41-годишният Димитър Кънчев, който през 1997 г. застреля баща си Николай и втората му съпруга Миглена, а след това закла 4-годишния си брат, поиска за втори път предсрочно освобождаване и бе на крачка от свободата, но Софийският апелативен съд не разреши.
Съдиите Снежана Душкова-председател, Иван Стойчев и Карамфила Тодорова-докладчик са отменили определението на съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС), която преди месец реши, че Кънчев може да бъде освободен, съобщи правният сайт „Лекс“.
Тройното убийство в мезонета на семейство Кънчеви в кв. „Гео Милев“ в София стана на 2 март 1997 г. Трите трупа бяха открити ден по-късно, а полицията арестува 17-годишния тогава Димитър Кънчев.
Съдебната сага обаче продължи цели 17 години. След като няколко пъти той бе оправдаван от различни съдебни състави на няколко инстанции, на 16 май 2011 г. Кънчев бе осъден за първи път ефективно. През май 2013 г. тричленен състав на ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, което бе за 18 години лишаване от свобода, а година по-късно петчленен състав на Върховния касационен съд определи финално 16 години „лишаване от свобода“ за тройния убиец.
По време на процеса бе доказано, че Димитър е застрелял баща си Николай Кънчев след поредния скандал за пари, които той не искал да му даде, за да играе хазарт. След това застрелял и съпругата му Миглена Кънчева, която влязла в стаята и видяла трупа. Накрая заклал момченцето, за да не го издаде.
През май 2020 г. тройният убиец за първи път поиска предсрочна свобода, като заяви пред магистратите, че „вече 9 години“ е в затвора. Това обаче не трогна магистратите, които категорично отказаха да пуснат от килията Кънчев преди да е изтърпял цялото си наказание.
След като тази година Кънчев отново поиска да бъде освободен предсрочно, съдия Мирослава Тодорова реши, че той вече се е поправил и определи оставащия срок от наказанието му за изпитателен, през който той да бъде включен в програма за обществено въздействие. Основен аргумент за решението на първата инстанция беше заключението, че затворническите власти са подходили формално в работата си с осъдения, не знаели нищо за него и срещите с инспекторите се изчерпвали с това да му разрешат да работи. Според СГС постигнатият от Кънчев напредък, който не се отрича и от затворническата администрация, е изцяло негова заслуга, а не от усилията на експертите, които е трябвало да работят с него през годините в затвора.
Апелативните съдии обаче заявяват, че не е задача на съда да дава оценки на затворническата администрация. Според САС съдия Тодорова е приела само положителните констатации за Кънчев, направени от администрацията и от назначените експерти.
„Понастоящем, не може все ще да се приеме, че у осъдения са постигнати характерните за поправянето нагласи, такива, които да показват, че личността е променена, различна, достигнала нужното ниво на критичност и самокритичност, които да гарантират, че на свобода ще има напълно социално приемливо и безопасно поведение“, пише САС, за да мотивира отказа си да освободи предсрочно затворника.
About the Author
