Косово забрани добива на криптовалута в борба с енергийната криза
Косово не разреши добива на криптовалути, с цел да ограничи потреблението на електрическа енергия, до момента в който се бори с енергийната рецесия, породена от покачващите се световни цени.
Правителството разгласи, че службите за сигурност ще разпознават и ще понижат източниците на копаене на криптовалута.
Докато цяла Европа е изправена пред внезапно повишаване на цените, Косово наложи режим на тока на фона на дефицит на електрическа енергия.
„ Всички правоприлагащи организации ще спрат производството на тази активност в съдействие с други съответни институции, които ще разпознават местата, където има произвеждане на криптовалута “, сподели министърът на стопанската система и енергетиката Артане Ризваноли в изказване.
Най-голямата въглищна електроцентрала в балканската страна беше спряна предишния месец заради механически проблем, което принуди държавното управление да внася електрическа енергия на високи цени.
60-дневното изключително състояние, оповестено през декември, даде на държавното управление пълномощия да отделя повече пари за импорт на енергия и да наложи по-строги ограничения върху потреблението на електрическа енергия.
Изключването на тока провокира митинги и апели за оставката на Ризваноли. Цените на енергията се повишават в цяла Европа по разнообразни аргументи, в това число ниски многовки от Русия и огромно търсене на природен газ, до момента в който стопанските системи се възвръщат от пандемията от Covid-19.
Скокът е подхранван от геополитическото напрежение с Русия, която многовя една трета от газа за Европа. Русия отхвърля обвиняванията на Европа, че е лимитирала многовките на газ, до момента в който напрежението се покачва поради спора в Източна Украйна.
Косово е наранено по-силно от други страни. Страната с население от 1,8 милиона души към този момент внася повече от 40% от употребяваната енергия на фона на по-голямо търсене през зимата, когато хората употребяват електричество главно за отопление.
Около 90% от производството на енергия в Косово е от лигнит, меки въглища, които създават токсично замърсяване при изгаряне.
Официалните данни демонстрират, че Косово има петите по величина в света ресурси от лигнит от 12-14 милиарда тона.
Във вторник Ризваноли сподели, че държавното управление е решило да не разреши по този способ нареченото копаене на криптовалути, с цел да смекчи последствията от световната енергийна рецесия.
Добивът на криптовалути като биткойн включва свързване на компютри – нормално профилирани „машини за копаене “ – към валутната мрежа в интернет. Премноговяйки изчислителна мощ за инспекция на транзакции в тази мрежа, притежателите на машини за копаене са възнаградени с новогенерирана валута, което го прави евентуално доходоносно упражнение. Въпреки това, процесът изисква голяма изчислителна мощ, която от своя страна употребява голямо количество електрическа енергия.
Доскоро Косово се хвалеше с една от най-евтините цени на електрическата енергия в Европа. В тази среда добивът на криптовалути стана известен измежду младежите в Косово.
Практиката е изключително известна в северните региони на Косово, където етническите сърби не признават независимостта на страната и отхвърлят да заплащат сметките за ток.
Един миньор, който говореше при изискване на анонимност и който има 40 графични процесора, сподели пред „ Ройтерс “, че заплаща към 170 евро на месец за електричество и получава към 2400 евро на месец печалба от копаене.
Европейските цени на газа се повишиха с повече от 30% във вторник, откакто ниските многовки от Русия още веднъж разпалиха опасенията за енергийна рецесия с наближаването на по-студено време.
Загрижени за въздействието на практиката върху околната среда, други страни като Китай и Иран също постановиха регулации върху копаенето на криптовалута. Миналата година Иран разгласи четиримесечна възбрана, тъй като процесът източваше повече от 2 GW от мрежата всеки ден.
About the Author
