Най-скъпите играчи, които България забрави
Публикуваме материал на Емили Терзиева , която прави изчерпателен разбор на националните ни тимове.
Изпращайте вашите материали на [email protected]
Започна шампионатът КАН (Купа на африканските нации). Странно усещане направи, че въпреки голяма част от международните звезди във футбола да имат африкански корени, толкоз малко играчи избират да играят за родните си национални тимове, че към този момент все по-трудно се открояват огромни имена в шампионата.
Този факт повдига тематика, която може би е отговорът, за какво в актуалния свят, нашият народен тим мъчно намира място в интернационалните шампионати. Има една тематика, която май е настояща единствено в България – Каква част от играчите в националните тимове са родени в страните, чиито флагове пазят?
И до момента в който Франция, Германия и други европейски страни от ранна детска възраст присвояват видни бразилски и африкански младежи, с които бързо построяват тимове – международни и европейски шампиони, при нас като че ли двойното поданство още е тематика табу. В космополитният свят, като че ли единствено България още е затворена към отвореното общество.
Дори част от новият звезден тим на Македония, в действителност са играчи притежаващи български паспорти, които от дълго време са били видяни от младежките национални гарнитури на Македония. Пример е младата звезда на Хайдук Сплит – Яни Атанасов. От години се употребява изразът: „Трябват ни качествени футболисти, около които да се учат младите „. А използваме ли най-хубавото, с което разполагаме като качество? Отговорите оставяме на вас.
Ще разгледаме топ 5 на играчите, които не са употребявани от Ясен Петров и екипът му, само че имат български паспорти. Интересен факт е, че огромна част от тях са оценени по-високо от всеки различен наш национал, с дребни изключения.
1. Жуниор Кайсара (Истанбул Башакшехир) – 900000 евро
Може би най-хубавият трансфер на Лудогорец от близкото минало. Бивш футболист на Шалке 04, сега Жуниор играе постоянно в Шампионска лига и Лига Европа със своя Истанбул Башакшехир и е считан за един от най-хубавите десни бекове в южната ни съседка. Именно левият и десният бек са най-проблемните зони в националният ни тим и постоянно фланговите контраатаки ни основават много главоболия. Решение явно има, а дали се стига до покана към Жуниор…отговорът е негативен.
2. Натанаел (Internacional) – 1,30 млн. евро
Друг някогашен състезател на Лудогорец, също притежаващ български паспорт. Натанаел е ляв бек, благосъстоятелност на бразилският Интернасионал, през предишният сезон играе чартърен в Atlético Clube Goianiense, където записва впечатляващите 19 мача и 4 асистенции в едно от най-силните шампионати в света – Бразилската Серия А. В кариерата си е достигал оценка от 4,50 млн евро. Далеч по-технична опция на неувереният Велковски, само че за жалост също пропуснат след напускането на България.
3. Джонатан Кафу (Sport Club Corinthians Paulista) – 1 млн. евро
Малко прочут факт е, че един от най-техничните полузащитници на Лудогорец – Кафу, също има български паспорт. В момента съотборник с Паулиньо (бивш състезател на Барселона) и Уилян (Арсенал) в Коринтианс. Пикът в кариерата му е срока в Бордо, когато е оценен на 10 млн евро. Освен като дясно, може да играе и като ляво крило, което дава много варианти на Ясен Петров за другояче самотният при контраатаките ни Кирил Десподов.
4. Паулиньо (Khor Fakkan) – 1 млн евро
Паулиньо е последният първокачествен чужденец в Левски, който също има и българско поданство. В момента прави възторг в ОАЕ и от началото на 2022 година има 8 мача, 4 гола и 2 асистенции. Освен като крило е употребен и като състезател, който гради играта, сред отбрана и нахлуване, а точно подобен липсва на нашият народен тим от години и е повода за глухата ни игра в отбрана и изритани на посока топки в търсене на Десподов и Атанас Илиев.
5. Фернандо Каранга (HN S. Longmen) – 800000 евро
Няма по какъв способ в топ 5 на най-скъпоплатените играчи, притежаващи българско поданство да няма и състезател на ЦСКА. Каранга играе в Китай, през сезон 202-/2021 има 16 мача, в които е отбелязал 5 гола и е асистирал един път. Всички помнят страхотното му съдействие с Кирил Десподов, което докара до впечатляващият за Каранга сезон 2017/2018, в който има 38 мача, 30 гола и 17 асистенции във всички трунири, в които е играл. Дори играещ в Китай, Каранга сега е най-скъпият атентатор с български паспорт, като изключим огромната вяра Мартин Минчев (също отвън сметките на Ясен Петров). Останалите ни тарани са оценени надлежно – Атанас Илиев (600000 евро), Георги Минчев (550000 евро), Димитър Илиев (700000 евро).
Така няколко играчи могат да затворят дупки, които от дълго време нямат решение в нашият тим. А пред България стоят два въпроса:
Готови ли сме да играем като всеки различен народен тим, в опит да се класираме най-малко за един шампионат и младите ни гении към този момент да не са незабележими за задграничните сътрудници? Не можем да отречем, че представянето точно на Македония притегли голямо внимание към локалните изгряващи звезди, до момента в който много надарени наши момчета като Илиян Илиев, Десподов, Марин Петков, Доминик Янков и Вуцов, по този способ и не получават доверие в топ тимове, поради ниската футболна известност на страната ни сега.
Готови ли сме най-сетне да излезем самоуверено, с атакуващ футбол, най-малко в Лигата на нациите? В последните години футболът ни се състои от два съставния елемент – Стена и изритана топка без цел и посока. Макар работата на Ясен Петров по включване на младите като Петко и Андреа Христови, Илиян Илиев и Светослав Вуцов да е блестяща и с много позитивни вероятности, към момента не можем да изградим ядро.
Всяка подготовка стартира с напълно нови и несработени играчи, подмладяване най-сетне има, само че опитните играчи не би трябвало да идват от средата на българското състезание, когато има толкоз качествени играчи с български паспорти, впечатляващи света. Ще излезе ли България най-сетне с двама нападатели, най-малко против Грузия и Гибралтар, а не с двама дефанзивни полузащитници?
Време е нашият тим да огледа света и да си отговори къде желае да отиде. Младите играчи би трябвало да станат ядро във всеки мач, в случай че желаеме в миналото де се сработят, а потвърдените бразилци, които нямат късмет за различен народен тим за съвършен преподавател за нашите юноши. Ако приемем, че Вуцов/ Наумов, Андреа и Петко Христови, Недялков,Десподов и Атанас Илиев са ядрото на нашият тим, за какво да не увеличим техничността и скоростта на контраофанзива с опитните бразилци?!
Един Кирил Десподов пролет не прави. Кайсара може да бъде чудесно решение отдясно на отбраната, Кафу би бил впечатляващо ляво крило, а Паулиньо съвършено би помагал на младият Илиян Илиев да развива техниката си като предстоящ плеймекър. Мартин Минчев впечатли даже Фрайбург, само че още явно не е впечтлил нашият народен тим за втори атентатор.
При младежите действителността не е по-различна. Играчи като Димитър Митов не са били част от U21, Омер Агдавиш, който е титуляр във всеки мач в Израел, също даже не е викан досега. Силвестър Джаспър бе открит от…журналист. А Индиана Василев (Астън Вила), Беркин Йозгюр (Истанбул Башакшехир), Антонио Фоти, който има впечатляващ сезон в Германия с Франкфурт до 19 години, в които е отбелязал 5 гола и 4 асистенции в 10 мача…скоро могат да бъдат изгубени вечно за нашият народен тим, тъй като от дълго време са включени в младежките обединения на други страни.
Материал на Емили Терзиева
About the Author
