобщата аудитория да види лицата на науката, които в тази ситуация са на млади дами, вдъхващи доверие. Според изследването на “ Евробарометър “ българите считат, че учените са способени, само че не и алтруисти, по-малко от 25% имат вяра, че подбудите им не са комерсиални и че работят за общото, а не за личното си богатство.
Трите българки, отличени в Програмата “ За дамите в науката “ – доцент Ина Анева, доктор Мария Калапсъзова и Нина Стоянова-Нанкова Реклама
Макар да са значими, наградите се връчват веднъж в годината, а с цел да могат българите още веднъж да заобичат науката, да й се доверят и да припознаят потребността от нея, е нужно редовно и съсредоточено изпитание. Къде са вдъхновяващите хора, които на наличен език да описват за най-новите научни открития и да пленяват въображението на дребни и огромни? Това са комуникаторите на науката – съвременна и уважавана специалност в Западния свят, за която множеството хора в България в никакъв случай не са чували.
Черна магия или елитът на обществото
“ Когато отношението към науката не е като към черна магия, а като към нещо, което в действителност генерира потребни открития, тогава от ден на ден хора ще желаят да вземат присъединяване в научната работа, което неизбежно води и до повече нововъведения „, споделя доктор Никола Кереков. Той е защитил докторския си труд по Имунология в Института по микробиология на Българска академия на науките и като част от екипа на Ratiо взе участие в образуване на събития за известна просвета. Всяка седмица дружно с Петко Желязков описват по занимателен метод за най-новите научни вести в епизод на подкаста Ratio Weekly. “ В връзката на науката се движим към двадесет години обратно от Западна Европа „, споделя доктор Кереков. Той акцентира, че у нас към момента по-голямата част от учените считат, че не е нужно да отделят време за разпространение на науката: “ В целия западен свят това е от дълго време непризнат метод. Учените се образоват на ранен стадий от кариерата си по какъв способ вярно да комуникират научна информация към неспециалисти и са задължавани след това да се включват в събития, в които да обяснит на наличен език работата си „. Логиката в непознатите университети и институти е желязна, тъй като колкото повече обществото проумява значимостта на научните открития, толкоз повече ще е склонно да поддържа финансирането на още просвета.
Доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология Българска академия на науките постоянно гостува в радио и телевизионни излъчвания като теоретичен комуникатор. От година взе участие и в дискусионни научни кафенета с IT отдела на Uber Източник: персонален списък
В момента наклонността е към разкриване на от ден на ден независими специалности “ Комуникация на науката „. Те са интердисциплинарни, включват се и психолози, които разкриват по какъв способ работи човешката душeвност и по какъв способ да се сервира новата информация по най-подходящия метод, тъй че да притегля и да възпламенява интереса, а не да отблъсква и плаши. Същевременно самите институти и организации в Европа и Съединени американски щати отварят от ден на ден позиции за комуникатори. “ Популяризирайки науката, съумяваме да възпитаме у хората сериозен метод на мислене. Те се научават какви въпроси да зададат към дадена информация и надлежно преценят дали могат да ѝ се доверят, което им оказва помощ да взимат по-рационални решения „, разяснява Никола Кереков.
Като част от екипа на Ratio, доктор Никола Кереков взе участие в образуване на събития за известна просвета Източник: персонален списък
Всички сме изложени на голямо брой вести, много е мъчно човек в всекидневието си без нужните знания да филтрира кое е правилно и кое не. “ Единственият метод да се противоправи на дезинформацията е ефикасната връзка на науката, учените би трябвало да са измежду хората и да поддържат връзка интензивно с тях на техния език, не в университети и институти, а там, където са елементарните хора: в питейни заведения, концертни зали, паркове и изключително в обществените мрежи „, споделя доктор Кереков. Най-добър образец дават Англия и Съединени американски щати, където има от ден на ден учени-звезди с милиони почитатели. Научните вести се предават в истории и метафори и по този способ доближават до страстите на хората, а през тях и до мозъците им. Погрешно се основава усещането, че просвета би трябвало да се показва единствено към деца, актуалните комуникатори работят на всички възрастови фронтове . В момента в България точно събитията на Ratio запълват този вакуум при представянето на просвета пред възрастни. Философията им е, че един път разпален, ползата към научните открития у хората в никакъв случай не угасва и те стартират да се интересуват от ден на ден, като съумяват да приобщят към научните тематики децата си, близки и другари. “ А и възрастните са тези, които взимат решенията, избират ръководещи, които образуват политики и вземат решение какъв брой и по какъв способ да финансират нови проучвания „, добавя Никола Кереков.
Реклама Citizen science
След като един път се възпламенят, елементарните хора и без да са учени, могат да способстват много за науката , най-хубавият специалист по кости от мамути да вземем за пример е германецът Дик Мол, който не е приключил публично палеонтология. “ Благодарение на напредналите технологии, да вземем за пример смарт телефоните, елементарните хора оказват помощ на учените да решат даден теоретичен проблем – това е най-новата и бързо разрастваща се наклонност и се назовава Citizen science „, споделя Никола Кереков. Хора посредством висококачествените микрофони, с които са оборудвани актуалните телефони, оказват помощ със запис на звуци в дивата природа дружно с геолокация, с цел да бъдат локализирани избрани типове птици или инсекти на дадена територия. Друг образец са хилядите фенове астрономи, които следят небето, а част от данните в техните фотоси могат да се употребяват от астрономите, да вземем за пример за разкриване на метеорити. В България феновете орнитолози също се включват интензивно в научната работа наедно с учените, като вземат участие в мониторинга на типовете и документиране на тяхното държание. Дори притежателите на домашни любимци могат да спомагат на учените, като организират поведенчески опити с тях, като следват авансово формирани от откривателите указания. Технологиите овластяват и дават огромен запас, само че могат и да пречат в вярната връзка.
Нечестно съревнование
Технологиите и научните открития напредват по-бързо в сравнение с обществото може да ги разбере, в същото време обособените клонове на науката се профилират все по-тясно, по тази причина нараства потребността от мостове, които да свързват комплицираните научни концепции с хората. Пандемията през последните две години ускори тази потребност, тъй като парадоксът е, че когато се появиха имунизациите, на които разчитахме, хората отхвърлиха да се имунизират, което ще удължи пандемията до безспир.
Във кино лентата, за който всички приказват в последно време – Don’t Look Up, Леонардо ди Каприо играе академик, който се пробва да изясни надвисналата над планетата Земя заплаха. В края на кино лентата, изтощен от това да не схващат научните му причини, той споделя единствено: The science is solid
“ Когато започнахме да се занимаваме с разпространение на резултатите от ежедневната ни научна работа през далечната 2002 година, не се гледаше с положително око на тези способания. Нямаше интерес и предпочитание у други сътрудници да се занимават с такава активност, която с изключение на неплатена, беше време- и трудоемка „, споделя доктор Милена Георгиевa от Института по молекулярна биология. Тя признава, че тя и сътрудниците й постоянно са ставали обект на рецензии, че не би трябвало да принизяват високата просвета. Тогава Милена като докторант и научният й началник пишат публикации в сп. BBC Знание. Подготвят броеве в разнообразни известни издания за епигенетика и биология на стареенето, за генната редакция и биохакерството. “ Постепенно осъзнах какъв брой е значимо да вложа много старания в това да описвам науката на известен език, да сътворявам забавни лекции за аудиториите на различите фестивали на науката, както и за TEDx събитията, на които получавам покана да се представям като академик „, споделя доктор Георгиева. Силата и постоянството в тази популяризаторска активност идват от убеждението й, че науката би трябвало да служи на обществото и да е налична. В огромна част връзката на науката, с която се занимава Милена Георгиева в свободното си време, е про боно.

Необходима е целенасочена държавна и институционална политика в тази област – “ колкото и да се пробват да обяснит, че РНК имунизациите против ковид са основани прекомерно бързо, това изобщо не е правилно. Без напредъка на молекулярната биология и генетика в последните десетилетия това нямаше да е допустимо. Но би трябвало да излезе някой академик с опит, знания и морал и да го изясни на хората „. Тя добавя, че вложенията в връзката на науката би трябвало да са структурирани, с цел да не се случва, както до момента, “ на мускули “ и сред другото.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Пазар на труда 1 Компании 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Компании 2 Енергетика 3 Компании Реклама
В последните си научни проучвания лабораторията по Молекулярна генетика към ИМБ, Българска академия на науките, в която работи доктор Георгиева, се концентрира върху биологията на стареенето. Учените разгадават по кое време, по какъв способ и по какъв метод стартират първите стадии на процеса – “ най-голямото ни изобретение е, че методът, по който ДНК е проведена в ядрото на клетките ни, има огромно значение за това по какъв способ стареем. Затова, когато се приказва за антиейджинг тактика, е хубаво да се употребяват техники, които подреждат ДНК, поддържат я в едно вярно пакетирано и проведено положение „. Има хранителни добавки и медикаменти, които са ориентирани към подредбата и съхранението на целостта на ДНК в клетките.

В екипа на доктор Георгиева има трима млади учени, двама от които са приключили висшето си обучение в чужбина в влиятелни университети. “ В България е налична съвременна инсталация за върховен пилотаж в областта на молекулярната биология и биомедицина. Ползваме всички техники за генетичен, транскриптомен и метаболитен разбор. Но за качествена и съвременна просвета трябват и стимулирани и уважавани от обществото хора. “ Благодарение на поредната информационна активност на доцент Георгиева двама от нейните студенти, които приключват бакалавърските си степени по биология в чужбина, научават за работата в лабораторията от изявленията и лекциите на Милена, свързват се с нея с желанието да стартират научна кариера в Института по молекулярна биология на Българска академия на науките.
В България към този момент знаем по какъв способ да подмладим човешките кафези, само че не и институтите
Случаят с младите експерти, които е привлякла доктор Георгиева, е един от дребното позитивни образци, тъй като в множеството институти в България нови учени липсват, съществува действителната заплаха да се прекъсне приемствеността в науката. В този подтекст оценките на ЮНЕСКО и L`Oréal несъмнено стимулират младите дами учени всяка година. През декември Нина Нанкова завоюва първата премия за проучването си на растението Graptopetalum paraguayense и неговите евентуални лечебни свойства против човешки коронавируси. Тя вижда ниските равнища на коронавирус заболеваемост и смъртност, записани в Тайван от началото на пандемията. Предполага, че точно това растение, което тайванците ядат постоянно на салата, е повода локалното население да е по-защитено. Нина Нанкова е на 28 години и едната от единствено двете учени под 30 години в Института по обща и неорганична химия към Българска академия на науките. Категорична е, че наградата за нея е значима, тъй като такова самопризнание, и то рано в научната кариера, й вдъхва самочувствие – “ имаше срок, в който се бях отчаяла – в последно време ми беше мъчно да уравновесявам сред научната работа и петгодишния си наследник, само че в този момент виждам, че трудът ми се прави оценка „. Финансовите изражения на наградата също са от голяма важност.

Една от главните аргументи да няма млади учени в България е извънредно ниското възнаграждение : “ През последните години Българска академия на науките влага в ново съоръжение, идват студенти, само че не остават след това, тъй като заплатата е ниска. За да се занимаваш с просвета в България, би трябвало да имаш кой да те устоя, това е разкош „, споделя Нина Нанкова. Същевременно тя има по-особено мнение за връзката на науката, счита, че е значимо да запалителен деца и възпитаници да се занимават с просвета, само че при възрастните е по-сложно: “ Учените икономисват много детайлности и опростяват нещата, с цел да се схванат от необятната аудитория, и хората вземат решение, че към този момент схващат много, да вземем за пример от вируси и ваксини. Често се случва да популяризират половинчати истини „.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване

Същото наблюдаване споделя и доктор Мария Калапсъзова (35 г.), която завоюва втората премия за млада жена академик. Тя ще създава по-ефективни и евтини материали за предпазване на зелена енергия: новаторски натриево-йонни акумулатори в Института по обща и неорганична химия към Българска академия на науките. “ Млади учени липсват, причините са сложни, само че главната е ниското възнаграждение „, споделя доктор Калапсъзова. Самата тя се е запалила по науката още като дребна, до момента в който е следила баба си, която е била фармацевтка, по какъв способ забърква медикаменти. Сега тя и сътрудниците й търсят способи да привлекат нови хора към своя институт: “ Когато участваме в Софийския фестивал на науката, на щанда на нашия Институт по обща и неорганична химия не се стопират много гости, питат ни раздаваме ли дарове, рядко имат самообладание да научат за нововъведенията. “

Именно Софийският фестивал на науката е едно от първите места, където се реализира връзка на просвета в България, основан е от Британския съвет и се организира всяка година от 2011 година насам. На него гостуват водещи учени от целия свят и въпреки и значимо, това е събитийно изпитание и остава потребността от локални комуникатори, които да имат непрекъсната връзка с по-широк кръг от аудитория. Друга самодейност на Британския съвет е “ Лабораторията за популярност “ – конкурс, в който се обясни научна тематика по понятен и атрактивен метод, единствено за три минути. Националният спечелил се трансформира в лице на науката в България и показва страната на интернационалния край в Обединеното кралство. Д-р Владимир Божилов печели второ място в “ Лаборатория за популярност “ през 2010 година и първа премия в интернационалното му издание Hall of FameLab 2014 година в Лондон. Той е един от дребното учени, които умеят по този способ увлекателно да приказват за звездите и Космоса, че да вдъхновят хората да стoят будни цялостен нощ и да се взират в небето. Посвещава живота си на връзката на науката и не се опасява да приказва за нея в ъндърграунд пъбове, малките екрани и подкасти, години наред е и основен редактор на сп. “ BBC Знание “ за България.
Д-р Владимир Божилов е преподава в катедра “ Астрономия “ към Физическия факултет на Софийски университет. Екипът на катедрата основава за пръв път в България магистърска стратегия “ Астрономия и популяризация на астрономията „, която застъпва връзката на науката. Програмата е ориентирана към неспециалисти и е новаторска в международен мащаб
Сега се е заел да съобщи знанието на идващите генерации. Владимир Божилов е притежател е на докторска степен по астрофизика и астрономия, преподава в катедра “ Астрономия “ към Физическия факултет на Софийски университет. Екипът на катедрата под управлението на доцент доктор Евгени Овчаров основава за пръв път в България магистърска стратегия “ Астрономия и популяризация на астрономията „, която застъпва връзката на науката. Програмата е ориентирана към неспециалисти и е новаторска в международен мащаб, защото дава опция на всеки искащ, без значение от предходното си обучение, да научи основите на астрономията и астрофизиката.

Благодарение на доктор Божилов и екипа на плана ISPAS докторантите в Българска академия на науките имат опция да се образоват в курс по връзка на науките. “ За да имаме ефикасна връзка сред науката и обществото е от значително значение учените да осъзнаят какъв брой е значимо да комуникират вярно резултатите си, а по едно и също време с това и публицистите е хубаво да не се тормозят да се обръщат към учените “ , споделя доктор Владимир Божилов. Във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет студентите трета година могат да учат избираем курс по връзка на науката. Важно е да се означи, че с цел да има научни постижения, които да се разпространяват, би трябвало да има и задоволително бюджет за инвестиция в тях: “ България отделя единствено 0.85 % от Брутен вътрешен продукт за просвета , а в Европа междинното е 2.2% – отделяме два пъти и половина по-малко. Но има и елементи в числата: от тези 0.85% от Брутен вътрешен продукт единствено 0.20% са средствата, които страната влага в просвета, и това включва всички научни проучвания. Това е 11 пъти по-малко в сравнение с в Европа „, споделя доктор Божилов. Той е безапелационен, че в случай че България желае да е водеща в науката и нововъведенията, а това са областите, които потвърдено основават най-висока добавена стойност, би трябвало извънредно бързо да се увеличи най-малко двойно процентът от Брутен вътрешен продукт, предназначен за просвета.

Друг метод на стимулиране е моделът във Англия, където бизнесът също взе участие в огромна степен във финансирането на н аука посредством особено основани за задачата фондове. Така или другояче, фирмите също се възползват от нововъведенията, само че тук още веднъж водеща роля би трябвало да има страната, която да убеди бизнеса за какво и по какъв способ да се включи.
Йордан Стефанов поддържа страница за връзка на науката “ Наука и сериозно мислене „, която има публика от 83 000 души, има и едноименна група за полемики
И в България млади учени намират поле за изява в частния бранш: Йордан Стефанов e биолог с докторска степен по микробиология. Професионалният му опит е напълно в тежките производства, ХВП и фармация, като сега се занимава със основаване на нови технологии за синтез на протеини в огромна частна компания. В свободното си време поддържа страница за връзка на науката “ Наука и сериозно мислене „, която има публика от 83 000 души, има и едноименна група за полемики. Той е оптимист за бъдещето: “ На фона на мрачната статистиката, че повече от половината българи не се интересуват от просвета и технологии, аз имам един малко по-различен взор. Моите наблюдения са, че всяка година ползата към тези тематики се усилва. “ Според него позитивен сигнал за това са събитията и конгреси за известна просвета и технологии, които имат огромна публика. Наблюденията му демонстрират, че хората са станали по-критични и на потребителски тематики и по-трудно се подават на неуместни и ненаучни изказвания, описания и реклами. Промяната се случва, само че тя е мудна и резултатите ще ги забележим след години, нека на идващото българите към този момент да са осъзнали, че науката движи света напред и избавя живот.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Тамара Вълчева