2022 – година на стратегически концепции за ЕС и НАТО
2022 – година на стратегически концепции за Европейски Съюз и НАТО Евросъюзът върви много постепенно в посока построяване на лични благоприятни условия за отбранаПрепоръчай (0)
През 2022 година ще се случат две значими дипломатически събития за трансатлантическата общественост.
Първо, през март Европейският съюз (ЕС) би трябвало да одобри своя Стратегически компас – документ, който има за цел да откри общ визия за сигурността и защитата на Европейски Съюз и по този метод да дефинира, въпреки и неразбираемо, понятието „стратегическа автономност “ на Европа.
След това на срещата на върха в Мадрид през юни НАТО ще одобри новата си Стратегическа идея, която дефинира тактиката на алианса, обрисувайки неговата цел и главните му задания в региона на сигурността и определяйки провокациите и опциите, пред които е изправен алиансът в изменящата се среда за сигурност, написа Пламен Йотински в разбор за Българска телеграфна агенция.
И както всички сходни документи те имат и политическа цел, защото алармират на света по какъв способ Европейски Съюз и НАТО виждат защитата, сигурността и трансатлантическите връзки.
Така дефинира идните да бъдат взети значими решения Антония Колибасану от „Геополитикал фючърс „.
В годишната си тирада пред Европарламента на 15 септември ръководителят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен направи разбор на положението на съюза. Между другото тогава тя сподели: “ Това, от което в действителност се нуждаем обаче, е Европейски съюз за защита. “
„Първо, би трябвало да поставим основите за групово взимане на решения – назовавам това ситуационна информираност.
Второ, би трябвало да подобрим оперативната съгласуемост. Ето за какво към този момент влагаме в общи европейски платформи от бойни изтребители до дронове и кибертехнологии. Трето, не можем да приказваме за защита, без да споменем кибертехнологиите. Ако всички устройства са свързани, всички те могат да станат обект на хакерска офанзива „.
Какви тъкмо ще бъдат връзките ЕС-НАТО в светлината на устрема на Евросъюза към стратегическа автономност остава неразбираемо.
Фон дер Лайен сподели през септември, че „Европейският съюз е уникален поръчител на сигурността. Ще има задачи, в които НАТО или Организация на обединените нации няма да вземат участие, само че в които Европейски Съюз би трябвало да взе участие „.
Евросъюзът върви много постепенно в посока построяване на лични благоприятни условия за защита.
След излизането на Англия в Европейски Съюз остана единствено една ядрена мощ – Франция. Това неизбежно ще усили ролята на Париж, което съответствува с желанието на французите да преобладават Стария континент – в случай че не стопански, най-малко във връзка с сигурността. И в случай че бъде избран отново тази година, много е евентуално френският държавен глава Еманюел Макрон да постави много старания, с цел да излекува алианса от „мозъчната гибел „, каквато диагноза даде на съюза през 2019 година
Европа е мощно разединена във връзка с оперативната съгласуемост – армиите на страните са в огромна степен подвластни от американски оръжия. Преминаването към унифицирано въоръжение е много сложен и неизбежно дълъг развой, за който страните на Стария континент сега не наподобяват готови.
Консенсус за осъществяване на упоменатите от Фон дер Лайен задачи на Евросъюза, в които НАТО и Организация на обединените нации отсъстват,също е мъчно предвидим. Да не забравяме, че в Европейски Съюз са налице несъгласия сред страните членки по въпроси като мигрантската рецесия, върховенството на закона, както и към „тихото „, само че огромно навлизане на Китай на Стария континент.
Освен това може ли Европейски Съюз да работи независимо, без НАТО, която се намира под преобладаващото въздействие на Съединени американски щати?
Междувременно рецесията Москва-Киев, доколкото Русия не престава да държи десетки хиляди свои бойци на границата с Украйна, сложи Съединени американски щати и Европейски Съюз в състояние, в което много въпроси остават без отговор. Вашингтон желае уверения, че страните от Европейски Съюз няма да се поколебаят да наложат ефикасни наказания, които неизбежно ще обиден и икономическите ползи на Европейски Съюз, в случай че Русия още веднъж нахлуе в Украйна.
Позицията на Брюксел е многозначна.
От една страна, първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел отхвърля аргумента за „сфери на въздействие „: Москва твърди, че Украйна е част от нейната „сфера на въздействие „, и желае уверения, че на Киев няма да бъде разрешено да се причисли към западния боен съюз. Това искане се отхвърля от Съединени американски щати и НАТО, които акцентират суверенното право на всички народи сами да избират съюзите си.
Лидерите на Европейски Съюз обаче наподобяват резервирани във връзка с вероятностите за участие на Украйна в НАТО, което някои анализатори виждат като индикация за това, че Франция и Германия са подготвени да дадат на Русия такава гаранция.
Пред „Политико “ Жозеп Борел беше категоричен. „Вече не сме във времената на Ялта „, сподели той, визирайки споразуменията, подписани сред водачите на Съветския съюз, Съединени американски щати и Англия, които разделиха Европа след Втората международна война. Борел сподели това след визитата си в Украйна.
Той добави: „Разграничаването на сфери на въздействие не принадлежи на 2022 година. Няма сигурност в Европа без сигурността на Украйна „.
И в същото време Борел упорства, че Европа и Украйна би трябвало да имат място на масата при всевъзможни договаряния сред Русия и Съединени американски щати.
„Ясно е, че всяка полемика за европейската сигурност би трябвало да включва Европейския съюз и Украйна „, сподели той – забележки, които тази седмица бяха повторени от френските и немските му сътрудници. Дали Съединени американски щати са подготвени да пуснат на масата на договарянията си с Русия своите европейски съдружници следва да стане ясно.
В светлината на тези събития за идната седмица са планувани голям брой срещи, като се стартира с диалозите сред Русия и Съединени американски щати в понеделник, 10 януари.
Също в понеделник украинският външен министър Дмитро Кулеба ще посети централата на НАТО в Брюксел за диалози с генералния секретар Йенс Столтенберг.
На 12 януари съветски публични лица и техните сътрудници от НАТО ще се срещнат за първи път от 2019 година насам в Съвета НАТО-Русия, с цел да беседват за Украйна, както и за „военните действия, взаимната бистрота и намаляването на риска „, излиза наяве от изказване на Столтенберг.
Ситуацията ще бъде във фокуса на срещата във Франция на министрите на външните работи на страните от Европейски Съюз на 13-14 януари.
Европейските страни към момента са разграничени по въпроса какъв брой надалеч да стигнат с Русия, което може да затрудни напъните на държавния глава на Съединени американски щати Джо Байдън да показва единна решителност дружно със съдружниците си. Защото някои от тях не желаят да подкопаят бизнес връзките си с Русия; измежду тях е и Германия, която разчита на съветския природен газ и поддържа построяването на противоречивия газопровод „Северен поток 2 „.
Междувременно спомагателна неизясненост по какъв способ ще реагира Европа на съветските дейности внася фактът, че съветски войски към този момент са в Казахстан. Разрастващата се там рецесия е опция, само че и заплаха, за Владимир Путин.
От една страна, той може да показва преобладаващата роля на Москва в постсъветското пространство. От друга, може да отслаби позициите му в договарянията за Украйна.
На всички тези въпроси страните от Европейски Съюз и НАТО би трябвало да намерят бърз, съответен и обединен отговор. Което няма да е толкоз елементарно.
About the Author
