— Бабо! — в стаята на възрастната жена влетя деветнадесетгодишна дългокоса брюнетка. — Спиш ли?
— Не, внучке, — тревожно отвърна Тамара Игоревна, надигайки се в леглото.
— Омъжвам се! — радостно съобщи Надя.
— Сериозно?! — плесна с ръце възрастната жена и започна да ахка. — Ами обучението ти?
— Бабо, на кого му трябва това обучение? — намръщи се момичето и скръсти ръце на гърдите си. — Така или иначе няма да работя като учителка.
— И как смяташ да живееш оттук нататък? — Тамара Игоревна оправи рамките на очилата си.
— Нормално ще живея. Казах ти вече — омъжвам се, — намусено отвърна Надя, която се беше уморила да слуша старата жена.
— Надяваш се, че мъжът ти ще те издържа? — поклати глава бабата. — Ще те изостави…
— Къде ще ходи? — изсмя се Надя и отметна дългите си коси. — Той е беден като църковна мишка.
— А ти да не си някоя богата невеста с чеиз, та да се държи за теб? — презрително подсмръкна Тамара Игоревна.
— Разбира се, че ще се държи! — възкликна Надя. — Между другото, точно по този въпрос исках да говоря.
Баба ѝ, щом чу думите ѝ, се напрегна. Изглежда, вече разбираше накъде отива този разговор…
— Бабо, щом се омъжвам, освобождавай ми апартамента, — заяви Надя и се настани на ръба на масата.
— Какъв апартамент? — присви очи Тамара Игоревна.
— Този! Нали ми го подари! — момичето започна шумно да дъвче дъвката си.
— Подарих ти го с мисълта, че ще ти остане, когато мен вече няма да ме има, — усмихна се напрегнато възрастната жена.
— Е, аз какво съм виновна, че се омъжвам, а ти още си жива? — Надя скочи на пода.
— Нямам къде да отида, — възрази старата жена, разбирайки, че внучка ѝ иска тя да напусне.
— Не ме интересува, — Надя наду голям балон с дъвката си, после го пукна шумно. — Има си старчески домове, върви там.
— Как можеш така, Надюшо? Аз те отгледах след смъртта на Люда, — Тамара Игоревна започна да кърши ръце от вълнение.
— Бабо, само не ми играй на съжаление, няма да мине номерът, — раздразнено каза Надя.
— Не, както искаш, но няма да си тръгна! — твърдо заяви възрастната жена. — Това е моят дом, тук ще умра!
— Само това ми липсваше, — презрително намръщи се Надя. — Давам ти една седмица!
Но скоро момичето разбра, че Тамара Игоревна изобщо не възнамерява да напусне апартамента.
Тази „беда“ тя реши да сподели с бъдещия си съпруг, който веднага намери „решение“.
— Подай жалба в съда, нека я изселят принудително, — предложи мъжът, който само чакаше удобен момент да се настани в двустайния апартамент на Тамара Игоревна.
Надя не губи време и на следващия ден заведе дело.
Месец по-късно седемдесет и петгодишната Тамара Игоревна беше насилствено изгонена от жилището си.
Тя не знаеше къде да отиде, затова остави багажа си под стълбите и прекара нощта във входа.
Сутринта я забеляза съседката Люба от третия етаж. Тя спря смаяна при спящата на стара шуба жена и я разтърси леко за рамото.
— Тамара Игоревна, какво правите тук?
— Надя ме изгони…
— Каква змия! Трябва да извикаме полиция! — развълнува се съседката.
— Те самите ме изгониха. Апартаментът е официално прехвърлен на внучката, тя е собственичката, — очите на възрастната жена се насълзиха.
— Трябва да направим нещо, но засега идвайте у нас. Не може да нощувате тук, — Люба помогна на Тамара Игоревна да се изправи и занесе вещите ѝ в апартамента си. — А това синини ли са по ръцете ви?!
— Надя ме буташе… — въздъхна с горчивина възрастната жена.
Съседката осъдително поклати глава, но замълча за това, което мислеше за неблагодарната внучка.
Същата вечер Люба отиде при адвокат, за да обсъди ситуацията.
— Може ли по някакъв начин да върнем апартамента? — попита тя, след като разказа историята на Тамара Игоревна. — Надя дори вдигна ръка срещу баба си.
— Трябва да прегледам документите, — замислено промърмори младият адвокат. — Ако има някаква вратичка, може да има надежда.
— Ето какво намерих сред бабините документи, — Люба подаде папка с оръфани хартии.
Мъжът внимателно ги прегледа. Десет минути по-късно вдигна очи.
— Има шанс! И то доста голям! — доволно потърка ръце. — Открих нещо, което глупавата внучка е пропуснала!
Люба затаи дъх. Искрено ѝ беше жал за Тамара Игоревна.
— Новата собственичка на апартамента не е забелязала една важна клауза в договора. Тамара Игоревна има право да го анулира, ако прецени, че надареното лице е посегнало на живота или здравето ѝ.
Когато Люба съобщи това на възрастната жена, тя поклати глава:
— Не, Надя ми е внучка. Не мога да я изхвърля на улицата. По-добре да отида в старчески дом.
Колкото и да я убеждаваше съседката, че внучката трябва да си получи заслуженото, Тамара Игоревна остана непоколебима.
На следващия ден помоли Люба да ѝ помогне да се премести в дом за възрастни хора…
А Надя?
Тя изобщо не си спомняше за баба си. Омъжи се и заживя с мъжа си в двустайния апартамент.
Но дълго не успя да се наслади на „щастието“ си.
По време на поредния гуляй, който двойката обичаше да организира, апартаментът изгоря напълно.
Мъжът на Надя, разбирайки, че оттук нататък няма какво да „лови“ и че пари за ремонт няма, я изостави и отиде при друга жена.
About the Author
