От какво всъщност се страхува Путин?
От какво в действителност се опасява Путин? Руският държавен глава не е заплашен от военния капацитет на НАТО, а от концепциите, които доближават до Източна Европа дружно с разширението на Алианса Препоръчай (0)
Времевото следене на срещите, на които Русия и Западът разискват смяна на връзките си тази седмица, отразява много ясно смисъла на обособените срещи. Първата беше срещата сред Вашингтон и Москва в Женева в понеделник. Това е връзката, която в действителност е застрашена. Путин желае да прогони Америка (и нейните оръжия) от предверието си. Европейците се появиха за първи път в НАТО в сряда и за повторно този четвъртък на срещата на Организацията за икономическо съдействие и развиване, само че те са единствено помощници в една по-голяма игра.
Това докара до известно неодобрение в европейските столици, изключително в Брюксел, само че е неизбежно разследване от военния баланс на силите в Европа. След Студената война европейците по този способ и не се снабдиха с задоволително съоръжение, с цел да станат съществени играчи на личния си континент. Ето за какво в този момент те още веднъж би трябвало да се обвържат с американците. И могат да се считат за щастливци, че Путин стартира тази рецесия едвам откакто Тръмп към този момент беше напуснал Белия дом. Досега Байдън не е показвал податливост да надвива над ползите на съдружниците. Това обаче не е наложително да остане по този способ, написа в собствен коментар за FAZ Николас Бусе.
Разговори без резултати
Доколкото може да се съди извън, първите два кръга от договарянията не доведоха до особени резултати. Не бива да се чака прекалено много и от срещата на ОССЕ във Виена, макар че Украйна за първи път е позволена да седне на масата. Емисарите на Путин обществено се държат по този способ, като че ли Западът би трябвало да подпише декларация за капитулация.
Това може и да е в сходство със заповедта на господаря им и с условията на локалните медии, само че в съответния случай е неефикасно. Американците още първоначално дадоха да се разбере, че няма да дават на Путин право на несъгласие в НАТО нито по въпроса за разширението на изток, нито по решенията за разполагане на военни бази. Това не е изненадващо, защото би сложило под въпрос обещанието за сигурност на съюза и в последна сметка неговото битие.
Изненадващото обаче е, че Путин насочва такива оптимални претенции. Стратегическото статукво не е толкоз неприятно за него. Приемането на Украйна и Грузия в НАТО беше отсрочено поради неговите намеси за кой знае по кое време, и Кремъл добре знае това. И до през днешния ден Алиансът се придържа към Учредителния акт на НАТО-Русия от 1997 година: в източните страни членки няма ядрени оръжия и има единствено ротационни, случайно управляеми стандартни сили.
Реакция на анексирането на Крим
За това, че те въобще са там, е отговорен самият Путин, защото разполагането им беше реакция на анексирането на Крим. Да се твърди, че НАТО, който в основата си е защитителен съюз, съставлява военна опасност за Русия, е нелепост, която няма да се се сбъдне, даже и да се повтаря непрекъснато в Москва.
Има единствено две вероятни пояснения за какво Путин прави най-мащабния си до момента опит да преразгледа европейския ред на сигурност. Едната е, че той е изгубил визия за действителността. Трудно е да си го представим при човек, който е дръзновен във външната политика, само че постоянно се е старал вредите му да не надвишават изгодите. Ако обаче в този момент има вяра на личната си агитация, западните закани за наказания евентуално няма да го възпрат да нахлуе в Украйна.
По-вероятно е Путин да се интересува от политически буфер по отношение на Запада. Идеите, които се разпространиха по границите на Русия с разширението на НАТО и други западни институции, в действителност съставляват опасност за неговото все по-авторитарно ръководство. Сигурно е възприел митингите против Лукашенко като предизвестие, а прозападния курс на Украйна е по този способ или другояче сигнална лампичка за Кремъл. Ако успее да разклати позициите на Америка и НАТО в Източна Европа, идеалите за независимост, народна власт и самоопределяне ще бъдат по-малко привлекателни и той ще получи облекчение вкъщи.
Путин предявява имперските си искания толкоз безочливо, като че ли към момента живеем в XIX или XX век. Той не е задоволително мощен, с цел да ги наложи, само че предходните му опити към този момент нанесоха много вреди, освен в Европа. Путин хвана Запада неопитен, както много пъти преди, само че това не значи, че инерцията не може да бъде употребена. НАТО предлага договаряния за надзор на въоръженията. Наистина ще има много благоприятни условия за построяване на доверие. Не е несъмнено дали това ще е задоволително за Путин. Но посоката е вярна: В предишното Западът се справяше добре с възпирането и едновременната подготвеност за разговор.
About the Author
