Абсурдно е, че затварянето на училищата все още е инструмент за борба с ковид
Антроположката Маргарет Мийд дефинира като първи белег на цивилизация, свидетелството за лекувана и зараснала бедрена кост, тъй като това е контузия, която изисква дълги грижи и бележи момента, в който останалите членове на дадена общественост престават да изоставят след себе си изискващите дълго лекуване заболели, които инак биха умрели. Преведено на ежедневен език, това значи, че за напредъка на едно общество съдим по метода, по който то се отнася към най-уязвимите групи.
Българското общество и страна несъмнено не устоят този тест в пандемията от COVID-19. Не единствено равнищата на имунизация на тези, които са здравно най-уязвими са скандално ниски, само че и България е страната, в която достъпът до обучение към този момент трета образователна година е усложнен. Българските учебни заведения са измежду най-дълго затворените в целия ЕСи прекосяването в онлайн образование не престава да се мисли като единствена и най-ефективна мярка за справяне с пандемията обратно на изказванията на актуалната просвета и рекомендациите на организации като ЮНЕСКО, СЗО и ЕЦКЗ.
Ако има обща допирна линия сред страните, които прибягват до този метод, това е че се случва там, където имаме слаба обществена страна, мощно атомизирано общество и изострени неолиберални настройки. Основната причина е, че енай-лесно и на ниска цена, да се трансферират ограниченията към най-уязвимите, да се индивидуализират причините за неприятните резултати и страната да се отдръпна от отговорностите си. За страдание обаче, този метод, освен не оказва помощ със оправянето с пандемията, само че и задълбочава бъдещите публични проблеми и ускорява риска от утежняване на здравния статус на всички. Връщането на децата в учебно заведение в 2021 по никакъв метод не повлия на хода й и това се вижда и от резултатите от постоянното тестване и от кривата на случаите.
Симптом за това назадничево мислене е изявлението на заместител министъра на опазването на здравето Георги Йорданов след срещата на Националния пандемичен комитет на 7 януари, съгласно който затварянето на учебните заведения ще е главният инструмент за битка с разпространяването на COVID-19. Това изявление небрежно беше отречено от проф. Асена Сербезова в качеството й на принципал на Министерството на здравеопазването, само че горчивият привкус и несигурността пред родителите остана. На фона на тези събития е извънредно притеснително цялостното безмълвие от страна на министъра на образованието проф. Денков, който за разлика от свои сътрудници, има опита от няколко служебни кабинета и разполагаше с нужното време да възнамерява образователния развой в полза на децата.
Училищата са от централно значение за всяко функциониращо общество , тъй като извършват три съществени функционалности. Първата, несъмнено, е самото обучение. От друга страна, те са инструмент за обществена интерграция, за обществен напредък, за битка с бедността и за възстановяване на възможностите на девойките в обществото. На трето място, те са места за социализация. Ето за какво приоритизирането на другите браншове пред образованието е на първо място лакмус за това какъв брой е мощна солидарността ни като общество, само че и какъв брой далновидно планираме бъдещето си.
Изумително е, че изобщо се постанова да водим спор за значимостта на учебните заведения в 21 век и че през януари 2022-а продължаваме да правиме с способите от март 2020-а, въпреки че към този момент имаме задоволително насъбрани данни и опит за това по какъв способ учебните заведения могат и би трябвало да продължат да правит. С сътрудниците ми в Софийски университет “ Св. Климент Охридски „, към този момент поредна година следим по какъв способ пада триумфът и ангажираността на студентите ни с напредването на времето прекарано онлайн, тъй като последователно понижат наличията си и се губи общността, която ги подържа и подтиква. Всъщност това, което следим в България е неналичието на проект от страна на страната и отвод да се поеме управническа отговорност, която ясно да зададе целите.
Разбира се, обособени деца се оправят ослепително онлайн, някои частни учебни заведения върнаха и огромните възпитаници присъствено преди държавните и общински да съумеят, само че истината е, че би трябвало да съдим за триумфите не по отличниците, а по отпадащите.
Какво се случва с децата в дребните обитаеми места или в ромските махали, с тези от тях, които нямат достъп до нужната технология или поддръжка? Там тук-там отговорността по оправянето с провокациите на онлайн образованието пада върху медиаторите, които носят на хартия нужните материали, тъй като много от фамилиите нямат нито интернет, нито електронни устройства. Но след това идва огромното предизвикателство, тъй като какво става, в случай че родителите не могат да оказват помощ на децата си, защото самите те са незадоволително грамотни. Това са въпроси, които непрестанно би трябвало да слагаме на дневен ред и да отстояваме правото на децата да получават най-хубавото обучение. Защото сегашните деца ще са бъдещите лекари, адвокати, технолози, само че и бъдещите гласоподаватели.
Различните проучвания, които се организират в останалите страни и обобщителните отчети на ЕЦКЗ ясно демонстрират, че вредата от затварянето на учебните заведения освен върху равнищата на познания, само че и във връзка с социализацията и менталното здраве на децата е голяма, и те непропорционално понасят тежестта на ограниченията.
Нещо друго остава в периферията и постоянно се заплюва с пренебрежение – с цел да могат децата да учат (особено най-малките) се изисква усиленото присъединяване на възрастен. Най-често това са дамите, майки и баби, които на всички места диспропорционално понасят тежестта на затварянето на учебните заведения.
Училищата са част от обществената конструкция на обществото и разделянето на труда, които вършат допустимо развитиетона същото това общество и разрешат на останалите сфери да правит. Затваряйки учебните заведения се губи и капацитет в работната мощ за сметка още веднъж на преместване на тежестта към най-уязвимите (този път освен децата, само че и жените).
Въпросът, който би трябвало да стои на дневен ред е какво можем да създадем като общество, с цел да подсигуряваме най-хубавото обучение на децата ни? И за какво ръководещите отхвърлят да поемат отговорността за това, а вместо това жигосват бъдещето ни?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
About the Author
