Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg„…и по твоята

Теория на конспирацията

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg

„…и по твоята благосклонност изтреби враговете ми… “

(Пс. 142:12)

Колкото по-налудничав става светът, толкоз повече се ускорява съмнението, че нещо в него не е наред. Започват да се появяват филми като „ Матрицата “, които загатват, че това, което одобряваме за реалност, в действителност е заблуда, а действителността е напълно друга, само че ние не я знаем, тъй като зли сили я крият от нас. Днес обменът на информация е доведен до техническо съвършенство, само че точно оттова произлиза и опасението, че цялата тази информация е неистина, че в действителност се случва нещо напълно друго, от което нямаме никаква визия.

Но в случай че си нямаме никаква визия за това, което се случва в действителност, от кое място знаем за него? Откъде знаем да вземем за пример, че две извънземни раси си оспорват владичеството над Земята и човечеството и че международните водачи са представители на едната от тях? Откъде знаем, че ни ръсят с нездравословни химикали от самолетите, с цел да ни трансфорат в дисциплиниран добитък? Откъде знаем за международните господари, за тези 90-годишни старчета, които се поддържат с непрестанно вливане на млада кръв и кроят проекти да изтребят 9/10 от човечеството, а останалите да заробят? И най-накрая за какво международните господари, в случай че в действителност са международни господари, се крият? Отговорите са два: за международния скрит план дочуваме по нещичко или тъй като понякога изтича информация от ренегати, или пък международните господари преднамерено популяризират нелепости за себе си, та да може елементарният народ да си каже: парадокс! Това не може да е правилно, толкоз неуместно звучи! Да махне с ръка и да продължи да пасе. Едно от най-силните стремежи на сатаната е хората да не имат вяра в него.

Мисълта за международния скрит план е изключително положение на духа, може би най-качественият източник на параноя. Това е чувството за мощ, която направлява живота ни, без да се демонстрира. Това е чувството за „ матрица “, за сменена реалност. И всички, които се увличат по тайни теории и с тяхна помощ обяснит света, изпитват задоволство от една илюзорна независимост – свободата сякаш да знаеш истината, до момента в който останалите се лутат в заблуди: знаем ги ние тях, международните властелини, знаем какво се пробват да създадат!

Все повече феномени се обяснит със международен скрит план. Спомнете си забележителната книга на Умберто Еко „ Махалото на Фуко “. Тя, както и цялата интелектуална и библиофилска активност на професора, е отдадена на паралелната реалност, на изковаването на паралелна истина. Тази книга стартира с един компютър, който се отключва с думата „ Не “ като отговор на въпроса: „ Знаете ли паролата? “. Звучи прекомерно исихастки – пътят към същинското знание минава през мрака на безспорното неведение. Същото е и с тайните теории – колкото по-малко знаем за конспирацията, колкото по-малко са доказателствата за съществуване на международен скрит план, толкоз по-загадъчни стават те и наподобяват по-достоверни. Подозрението за интрига е болест на самотния разум, оставен без здрава основа и неподвижна насочна точка.

Напоследък международният скрит план е част от всекидневието. за новия международен ред и опитите за унищожаване на националната страна – по какъв способ такива безредици като казахстанските са генерална подготовка за определяне на международно владичество, за възхода на международно държавно управление, състоящо се Бог знае от кого. също и за демографските проблеми на България – по какъв способ те не са нищо друго, с изключение на скрит план сред Изтока и Запада българският жанр да бъде заличен от лицето на земята, тъй като е много надарен и жилест. Това са все неща, с които не се занимават налудничавите тайни уеб сайтове, а имат своето място в формалния информативен продан.

Ярък образец на подмолно мислене е и съмнението, от ден на ден превръщащо се в разбиране, че забележимите политически управляващи са марионетки на подмолни господари. Не единствено българските, само че и международните. Но изключително българските, тъй като те с изключение на на международните политически управляващи, са марионетки и на българските олигарси, натрупали милиарди в далаверите на специфичните служби. Ех, тези специфични служби! И по какъв способ да не мислиш подмолно, по какъв способ да не си недоверчив, когато виждаш, че властта в родината ти се упражнява отвън логиката на демокрацията и че всяко последващо ръководство е очевиден инженерингов план на подмолни сили! Но що за международен скрит план е това министрите ти да са мекерета на подмолни олигарси? Това не е интрига, това си е най-обикновен хайдутлук.

Има ли клуб на международните господари? Както се споделя, вероятността е 50% – или има, или няма. Има или няма международна интрига? Със сигурност някаква паралелна реалност съществува, тъй като картината, рисува на от журналистите е надалеч от истината. Но това не е задруга на чудовищни персони, а злото, в което лежи този свят, със своите закономерности, а ние може би малко прекомерно го персонифицираме. Едва ли можем да намерим човек или група хора, които да нямат някакъв стопанин над себе си, та даже това да е самият дявол. Всеки се регистрира пред някого, та даже и колосите от Давос. Всеки с някого и с нещо се преценява. В последна сметка всеки следва някаква вселенска причинност, никой не е всемогъщ стопанин на ориста си. И въпреки всичко тайните теории процъфтяват, господарите на света като че ли ни гледат иззад облаците с кръвясалите си очи, чудейки се какво зло да ни сторят ей по този способ, за кеф. Дали пък тайните теории не са фолклорът на постмодерния свят?

Кой е податлив към тайни теории? Който подозира, че това не е неговият свят и затова има някакъв различен, същински, а този е „ матрица “. Също по този способ и оня, който търси опрощение за персоналните си провали и неудачи. Ами в случай че за неуспехите и неудачите повода не е единствено персоналната несръчност? Ами в случай че в действителност е невероятно да постигнеш каквото и да било, в случай че не си част от някаква номенклатура? Най-дразнещото при тайните теории е това, че както може да са цялостен парадокс, по този способ може и да са чистата истина. Дори и извънземните не са невъзможни на доктрина. Какво е спасението от лудостта на безконечното съмнение? Спасението е да не ти пука дали тайните теории са правилни или не, за теб това да няма значение. А този непукизъм може да произлезе само от вярната визия за положителното и злото в този краткотраен свят. Ако знаеш, че злото е положение, позволено краткотрайно да надвива, то би трябвало да ти е все едно дали то е естествен закон, дело на сатаната или произлиза от някакъв конфиденциален клуб на свръхбогати и зли старци. Още повече, че най-вероятно е и трите дружно, без това да има каквото и да било значение. Човек, който гледа на себе си като на краткотрайно преминаващ отсам жител на друго царство, въобще не се интересува от тайни теории, тъй като знае, че този легнал в зло свят е краткотрайно събитие, което ще премине. Някакъв британски екскурзиант попаднал в килията на атонски духовник и като видял какъв брой е празна попитал:

– Къде са движимостите ти?

– А къде са твоите? – дал отговор с въпрос монахът.

– Но аз единствено минавам отсам.

– Аз също.

Интересува се от конспирации единствено оня, за който това тук е всичко и друго няма. Страхът от международен скрит план, както и всеки различен боязън, е наказване за безверието и слепотата. Заедно с това е и реакция на хилядите неистини, на които всеки подлага всекиго при комфортен случай. Всичко е релативно, затова всичко е допустимо – това е формалната философия, върху която виреят тайните теории. Лъган стотици пъти, човек няма да познае истината, даже и да я види, а ще реши, че е следващата неистина. А дали пък това не е огромната цел на международната интрига – да отхвърлиш истината като неистина? Който не има вяра в дявола, няма да повярва и в Бог. Параноята е цялостна! Дори и в този момент, когато си ги пишем и си ги приказваме тези работи, може ли някой да е сигурен дали не го вършим в услуга на рептилите? И кой в последна сметка е тоя Картаген, дето би трябвало да бъде опустошен?…

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с представителтантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на журналистите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.