— Значи така, нека се разберем по мирен начин. Ти ми даваш половината от апартамента и се разделяме спокойно, — Стас сложи ръце на масата и се наведе напред.
— Половината от бабиния апартамент? — Анита вдигна вежди. — Сериозно ли говориш? През тринадесет години брак съм чувала много странни неща от теб, но това… Това е просто абсурд.
— Съвместно придобитото имущество се разделя по равно, — произнесе той с такъв тон, сякаш обяснява очевиден факт, и повтори: — Ще ми дадеш половината апартамент и ще се разделим спокойно.
— Стас, чуваш ли се? Какво съвместно имущество? Този апартамент ми е завещан от баба ми още преди да се запознаем. Ти дори не си регистриран на този адрес!
— Вложих 13 години в ремонта на този апартамент. Имам своя дял, — започна да брои той на пръсти. — Помниш ли, когато сменяхме прозорците? А кухненските мебели?
— Чакай, чакай, — Анита вдигна ръка. — Прозорците сменихме с мои пари, продадох бижутата на баба ми за тях. А кухнята ни беше подарък от родителите ми за новото жилище. Какво друго?
Настъпи тишина. Стас закрачи напред-назад из просторния хол, после застана до прозореца. Из апартамента на баба му „сталинка“ се разкриваше зашеметяваща гледка – централният площад на града, старинни сгради с фасадни орнаменти, малък парк…
— Добре, — най-накрая промълви той. — Тогава да поговорим за Маша.
— Какво общо има Маша с това?
— Тя също има право на този апартамент. И като неин баща мога да представлявам нейните интереси. Дъщеря ни ще живее с мен, което означава, че и апартаментът вече ми принадлежи.
Анита бавно се изправи от стола.
— Тоест, след дванадесет години за първи път си спомни, че си баща? Нито едно родителско събрание, нито едно посещение при лекар, когато имаше бронхит, нито дори рождения ѝ ден миналата година. А сега изведнъж си готов да представляваш интересите ѝ? Сега реши, че тя ще живее с теб?
— Ще се обадя на Рита, — Стас извади телефона си. — Нека тя като юрист ти обясни правата и задълженията ти.
Анита сви рамене.
— Обади ѝ се. Мисля, че сестра ти ще ти обясни, че нямаш никакви права върху наследството, което съм получила преди брака.
Половин час по-късно
В апартамента влезе Рита – висока жена в строг костюм. Тя веднага извади папка с документи.
— Стас, прегледах извлеченията от Имотния регистър. Апартаментът наистина е бил на бабата на Анита и след това е преминал към нея чрез наследство. Няма никакви правни основания за претенциите ти.
— Но аз през всички тези години…
— Какво „всички тези години“? — прекъсна го Рита. — Фактът, че си живял в апартамента на съпругата си, не ти дава право на собственост.
— А правата на детето? — Стас скръсти ръце на гърдите си.
— Маша има законен настойник – майка ѝ. И апартаментът не е съвместно придобито имущество, — Рита затвори папката. — Мога да подготвя иск, но това ще е загуба на време и пари.
Стас рязко се изправи.
— Значи родната ми сестра е срещу мен?
— Не съм срещу теб. Аз съм за закона, — спокойно отговори Рита. — И ти съветвам да не усложняваш развода с неоснователни претенции.
Когато тя си тръгна, Стас дълго мълча, гледайки през прозореца. После се обърна към Анита.
— Добре, тогава ще направим друго. Маша ще живее с мен.
— Откъде-накъде?
— Аз съм ѝ баща. Имам право да я виждам.
— Да я виждаш – да. Но тя ще остане да живее с мен.
— Това ще видим, — каза Стас, докато излизаше. — Дори не можеш да си представиш на какво съм способен.
На следващия ден
Анита прибираше Маша от училище. Дъщеря ѝ изглеждаше по-оживена от обикновено.
— Представяш ли си, татко дойде днес! Донесе ми нов калъф за телефона. Каза, че скоро ще ми купи нов iPhone.
— Така ли? — Анита се постара да прикрие изненадата си. — И често ли започна да идва в училище?
— Втори път тази седмица. А какво толкова? Все пак ми е татко.
По-късно същата вечер
Телефонът на Анита иззвъня. Класната ръководителка.
— Анита Сергеевна, исках да се консултирам с вас. Станислав Михайлович започна често да идва в училище, интересува се от успеха на Маша, говори с нея през междучасията. Това нормално ли е?
— Да, в момента се развеждаме. Той има право да я вижда.
— Разбирам, но той разпитва за работния ви график, кой обикновено я прибира. Освен това намекна, че обмисля да поиска еднолично попечителство.
На Анита ѝ изстинаха ръцете. Значи това било. Щом не успя да вземе апартамента, Стас реши да действа чрез дъщеря им.
През уикенда
— Мамо, мога ли да пренощувам у татко? Наел е страхотен апартамент! А годеницата му Вера обеща да ме научи как се прави паста „Карбонара“.
— Годеница?! — Анита замръзна. — От кога са заедно?
— Не знам. Но е супер! Работи в агенция за недвижими имоти. Каза, че да си брокер е призвание.
Вечерта Анита получи обаждане от Рита:
— Трябва да се срещнем. Имаме сериозен проблем.
В кафенето беше спокойно. Рита изглеждаше напрегната.
— Случайно разбрах нещо важно. Вера наистина е брокер на недвижими имоти. И вече търси купувач за твоя апартамент.
Анита замръзна.
— Но как? Тя няма никакви права върху него…
— Ами ако Стас спечели попечителството над Маша? Тогава той ще може да претендира за част от апартамента като неин законен представител. Те двамата с Вера са си направили сметките много добре.
— И какво да направя?
— Първо трябва да съберем доказателства. Имам план.
Седмица по-късно
Маша се прибра от баща си със сълзи на очи.
— Мамо, повече няма да ходя при тях!
— Какво се случи?
— Случайно чух как говорят. Вера каза, че вече е намерила купувач за нашия апартамент и че ще се преместят в друг град, веднага щом уредят документите. А татко каза, че скоро ще свикна с новото училище.
Анита я прегърна силно.
— Сега разбираш ли защо изведнъж започна да проявява „загриженост“?
— Прости ми, мамо. Бях толкова глупава! Мислех, че наистина му пука.
В офиса на Рита
Рита беше събрала всички документи на масата.
— Ето какво успях да разбера, — започна тя. — Първо, Стас е взел кредит от пет милиона лева. Второ, проверих – парите са изтеглени и изчезнали.
— Какъв кредит? — Анита беше шокирана. — Никога не съм чувала за това.
— Защото го е взел месец преди развода. И сега банката иска връщане. Освен това, — Рита извади принтирани имейли, — Вера вече е публикувала обява за продажба на апартамента ти. Засега без снимки, но с подробности.
— Но как изобщо може да го продаде?!
— С предварителен договор. Тя събира капаро от потенциални купувачи, обещавайки, че жилището ще бъде освободено скоро. Трима души вече са платили по сто хиляди.
Маша, която седеше в ъгъла, вдигна глава от телефона си.
— Записах разговора им. Вера каза на татко, че е намерила фирма, която може да купи апартамента с пари в брой, без много въпроси.
Рита кимна.
— Това е ключовото доказателство, което ни трябва!
Малко по-късно
На вратата на офиса се почука. Влезе Стас.
— Решихте да проведете семеен съвет без мен?
— Заповядай, — Рита посочи стола. — Тъкмо обсъждаме твоите финансови афери.
— Какви афери?
— Например кредитът за пет милиона. Или фалшивите предварителни договори за продажба на чужд имот. Или може би искаш да говорим за опита ти да манипулираш съда за попечителство?
Стас пребледня.
— Следила си ме?
— Не. Просто си върша работата. Аз съм адвокат, ако си забравил.
— Но ти си ми сестра!
— И именно затова се опитвам да те спася, преди да направиш нещо, за което ще съжаляваш. Мошеничеството с недвижими имоти е престъпление.
Маша погледна баща си:
— Татко, вярно ли е, че с Вера планирате да се преместите в друг град?
— Кой ти го каза?
— Сама го чух. И записах разговора ви.
Стас рухна на стола си.
— Не разбираш… Имам огромни дългове. Вера предложи план…
— Планът да излъжеш собствената си дъщеря? — прекъсна го Анита. — Да я използваш, за да вземеш апартамента?
— Нуждаех се от пари!
— А аз имах нужда от баща, — каза тихо Маша. — Истински баща, а не такъв, който се появява в училище само за да получи достъп до апартамента.
Рита извади още един документ:
— Това е жалба до прокуратурата. Включва всичко: кредита, измамните договори, опита за манипулиране на дете. Засега не съм я подала.
— Какво искаш от мен? — Стас стисна зъби.
— Да се откажеш от всички претенции към апартамента. Да напишеш декларация, че нямаш права върху него. Да върнеш парите на хората, които Вера е измамила. И да започнеш да се държиш като нормален баща. Без задни мисли.
— А ако откажа?
— Тогава всичко отива в прокуратурата. Повярвай ми, последствията няма да ти харесат.
В офиса настъпи тишина.
— Дай ми време да помисля, — прошепна той.
— Имаш срок до утре сутринта, — отсече Рита. — Иначе подавам жалбата.
На следващата сутрин
Анита, Маша и Рита отново бяха в офиса.
Стас влезе, изглеждаше като човек, който не е спал цяла нощ.
— Ще подпиша всичко. Къде са документите?
Рита разстла листовете пред него:
— Тук подписваш отказ от претенции към апартамента. Тук – задължение за връщане на парите. А тук – график за срещи с дъщеря ти. Само ако тя е съгласна.
Маша го погледна изпитателно:
— Този път наистина ли искаш да ме виждаш? Или пак имаш някакъв план?
— Искам. — За първи път Стас я погледна в очите. — Обърках всичко, нали? Мислех само за пари и апартамента. А ти… Ти си пораснала и аз изпуснах всичко.
— Не всичко, — каза тихо Маша. — Още можеш да наваксаш. Но този път без лъжи. Става ли?
Стас кимна и подписа документите.
— А Вера знае ли? — попита Рита.
— Прекъснах отношенията с нея. Тя искаше да използва Маша за сделката. А аз… аз позволих това да се случи.
— А какво ще правиш с кредита? — попита Анита.
— Ще работя. Вече си намерих втора работа. Може би за три години ще го изплатя.
Месец по-късно
Анита и Маша седяха на кухнята, пиеха чай.
— Мамо, знаеш ли… татко се промени. Вчера ходихме на кино, после се разходихме. Питаше ме за училището, за приятелите. И нито дума за апартамента.
— Радвам се, — усмихна се Анита. — Всеки заслужава втори шанс.
Звънецът иззвъня. Рита се появи на прага.
— Виждам, че пиете чай? Е, време е да добавя още една чаша!
Навън валеше сняг, но в стария апартамент на бабата беше топло и уютно.