Заводът за изгаряне на отпадъци на Столична община да се

Къде ще се горят отпадъците на София: София, Марица Изток или Павликени

Заводът за изгаряне на боклуци на Столична община да се реалокира в Маришкия басейн. Идеята беше оповестена от вицепремиера Асен Василев по време на парламентарния надзор в петък. Така новото ръководство влиза със свое предложение по тематиката по какъв способ да се реши проблема с боклука на столицата.

Това в действителност се явява трети вид. Засега общината упорства да изгаря отпадъците си в апаратура към “ Топлофикация София „, какъвто беше изначалния проект и излезе по тематиката със мнение, в което се споделя, че планът е минал всички етапи и оценки. Той обаче не престава да среща много рецензии и страхове на жителите на града и екоорганизации, а поръчката за.

Преди няколко дни пък стана ясно и че, където да се изгарят отпадъците на цяла България. Този вид също срещна сериозен отпор от локалните поданици, като сега се събират мненията по Доклада по Оценка на въздействието върху околната среда на капиталовото предложение.

Въпросът по какъв способ ще се оправи София с отпадъците на града назрява със страшна мощ. Към момента столицата натрупа по 100 хиляди тона на година от тях на остарялото бунище Долни Богров с обяснението, че по този способ го рекултивира. Разследване на “ Капитал “ сподели, че откогато то беше отворено за така наречен “ рекултивация с оползотворяване на боклуци “ (от 2013 г.), на депото и без в сметката да влизат количествата от 2021 година А сега Столична община желае да подвига и билото на депото и размера на отпадъците, което то може да приема от завода.
Реклама Идеята на новото ръководство
Идеята за преместването на инсинератора от “ Топлофикация София “ в Маришкия басейн в действителност беше стартирана и по време на откритите договаряния за сформирането на държавно управление. Тя беше подкрепена от Продължаваме промяната и Демократични България, само че срещна опозиция от Българска социалистическа партия и ИТН, които считат, че въпросът би трябвало да се прегледа по-задълбочено.

Сега Асен Василев удостовери информацията, че държавното управление се отхвърля от построяването парогазова централа в региона,. “ Изграждането на такава централа е изцяло нецелесъобразно. Европейска комисия одобри това и сложи въпроси какви други базови мощности могат да се изградят, с цел да се понижи зависимостта от въглищата като енергия. Това, до което достигнахме, е композиция на утилизация на боклуци, вместо заводът за отпадък да е в центъра на София по най-висока технология може да е в Маришкия басейн „, сподели Василев.

“ Имаме съответен ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания, вместо да затваряме съответни мощности или мини, можем да създадем смесен метод за тази цел „, добави още той. Беше и оповестено, че държавното управление ще преработи плана за националния проект за възобновяване, тъй че преместването на инсинератора да стане допустимо.
Намеренията на Вълка
През тази седмица стана и известно, че Румен Гайтански – Вълка през сдружението си “ Петрургия “ има желанията да построи огромна апаратура за изгаряне на боклуци наоколо до Павликени. “ Петрургия „, която има 35-годишна концесия за рандеман на базалт до село Върбовка, извоювана през 2013 година Проектът известно време остана неусетен за обществеността, като беше замаскиран като цех за каменна вата, а инсталацията за RDF като енергоизточник за потребностите на цеха за произвеждане.
Реклама
Инвеститорът възнамерява до село Върбовка да има потенциал от изгаряне по 56 тона отпадък на час или повече от двойно на потенциала на софийския инсинератор, който би трябвало да е с потенциал 22.5 тона на час и 180 хиляди годишно. При работа на поточната линия от по 7500 часа годишно това прави 420 хиляди тона RDF на година.

Съществен въпрос е от кое място една такава апаратура ще бъде захранвана. В отчета по Оценка на въздействието върху околната среда написа, че за доказването на наличността на RDF с генезис България вложителят е изследвал 53 районни сдружения за ръководство на отпадъците на територията на страната и на база морфологичния разбор са били изчислени планирани количества RDF за всяка от тях. Сметката на вложителя демонстрира евентуални 431 хиляди тона RDF, в това число количества от София, както и че “ работата на инсталацията ще подкрепи много общините в постигането на една не изключително дълготрайна цел – до 2035 година да се депонира единствено 10% от общо формирания разбъркан битов боклук

“ Когато приказваме за осъществяване на избрани капиталови планове, които касаят околна среда, мнението на обществото е много значимо. Във Върбовка има извършен локален референдум и това би трябвало да бъде регистрирано. Отделно от публичното разискване чакам да има също мнение. Тези мнения отиват към частта за отчета за оценка въздействието върху околната среда и към висшия екологичен експертен съвет. Ако бъде обжалвана една такава оценка, тя може да стигне и до мен. Тогава към този момент и аз да се произнеса. На този стадий чакам Регионалната ревизия по околната среда и водите да извърши своя механизъм, след което, в случай че се стигне до мен, също ще изразя отношение на база на цялата процедура и на всички импортирани мнения „, съобщи министърът на околната среда Борислав Сандов.
Боклучената мина на София
Колкото до инсинератора на София, откакто Комисия за защита на конкуренцията откри нарушавания, сега се избира сред китайския претендент и свързани компании с Богомил Манчев и с Христо Ковачки, върнат в играта от комисията.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Икономика 3 Гласът на Капитал 1 Икономика 2 Право 3 Строителство и парцели 1 Икономика 2 Градове 3 Гласът на Капитал Реклама
Боклучената мина на София беше заложена още с избора на технология по какъв способ столицата да се оправи с отпадъците си. Тя избра разновидността да се построи огромен цех за RDF, който да се изгаря, макар рецензиите, че той няма по какъв способ да докара до осъществяване на йерархията при отпадъците и задачите на Европейски съюз. А точно – понижаване на основаването на отпадъците, повторна приложимост, преработване, задачите за които порастват много, и едвам тогава – някакъв тип оползотворяване (каквото се води и изгарянето) и последна фаза хранилище.

Отделно заводът за боклуци, който стартира работа години преди инсинератора, следствие на Капитал “ сподели че създава вместо по 178 хиляди тона RDF по към 60 хиляди тона на година, а останалото количество приключва просто като боклук, който се натрупа на хранилище. За хранилище от завода на година излизат по 160-170 хиляди тона. На формалното си хранилище “ Садината “ общината изхвърля по една – трета от него, а останалите две – трети праща на остарялото бунище Долни Богров с обяснението, че по този способ го рекултивира. Всъщност то трябваше да бъде затворено с стартирането на завода, само че това не се случи и от години то взема решение боклучения проблем на града.

Данните от Регионална инспекция за опазване на околната среда за отпадъците на “ Долни Богров “ за срока 2013 – 2020 година демонстрират по какъв способ до 2015 година в това число там са отивали по над 160 хиляди тона боклуци декларирани като боклуци за депониране (общо 442 хиляди тона). Този поток секва през 2016 година, със заработването на завода и стартират да идват отпадъците от завода, които се водят за оползотворяване. До 2020 година в това число на “ Долни Богров “ са отишли 560.5 хиляди тона от този вид.

Въпросните количества обаче не са забележими в регистрите за Регионална инспекция за опазване на околната среда – София за отчисленията, които би следвало да се вършат при депониране на боклуци – тип наказателни такси, за това че изхвърляш на хранилище. Вероятно обяснението за неналичието на въпросните 560 хиляди тона в таблиците на Регионална инспекция за опазване на околната среда е това, че общината води въпросното трупане на боклуци на Долни Богров “ оползотворяване “ и по този способ си икономисва заплащането на такси, които за тази година за 100 хиляди тона биха й коствали към 10 млн. лева.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване