Инфраструктурните ни проекти трябва да са част от европейска транспортна мрежа
Инфраструктурните ни планове би трябвало да са част от европейска транспортна мрежа България има жп линии за 160 км/ч, само че няма влакове за тях, посочи Петър Мутафчиев, ръководител на Форум за балкански превоз и инфраструктураПрепоръчай (0)
За момента липсват съответно оповестени ограничения за прокарването на амбициозната инфраструктурна стратегия на държавното управление. Трябва да се изготви тактиката на България като директна страна и въз основата на това да се дефинират предпочитаните планове, а София би трябвало да работи дружно със прилежащите си страни, с цел да може тези планове да са част от по-голямата европейска транспортна мрежа. Това разяснява в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „ В развиване “, Петър Мутафчиев , ръководител на „ Форум за балкански превоз и инфраструктура “ и някогашен министър на превоза.
Правителството разгласи тази седмица стратегия за 12 милиарда лв. за довършването на Автомагистрала „ Хемус “, „ Струма “ и „ Черно море “, нови четири или пет моста на река Дунав, два или три тунела под Стара планина. Програмата ще бъде предшествана от разбор какво е реалистично да се построи.
„ Правителството би трябвало да приготви сериозна капиталова стратегия за цялата транспортна система – приказва се за автомагистрали, само че не чуваме за нито един от жп плановете, които са цел и за България и за Европейския съюз, посочи Мутафчиев. – Инфраструктурата е значима, само че тя е част от транспортната система, която би трябвало да бъде дейно уравновесена. “
Експертът поучава да се обърне внимание на железопътния превоз – поради неговата значимост освен за България, само че и за Европейски съюз – само че освен като пътища, а и като преносим състав.
„ Скорости до 160 км/ч по железопътни линии в България – какъвто план разгласи Европейската комисия за значимите линии в континента – са вероятни и са били залегнали в съглашение на балканските страни. За страдание след 2011 година работата по това съглашение спря “, подсети Мутафчиев.
Той изясни, че България има линия за 160 км/ч сред Пловдив и Свиленград от близо седем години, само че няма трен, който да се движи по нея. „ НКЖИ е задължена да поддържа линията, само че няма транспорт, който да заплаща за услугите “, сподели Мутафчиев.
По думите му това е част от политиката, където би трябвало да се балансират проблемите.
„ Държавата би трябвало да има и добра концепция по какъв способ и по кое време ще финансира тези планове, с цел да не заплащат данъкоплатците сметката им, поучава той и даде за образец изпуснатите благоприятни условия за финансиране на Автомагистрала „ Хемус “, откакто държавното управление през 2012 година не е съумяло да отбрани значимостта на пристанище Варна пред Европейски съюз.
Председателят на „ Форум за балкански превоз и инфраструктура “ е уверен, че България би трябвало да работи дружно със своите съседи за реализирането на сходни огромни планове.
„ Заедно с Турция и Румъния план като Автомагистрала „ Черно море “ може да е много повече от скоростен път сред Бургас и Варна, а и открива благоприятни условия за разнообразни способи на финансиране отвън чисто държавното “, чака да има вероятност пред инфраструктурното развиване Мутафчиев.
Той се надява, че по сходен метод връзката сред Автомагистрала „ Струма “ и Автомагистрала „ Тракия “, и планът за автомагистрала „ Рила “ – би трябвало да включва и Северна Македония.
„ Ако има нужда за увеличение на връзките сред България и Румъния, построяването на нови мостове през р. Дунав – или други способи на превоз – е добра концепция, изключително в случай че се свързва с транспортната връзка север – юг в Европа. Но това би трябвало да включва и възстановяване на свързващата пътна инфраструктура “, чака Мутафчиев.
Може ли да стане река Дунав зелен кулоар на Европа? Какво още включва проектът на държавното управление за инфраструктурните планове и какъв брой действителен е той може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички посетители на предаването „ В развиване “ може да намерите тук.
About the Author
