Български пекар обяви цената на баничката в евро

Закръгляне на цени с приемането на еврото ще има.

Димитър Бакалов дава пример с цените в пекарната му в Благоевград.

„Може да има малък проблем, но той ще е за нас.

Защото де факто една баница, която при мен е 2,10 лева, аз трябва да я направя 1 евро и 1 евроцент, а този евроцент до два лева много трудно ще се връщат 99 евроцента.

Може би там ще се получи разминаване, може би някъде ще има малко повече, но това са единични случаи“, каза той.

Правилата и контролът ще зависят от държавата.

Какво ще се случи със заплатите ни и с цените в търговската мрежа? Това е основният въпрос, който българите си задават, когато стане въпрос за въвеждане на еврото у нас догодина.

От 27 държави в Европейския съюз, 20 са в еврозоната. Никоя страна обаче не е приемала общата валута с минимална заплата по-ниска от 500 евро, какъвто е случаят в България към момента. Според икономисти обаче няма риск заплатите на хората да бъдат намалени, защото те ще бъдат пресметнати според фиксирания сега курс на еврото.

В такъв случай, ако заплатата е 1000 лв., тя ще е равностойна на 512.82 евро.

Във фирмите у нас малко се говори за преизчисленията на заплатите и как ще бъдат променени те догодина. „Не се обсъждат тези работи. Като му дойде времето и часът, тогава вече ще се разбере всичко за какво става въпрос“, коментира Здравко Кирилов пред БНТ.

Това води до много неясноти и въпроси. „Как би била изравнена или както говорят „едно евро – един лев“, ама то всъщност не е така. То едно евро е два лева. Стандартът в България е твърде нисък за приемане на евро“, казва Николай Митов.

С колко се вдигат цените след въвеждане на еврото

Икономистите обясняват – заплатите на служителите ще бъдат преизчислени по фиксирания във валутен борд курс на лева към еврото или 1.95 лева за 1 евро. Няма никакъв риск служителите да бъдат подведени и заплатите да паднат при превалутирането.

„Това не е възможно, защото те са резултат на облигационни взаимоотношения. Всеки, който е сключил трудов договор знае, че това е договор и той не може да бъде нарушен от едната страна. Няма повод за безпокойство“, поясни Доц. Елена Ставрова, икономист.

Но ако при заплатите всичко е фиксирано, то при преизчисляването на цените в търговските мрежи нещата не стоят точно така.

„В този случай бизнесът взима решения, бизнесът търси начини да ограничи рисковете и там закръгляването ще бъде направено негарантирано със закон. Разбира се, държавата би могла да се поучи от опита на тези, които вече го направиха, като Хърватия например, и да задължи за един не едномесечен, а едногодишен период бизнесът да поставя цените на продаваните стоки на рафтовете в двете изражения – левово и еврово“, каза доц. Елена Ставрова.