Петър Мутафчиев: България има ЖП линии за 160 км/ч, но няма влакове за тях
За момента липсват съответно оповестени ограничения за прокарването на амбициозната инфраструктурна стратегия на държавното управление. Трябва да се изготви тактиката на България като директна страна и въз основата на това да се дефинират предпочитаните планове, а София би трябвало да работи дружно със прилежащите си страни, с цел да може тези планове да са част от по-голямата европейска транспортна мрежа. Това разяснява Петър Мутафчиев, ръководител на Форум за балкански превоз и инфраструктура и някогашен министър на превоза, в ефира на предаването „ В развиване “ с водещ Вероника Денизова.
Правителството разгласи тази седмица стратегия за 12 милиарда лева за довършването на Автомагистрала „ Хемус “, „ Струма “ и „ Черно море “, нови четири или пет моста на р. Дунав, два или три тунела под Стара планина. Програмата ще бъде предшествана от разбор какво е реалистично да се построи.
„ Правителството би трябвало да приготви сериозна капиталова стратегия за цялата транспортна система – приказва се за автомагистрали, само че не чуваме за нито един от ЖП плановете, които са цел и за България и за Европейския съюз. “
Инфраструктурата е значима, само че тя е част от транспортната система, която би трябвало да бъде дейно уравновесена, сподели Мутафчиев.
Необходимо е да се обърне внимание на железопътния превоз – поради неговата значимост освен за България, само че и за Европейски съюз – само че освен като пътища, а и като преносим състав.
Скорости до 160 км/ч по железопътни линии в България – какъвто план разгласи Европейската комисия за значимите линии в континента – са вероятни и са били залегнали в съглашение на балканските страни. „ За страдание след 2011 година работата по това съглашение спря. “
България има линия за 160 км/ч сред Пловдив и Свиленград от близо 7 години, само че няма трен, който да се движи по нея, подсети Мутафчиев. „ НКЖИ е задължена да поддържа линията, само че няма транспорт, който да заплаща за услугите… Това е част от политиката, където би трябвало да се балансират проблемите. “
Държавата би трябвало да има и добра концепция по какъв способ и по кое време ще финансира тези планове, с цел да не заплащат данъкоплатците сметката за тези планове, сподели Мутафчиев и даде за образец изпуснатите благоприятни условия за финансиране на Автомагистрала „ Хемус “, откакто държавното управление през 2012 година не е съумяло да отбрани значимостта на пристанище Варна пред Европейски съюз.
България би трябвало да работи дружно със своите съседи за сходни огромни планове, счита Мутафчиев. Заедно с Турция и Румъния план като Автомагистрала „ Черно море “ може да е много повече от скоростен път сред Бургас и Варна, а и открива благоприятни условия за разнообразни способи на финансиране отвън чисто държавното. По сходен метод връзката сред Автомагистрала „ Струма “ и Автомагистрала „ Тракия “ – планът за автомагистрала „ Рила “ – би трябвало да включва и Северна Македония.
Ако има нужда за увеличение на връзките сред България и Румъния, построяването на нови мостове през р. Дунав– или други способи на превоз – е добра концепция, изключително в случай че се свързва с транспортната връзка север – юг в Европа. Но това би трябвало да включва и възстановяване на свързващата пътна инфраструктура, счита Мутафчиев.
Какво още включва проекта на държавното управление и какъв брой действителен е той може да гледате във видеото.
Всички посетители на предаването „ В развиване “ може да намерите
About the Author
