„Таня, защо винаги крещиш толкова силно!“ – избухна в смях Маринка, а приятелката ѝ Валя се присъедини.
За Таня това беше толкова обидно, че ѝ се дорева. Тя работеше тук вече над шест месеца и колегите ѝ непрекъснато се заяждаха с нея. Разбирайки защо Марина и Валя са я взели на прицел, Таня не можеше да им отвърне по същия начин. Таня беше няма.
Тя затвори вратата зад себе си и заглуши шума, долитащ от улицата. Отвън спорът се разгорещаваше: администраторът Саша, любимец на целия женски персонал, беше ядосан от поведението на Марина.
– Харесва ли ти да досаждаш на Таня? – попита той сериозно.
Марина го изгледа изненадано.
– Кой ѝ досажда? Това е просто шега!
– Странни шеги си имате – отбеляза Саша. – Все едно се смеете на дете, което не може да ви отвърне.
Марина се огледа, търсейки подкрепа от колегите, но всички избягваха погледа ѝ. Докато беше време да се смеят на Таня, всички бяха там, но сега изведнъж Марина се оказа виновна.
– Ако не го разбираш, значи наистина ѝ досаждаш – произнесе Саша без капка колебание. – И всички знаем защо.
Той знаеше, че Марина си е набелязала него и дори разправя на другите, че двамата излизат. Той се беше уморил от нейната нахалност и реши да сложи край.
– Така ли? И защо? – подхвърли Марина презрително. Тя се досещаше какво може да каже Саша, но не искаше да го чуе.
– Наистина ли искаш да разбереш? Няма ли да се разочароваш? – продължи Саша с все същото спокойствие.
Марина трябваше да избира между самоувереност и страх: ако кажеше, че не иска да знае, щеше да изгуби по всички параграфи и да падне в очите на колегите.
– Кажи, щом имаш какво да казваш. Какво пък си видял в онази „слаба глупачка“? – отвърна тя.
– Тя е по-умна и по-достойна, отколкото изглежда – отговорът на Саша я разочарова. – За разлика от теб, тя не отвръща на нападките и затова изглежда по-разумна. Всички знаем, че ти се мислиш за „мис Красота“, но Таня определено е по-добра, и всеки тук го разбира.
– Вземи си очила, нищо красиво няма у нея – сопна се рязко Марина.
Но не можеше да не забележи, че колегите, които преди се смееха заедно с нея, сега бяха на страната на Саша. Тя скочи, изтича извън ресторанта и извика, докато излизаше:
– Махайте ми се от пътя, всичките!
Един от колегите отбеляза:
– Тя се стараеше заради теб, Саша, искаше да се направи на велика, а ти… я закопа.
– Отговорих, както трябваше – каза Саша. – Таня не може да им отвърне сама и някой трябва да я защити. Не сме животни, че да мачкаме по-слабите. Хайде, почивката свърши, обратно на работа. Не забравяйте, че утре имаме голямо събитие!
Колегите зашушукаха и се върнаха към задълженията си. Главният готвач, единственият над 50-годишен в ресторанта, спря Саша:
– Добре направи, че защити Таня, но внимавай да не ѝ навредиш така. Не познаваш ли Марина? Злопаметна е.
Работата продължи с пълна сила.
Изглеждаше, че всички вече са забравили за инцидента: служителите на ресторанта разговаряха и се смееха. Към полунощ салонът беше напълно готов за утрешното тържество. На следващия ден ресторантът беше нает за сватба – все пак един местен магнат омъжваше дъщеря си.
Таня остана до късно, макар да не ѝ харесваше да стои извънредно. Но никога не отказваше, защото ѝ бяха нужни пари за операция.
– Танюша, почакай, да поговорим – чу се гласът на Маринка.
Таня спря, виждайки пред себе си Марина и още две момичета.
– Хайде, защо не викаш за помощ? А, да… – продължи саркастично Марина в момента, в който зад Таня се появи фигурата на Саша. Той изгледа Марина строго.
Когато Таня и Саша вече бяха навън, той ѝ каза:
– Таня, съжалявам за това, което стана. Жалко, че не можеш да говориш – сигурен съм, че щеше да им отвърнеш.
– Всъщност мога да говоря, но тихо – прошепна Таня.
Саша замръзна, гледайки я.
– Не мисли, че те лъжа – продължи Таня. – В детството претърпях тежка катастрофа и гърлото ми пострада. Когато попаднах в сиропиталище, никой не обърна внимание на проблема ми. По-късно, като пораснах, потърсих медицинска помощ и започнах лечение. Вече имам две операции зад гърба си. Мога да говоря малко, но е много трудно. Нужна ми е още една операция – не е спешна, но трябва да събера пари.
– Уау, вече те виждам в съвсем друга светлина.
– Моля те, не казвай на никого. Мога да говоря не повече от пет минути, после трябва дълга почивка.
– Таня, а какво се случи тогава?
– Родителите ми и аз бяхме в колата, когато друга, голяма кола се вряза в нас. Родителите ми загинаха. Аз оцеляx, а шофьорът на онази кола не беше и драскотина – беше много влиятелен човек.
– Невероятно…
– Да. Тогава реших, че искам да стана лекар, защото линейката се забави твърде много. Ако беше дошла по-бързо… Но както и да е, реших да помагам на хората. Подготвям се, имам време. Колкото до онзи човек… научих за него, когато пораснах. Бях на девет, когато стана катастрофата, запомних него и жена му. После открих данни за инцидента. В доклада пишеше, че баща ми е имал алкохол в кръвта, а той никога не пиеше – имаше проблеми със сърцето.
Докато говореха, стигнаха до нейния дом.
– Е, стигнахме. Благодаря ти, Саша, не искам и с Марина да влизам в конфликти.
– Не се тревожи. Ако не си против, ще разкажа на всички за теб, та да те оставят на мира.
– Да не си луд? Ще те направят за смях.
Саша се усмихна:
– Нека се опитат.
Таня вече се умори дори от шепота.
– Добре, мълчи до утре – каза Саша и сложи пръст на устните си.
Таня кимна, усмихна се и се прибра.
Ресторантът гъмжеше от живот, както никога досега.
Имахa толкова гости, колкото не бяха виждали в обикновена вечер. Таня също дойде в самото начало на празненството. Докато звучаха поздравления и речи, целият персонал гледаше. Таня само хвърли бегъл поглед към гостите и внезапно се вцепени.
– Аз, като баща, искам да подаря на младоженците апартамент – обяви мъж с очевидна гордост. – А къща ще им подаря, когато ми подарят внуци!
Таня пребледня и отстъпи крачка назад. Саша веднага се приближи.
– Таня, добре ли си? – попита я загрижено. Тя безмълвно посочи мъжа, чийто глас току-що беше чула. Саша веднага разбра. – Той ли е?
Таня кимна.
– Честно казано, не се учудвам – каза Саша. – Говорят легенди за него в града, много от които свързани с жестокостта му и потърпевшите му жертви.
Точно тогава дойде Маринка.
– Таня, като сте заедно със Саша, с шепот ли пъшкаш? – изкиска се тя злорадо и се отдалечи.
Сватбата продължаваше с пълна сила. От музиката и веселбата не стихваше шум. В един момент обаче настъпи суматоха, която премина в паника. Таня надникна в залата: съпругата на олигарха лежеше на пода. Около нея – булката, младоженецът и самият виновник за свадбения хаос. Толпата изглеждаше объркана.
Таня се приближи. Някой извика да се обади на линейка, други крещяха. Лицето на жената почервеня, после стана синкаво от задушаване. Таня се вгледа внимателно в хората наоколо, но никой дори не се опитваше да помогне. Очите на жената се обърнаха, а тя чу вика на булката „Мамо!“. Този вик отекна в съзнанието на Таня като ехо от собствените ѝ спомени.
Тя веднага грабна бутилка спирт и нож, приближавайки се към жената. Булката замръзна на място.
– Линейката ще дойде след петнайсет минути! – извика някой.
Таня поклати глава и започна да действа. Булката, прегърнала баща си, гледаше вцепенено. Таня работеше спокойно и уверено, а след няколко минути жената вече дишаше, макар и затруднено.
После, след като се освести, спасената жена се огледа и впи поглед в Таня, която ѝ се усмихна леко.
– Тя ѝ спаси живота – прошепна някой.
Лекарите пристигнаха и поеха жената под грижите си.
Таня се изправи и отиде в зоната за миене на чинии. Скоро всички колеги се събраха там.
– Таня, откъде се научи на това? Помислихме, че искаш да я наръгаш! – възкликна някой с благоговение.
Таня погледна смутено към Саша.
– Е, какво толкова е направила – промърмори демонстративно Маринка. – Всеки можеше да го направи.
– А защо тогава не отиде ти да я спасиш? – намигна ѝ някой.
– Аз съм сервитьорка, не спасител! Някои да вземат да мият чиниите, че се трупат – отвърна Маринка и посочи купчината мръсни съдове.
Неусетно се появи мъжът, поръчал банкета – същият богаташ.
– Вярно ли е? – строгият му поглед се спря на Таня. Тя мълчеше. – Питам, вярно ли е? Защо мълчиш?
Саша се намеси:
– Тя не може да говори заради катастрофа в детството.
Мъжът прокара ръка по лицето си, видимо замислен:
– Значи ти си била в онази катастрофа? Разпозна ни. Защо помогна?
Таня само сви рамене и се обърна настрани.
Мъжът постоя минута и излезе. Всички в стаята въздъхнаха облекчено.
– Какво беше това? – се чу от групата. – Дори „благодаря“ не каза.
– Каква катастрофа, Таня? – попитаха любопитно колегите.
Таня само изгледа Саша умолително, а той, вдигайки ръце, ги подкани да се разотидат:
– Хайде, стига толкова. Сватбата не е приключила, всеки по местата си!
След като гостите се разпръснаха, управителят повика Таня при себе си.
– Таня, имам новини за теб. Поискаха да напуснеш работата – каза той. Таня повдигна вежди в недоумение и посегна към бележника си.
„Защо? Нуждая се от тази работа“ – написа тя, очаквайки обяснение.
– Таня, разбери, ръцете са ми вързани. Аз съм само подчинен – отвърна той и тъжно сви рамене.
Таня плака през целия път към дома. Саша вървеше до нея, стиснал зъби от яд.
– Виж ти какъв обрат: спаси човек, а те те уволняват – измърмори мрачно той.
Приближавайки се до двора им, видяха два високопроходими автомобила.
– Гледай, той е с охраната си – отбеляза Саша.
Таня стисна устни и се отправи към мъжете. Един от тях пристъпи напред.
– Може ли да поговорим? – попита, хвърляйки поглед към Саша, който поклати глава отрицателно.
– Няма да те оставя насаме с нея – заяви твърдо Саша.
Мъжът се усмихна.
– Добре, стой и ти. Както разбираш, сторих точно това, което се очакваше от мен. Но онзи ден не бях пил и не съм се блъснал нарочно в колата ви – така се случи. Не можех да вляза в затвора тогава – имах млада дъщеря и бизнес. Родителите ти вече ги нямаше… Често съм мислил за теб, макар да си казвах, че щом не си ме потърсила, няма смисъл. Благодаря ти, че спаси жена ми. И те уволниха, за да можеш да се съсредоточиш върху лечението и учението си. Не се притеснявай за парите – всичко е уредено на твое име – обясни той и добави след пауза: – Жена ми и дъщеря ми са ми всичко. Никога не бих ги изоставил. Моля те да ми простиш за това, което се случи.
Той се качи в колата, оставяйки бележка в ръката на Таня.
Докато джиповете се отдалечаваха, Саша тихо отбеляза:
– Изглежда му се наложи да преодолее себе си, за да каже всичко това.
Половин година по-късно ресторантът отново гъмжеше от сватбено настроение. До самия ден на празненството персоналът не знаеше кой се жени. Когато разбраха, някои се учудиха:
– Не мога да повярвам, че онази „глупачка“ се омъжва за Саша и то в нашия ресторант!
Марина тръшна вратата и отиде да поиска почивен ден – не желаеше да обслужва тази сватба. Но отвън същата жена, чийто живот Таня беше спасила, влезе в ресторанта любезно и весело заедно с Таня. Този път Таня говореше на глас, а и двете изглеждаха щастливи.
About the Author
