Експертен съвет ще обсъжда нов закон за колекторските фирми
Експертен съвет ще разисква нов закон за колекторските компании Целта е по-ясно да бъде регламентирана активността на сдруженията за събиране на задължения и да се отстранен порочните практикиПрепоръчай (0)
Вицепремиерът и министър на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова инициира експертен съвет на ръководещата коалиция за Закон за колекторските компании. Това излиза наяве от известие на уеб страницата на икономическото ведомство.
Целта на работната среща е да бъде разискван и направен план на Закон за статута и механизмите на работа на комерсиалните сдружения, извършващи действия по събиране на вземания по потребителските контракти (т.нар. колекторски фирми). Идеята на предлагането, направено от екипа на Нинова, е да се регламентира колекторската активност. Основни акценти към плана на закона ще бъдат основаването на ясни правила, ред, отбрана правата на жителите и обособяване на извършващите правилно своята активност колекторски компании от такива, които работят на ръба на закона.
От ведомството напомнят, че в чл.4, ал.1 от Сътрудничеството сред Коалиционните сътрудници е заложено те да образуват до 18 експертни препоръки с съвещателен темперамент, като тяхната конструкция следва тематиките и политиките от дневния ред на съответната работна среща. Работните срещи се организират най-малкото един път месечно, като могат да бъдат по график или по искане на съдружен сътрудник в комфортно за всички време и място на територията на гр. София.
Поканата за експертен съвет е за през днешния ден, 6 януари 2022 година, от 14:00 ч. в постройката на Народното събрание.
Investor.bg напомня, че България не престава да бъде единствената страна в Европейския съюз, в която не са уредени законодателно проблемите при изпадане в несъстоятелност на частноправните субекти, или по този способ нареченият „ персонален банкрут “. По тематиката от години се упражняват и политическите партии, а тя пък е директно обвързвана със статута и механизмите на работа на колекторските компании.
В края на 2020 година Народното събрание напълно единомислещо одобри да се отстрани така наречен „ безконечен длъжнкик “ и да се вкара опция частни и физически лица да стартират „ от нула и на чисто да градят своята фамилна стопанска система “. Промените са заложени в Закона за отговорностите и договорите и бяха импортирани от Вътрешна македонска революционна организация, които бяха припознали казуса с персоналния банкрут и производните му като своя идея. Съгласно гласуваните промени с приключването на 10-годишна отминалост се погасяват всички вземания против физически лица, стига те да не са отсрочени или разсрочени.
Това, несъмнено, не се хареса на колекторските компании и бизнеса, защото на процедура вземанията им стават несъбираеми и кредиторите губят парите си вечно. Става дума за задължения както към банки, компании за кредити и комунални сдружения, по този способ и към всевъзможен различен тип кредитори, в това число други физически лица. Законопроектът планува шест изключения, в които отминалостта няма да се ползва:
1. от комерсиалната активност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в сдружение по член 357 ЗЗД;
2. за непозволено увреждане;
3. за безпричинно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за компенсации по Кодекса на труда.
Въпреки че редица специалисти, институции и бизнеси се оповестиха изрично срещу измененията, депутатите направиха и още промени в в началото оферти текст – предвидиха, че за безспорната отминалост ще се ползват две разпореждания на Закона за отговорностите и договорите, които се отнасят до познатата обща отминалост – член 115 и член 118. Това на процедура значи, че безспорна отминалост няма да тече сред близки родственици, до момента в който трае правосъдният развой за вземането.
Повечето институции и организации, които бяха срещу текстовете за 10-годишната отминалост, се сплотиха към тезата, че смяната е неблаговиден опит на ръководещите да решат проблемите на безконечните длъжници, без въобще да се базират на познатите в европейското законодателство процедури, каквато е „ персоналният банкрут “.
През 2020 година Вътрешна македонска революционна организация съумяха да внесат в деловодството на Народното събрание Законопроект за отбрана на физическите лица при несъстоятелност. Текстът имаше много неразбираеми моменти, в него липсваше съответен механизъм, посредством който да се регистрира до каква степен безкористен е длъжникът, а прочее, подобен липсва и в Закона за отговорностите и договорите. Другият проблем със законопроекта на Вътрешна македонска революционна организация беше, че той по този способ и не стигна до разискване в пленарната зала.
Темата от години повдига и Мая Манолова . Като ръководител на „Изправи се.БГ! Ние идваме! “ тя съумя да внесе план на Закон за частния банкрут, с който „ да се даде втори късмет на добросъвестните физически лица и техните фамилии, изпаднали в трайни финансови усложнения заради безработица, здравословни проблеми, загуба в фамилията, естествени бедствия и други “.
Манолова се опитваше да откри решение на казуса и като омбудсман. Основен претекст тогава беше, че приблизително за година българите забавят заплащания за към 800 млн. лева, като в тази сума влизат задължения към банки, компании за бързи кредити, лизингови компании, колектори и към разнообразни монополни сдружения. Никоя политическа мощ тогава не припозна концепцията.
В началото на 2021 година сегашният омбудсман Диана Ковачева изпрати поредна рекомендация до ръководителя на Асоциацията на колекторските организации в България Райна Миткова – Тодорова, в която прикани да не се позволяват подвеждащи за жителите практики от страна на компаниите за събиране на вземания, членове на тяхната асоциация. В писмото ставаше дума за колектори, които притискат жителите да подписват съглашения за признание на задължението си. Така на процедура компаниите за събиране на вземания заобикалят признатите промени в Закона за отговорностите и договорите, с които се регламентира 10-годишната отминалост на физическите лица.
Поводът за написване на рекомендацията на омбудсмана бяха тъжби и сигнали до институцията на жители, потърпевши от сходна процедура, в това число сигнал и от Асоциацията за отбрана на консуматорите.
В рекомендацията си Ковачева наблягаше, че е сезирана за случаи, в които от вземането на хората се трансферира посредством цесия единствено главницата, по този способ колекторските компании търсят от длъжника с изключение на главницата и лихви, и разходи.
About the Author
