Кибертормоз – как да разберем дали детето ни е жертва
Виртуалният свят от ден на ден се трансформира в обичано място за децата и тийнейджърите, в което те прекарват часове наред. И това последователно става норма, от която няма по какъв способ да избягаме. Но до момента в който възрастните или най-малко множеството, имат механизми по какъв способ да се защищават в уеб пространството, не можем да кажем същото и за децата.
Кибертормозът е тематика, която в последните години набира непрестанно известност, уголемява обсега си и от ден на ден деца споделят, че са жертви на интернет тормоз. Макар да няма настоящи данни какъв е процентът от българските деца, които са подложени на сходен тип принуждение, това е проблем, който се разраства и не трябва да се подценява.
Какво съставлява кибертормозът? Най-често той се случва в обществените медии, в които жертвата може да получи заплашителни, обидни известия, да бъде злепоставяна и обиждана в другите обществени мрежи и конгреси. Възможно е насилникът да популяризира неистини и неприлични фотоси за жертвата, както от свое име, по този способ и под непозната идентичност.
Основната цел на онлайн издевателството е да се сплаши жертвата, да бъде унизена и засрамена.
Признаци, че детето ви може да е жертва на кибертормоз
1. Проявява раздразнителност, терзание при приемане на известие или имейл;
2. Проявява отвращение да върви на учебно заведение. Преструва се, че е болно, с цел да не отиде;
3. Няма предпочитание да споделя информация за нещата, с които се занимава онлайн;
4. Проявява яд или меланхолия, без да има забележима причина. Особено в случай че това се случва, откакто е бил в интернет;
5. Ненадейно става от компютъра, без да даде пояснение какво го е предиздвикало да го изключи;
6. Прекъсва или разрежда контактите си с другари, съученици, близки. Все по-малко поддържа връзка със семейството;
7. Оплаква се от болежка в корема или главоболие, без да е болно или да има ясна причина;
8. Изпитва компликации да заспи, буди се постоянно през нощта;
9. Безпричинна загуба на тегло или внезапно напълняване;
10. Мисли за самоубийство или опити за такова.
11. Отказва да се занимава с действия и занимания, които преди са му многовяли наслада.
12. Изпитва компликации в учебно заведение, вижда се важен спад в триумфа, без ясни аргументи.
Какво можем да създадем като родители?
Преди всички вероятни ограничения и средства за разрешаване на сходна обстановка, би трябвало да се стараем да поддържаме връзка с детето. Да приказваме с него, да го предразположим да показа за издевателството, на който е станало жертва. Това може да стане като ние споделим своя история от детството, когато сме били подложени на тормоз самите ние, по какъв способ сме се справили, по какъв способ сме се чувствали. Формата на тормоз сега е по-често онлайн, само че възприятията на самотност, позор, оскърбление не са се трансформирали и днешните деца изпитват същите неприятни страсти.
Следващата ви стъпка е да разберете повода за издевателството и да убедите детето си, че то не е отговорно за обстановката. Тормозът самичък по себе си приказва много повече за насилника, в сравнение с за жертвата. Много постоянно насилниците са били жертва на тормоз в фамилията си или в друга обществена група.
Окуражете детето си да споделя и да приказва за случилото се. Напомнете му, че сте дружно в тази обстановка и вие сте до него във всеки един миг. Детето би трябвало да усети сигурност, че не е единствено и вие ще намерите подобаващото решение.
Уведомете учебното заведение. Препоръчително е да информирате шефа на учебното заведение, съответните учители, учебния психолог за създалата се обстановка, изключително в случай че насилникът учи в същото учебно заведение.
Окуражете детето, че не трябва да отвръща на издевателството, тъй като по този способ може да утежни обстановката.
Запазете данните за кибертормоза, направете скрийншотове, с цел да имате доказателства пред родителите на насилника, учебното управление и даже полицията, в случай че тормозът не спре.
Задължително: блокирайте насилника и всякаква връзка с него.
Ограничете краткотрайно достъпа на детето до устройства. Не го спирайте, само че наложете ограничения като да вземем за пример да виждате по кое време детето е на компютъра/телефона и контролирайте приложенията и уеб страниците, които посещава.
Интересувайте се от уеб страниците, които детето ви следи и посещава. Разпитайте го какво му харесва в интернет, какво го впечатлява/натъжава. Опознайте онлайн ползите му, защото по този способ можете да наблюдавате по-лесно какви са рисковете за неговата сигурност.
Какво да върша, в случай че моето дете е принудител?
Със сигурност тази обстановка ще ви разстрои и тормози, само че в случай че разберете за сходни дейности от страна на детето ви, вземете мигновени ограничения . Не подценявайте обстановката и не я оправдавайте с аргумента „ те са още деца “. Проблемът няма да изчезне от единствено себе си, а с несъответстващи ограничения от ваша страна може и да се задълбочи съществено.
Независимо каква е била повода за кибертормоза, детето би трябвало да е наясно, че това е неприемливо, неверно и грубо. Предупредете го, че ще има съществени последствия, в случай че сходна обстановка се повтори.
Ако е належащо, представителтирайте се с психолог, който да ви насочи по какъв способ да процедирате в бъдеще.
About the Author
