От 4 януари 2022 г. ЕГН на самоосигуряващите се граждани

Началото на края на ЕГН

От 4 януари 2022 година ЕГН на самоосигуряващите се жители в Регистъра БУЛСТАТ се преобразува в 9-цифрен код. Тази смяна не изисква от хората да подават документи или заявки. Агенцията по вписванията служебно преобразува кода от 10-цифрен в подобен от 9 знака (ЕИК) на физическите лица и ще даде на Национална агенция за приходите тази информация служебно. Промяната е в сходство с регламента на Европейския парламент по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни (GDPR) и визира над 300 000 души в България.

“ Единният цивилен номер към този момент е изцяло злепоставен. Всеки може да отвори плика на съседа, стърчащ от пощенската кутия и да види „ най-силно защитаваната му загадка. Крайно време е този метод на идентификация да се промени „. Това сподели извънредно за „ БАНКЕРЪ ” Ясен Крайчев, юрист от Пловдивската адвокатска гилдия, ръководител на Сдружение “ Правна сигурност на консуматорите и персоналните им данни „. Той бе индивидът, който осъди страната за 1 лев, поради огромния теч (leak) на персонални данни от Национална агенция за приходите през 2019 година.

Крайчев разяснява решението от 4 януари, съгласно което единният цивилен номер (ЕГН) на всеки самоосигуряващ се жител в Регистър БУЛСТАТ ще се преобразува в 9-цифрен код, по този начин: „ Възможно е и по този метод да се маскират последствията от теча ”. Адвокатът удостовери тезата, че в България се взимат „ решителни ” ограничения, едвам когато съществено се „ сгази лука ”. Той има персонален интерес, тъй като неговата специалност е обект на смяната.

Да напомним, че на 15 юли 2019 година

анонимни хакери разпространиха до медиите масив от 57 папки,

съдържащи ЕГН, имена, адреси, пароли и приходи на над 6 млн. души.

Според “ създателите на офанзивата „, информацията е добита от един от сървърите на Министерството на финансите. Адвокат Ясен Крайчев беше измежду първите, завели каузи за скандалния проблем, за който досега никой не е понесъл отговорност. Единствено Комисията за отбрана на персоналните данни санкции Националната организация по приходите с 5.1 млн. лева – пари на данъкоплатците.

Вдигна се голям медиен звук, основателно публично неодобрение, упреци към институцията и прям подбив. Обществото ни бе възмутено от бездействието на Национална агенция за приходите, държанието на управлението, изнесената след това информация, че в отдела за осведомителна сигурност са назначени фотографи и геодезисти.

“ Беше тежко, само че доста добре премислено решение да не си приключа отпуска. Имах доста значима и извънредно виновна персонална причина за това. Човек би трябвало да е виновен освен в професионален, само че и в персонален проект. “ Това съобщи тогава изп. шеф на Националната организация за приходите (НАП) Галя Димитрова във връзка хакерската атака против системата на приходната администрация, след която тя остана в отпуск.

Не стана ясно

нито да са подхванати някакви ограничения,

нито да са оценени задълбочено аргументите за непозволеното достъпване, нито се откриха отговорни лица, които да понесат отговорност.

“ Непосредствено след случая бях уверен като юрист и жител, че би трябвало да се подхващат правосъдни дейности против Национална агенция за приходите, заради две аргументи. Първо – малко или доста, всички 5 милиона българи са пострадали, т.е. те са понесли неимуществени вреди от бездействието на институцията – даже това да е било кратковременен стрес или възприятие на неустановеност за персоналната информация. Второ – моето мнение е, че гражданското общество следва да реагира при сходни събития. И методът за това не е мятане на яйца, а се назовава „ цивилен надзор ”, който включва правни способи, включително – правосъдни каузи „, споделя адв. Ясен Крайчев.

„ Ето за какво още през август 2019 година заведох от свое име дело за отсъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди заради безучастие от страна на Национална агенция за приходите, довело до непозволено достъпване на мои персонални данни. Съвсем съзнателно претендирах  за 1 лев обезщетение, алегорично, защото подбудите ми бяха чисто цивилен, израз на позицията ми, че дейностите на държавните органи следва да се управляват ”, напомни още той.

Една година след завеждане на делото съдът почете желае по съображение, като по делото бе служебно назначена експертиза, която потвърди непозволеното безучастие от страна на длъжностни лица на Национална агенция за приходите.

Защо е значимо, откакто става дума за алегорично обезщетение?

Отговорът е елементарен: извънредно значимо е

каква правосъдна процедура ще бъде наложена по подобен вид каузи.

Изобщо не е изключено в бъдеще да станем очевидци (или потърпевши) на ново приключване на данни, било то от институция или от огромна корпорация. От сходни обстановки е допустимо да произтекат освен неимуществени, само че и имуществени вреди. Ето за какво е значимо практиката на съдилищата да бъде константна и непротиворечива, разяснява Крайчев.

Аргументът „ те тези пари за компенсации отново от нас ще ги вземат ” не е релевантен, защото у нас не е очакван различен механизъм за понасяне на отговорност от страна на страната и общините за нанесени от тях вреди. В бъдеще е добре от законодателна позиция да бъде подхваната самодейност за опция при такива случаи страната да има право да търси отговорност от отговорните държавни чиновници.

Две години след абсурда “ НАПleaks “ излезе решението на Върховния административен съд (ВАС), което е дефинитивно. То  удостоверява решението на Административния съд в Пловдив, с което беше почетена претенцията на адв. Крайчев за отсъждане на обезщетение в размер от 1 лев за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушената сигурност на персоналните данни. 

Решението е № 6209/25.05.2021г. по адм.. № 2602/2021 година, Върховен административен съд, V поделение.

Предисторията

На 20 август предходната година завърши публичното разискване на измененията в Закона за указател БУЛСТАТ (ЗРБ). Причината, която постанова приемането на оферти план на Закон за изменение и допълнение на Закона за указател БУЛСТАТ (ЗИД на ЗРБ), е нуждата от адаптиране и вземане предвид на някои разпореждания в ЗРБ в сходство с правилата, свързани с обработването на персоналните данни, заложени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни и за анулация на Директива 95/46/EО (Общ правилник по отношение на отбраната на данните). Това написа в портала за публични съвещания.

Очакваните резултати, които ще се реализиран с въвеждане на плануваните нормативни промени в българското законодателство, са:

Постигане на правна сигурност в комерсиалния оборот посредством обезпечаването на отбрана на персоналните данни на физическите лица при тяхното култивиране – обезпечаване на законосъобразно, добросъвестно и транспарантно култивиране на данните на  обрисуваните по горе целеви групи с подобаващи, свързани “ със “ и “ лимитирани до “ нужното по отношение на задачите, за които те се обработват („ свеждане на данните до най-малко “);

Намаляване на административната и финансовата тежест за субектите на специфичния указател БУЛСТАТ с отпадането на дължимата такса за издаването на карта за идентификация, според чл.8, ал.2 и чл.9, ал.2 и чл.11 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, написа в претекстовете.