Противно на събитията от по-нататъшното му битие, образованието си той

Силвио Берлускони

Противно на събитията от по-нататъшното му съществуване, образованието си той получава в пансиона на монашеската конгрегация „ Силезианите на Дон Боско”. По време на срока си като студент в Юридическия факултет на Миланския университет Берлускони демонстрира своята комбинативност. Той продава прахосмукачки, провежда концерти на круизни кораби, където свири на контрабас и забавлява гостите с песни, а всичко това се явява протежение на навика му да написа домашните на своите съученици против възнаграждение.

Той демонстрира своята автономия, отказвайки предлагането на татко си да стартира работа в неговата банка и дружно със съдружника си Пиетро Канали се впуска в дебрите на строителния бизнес. Първата му сериозна компания „ Едилнорд “ има величествен триумф с построяването на цялостен жилищен регион на Милано – името му е „ Милано 2 “ и е ситуиран на север в местността Сеграте.

За да се снабди с нужните позволения, Силвио вкарва в приложимост всичките си връзки, а на всеки стадий в плана негови родственици, съученици и познати ще получат основни постове – способ на работа, който ще се трансформира в запазена марка за него.

В края на 70-те години Берлускони прави пробив на медийния пазар, който тогава е монополизиран от националните малките екрани. Първият му канал „ Телемилано “ е прототип на това, което ще стане портфолио на неговата компания „ Фининвест “ – акцент върху развлекателните излъчвания и хитови американски кино продукции.

Закупуването на телевизионните права на шампионата Мундиалито през 1980 година е първият му конфликт с футбола и му демонстрира огромните благоприятни условия, които дават спортните стратегии. В края на 80-те години той закупува канала на италианското малцинство в Копер (тогавашна Югославия) и за малко ТВ Копер-Каподистрия се трансформира в състезателен канал, показващ най-големите събития и пораждащ интерес в целия район.

На 21 февруари 1986 година Силвио Берлускони взима решението на живота си и купува затъналия във финансовото тресавище Милан, а на 8 юни същата година прави същинско шоу. Близо 10 000 тифози на росонерите идват на именития „ Арена Чивика “, намиращ се до двореца Сфорцеско, в очакване на техните любимци. Те обаче не са показани по нормалния метод, а излизат от три хеликоптера „ Агуста “ под звуците на „ Марша на Валкириите “ от Рихард Вагнер.

Еуфорията по новия държавен глава се показва със закупуването на близо 60 000 сезонни карти, само че клубът се нуждае от 2 сезона, с цел да се завърне на върха в Серия А. Решителна се оказва успеха с 3:2 като посетител над шампиона Наполи, пристигнала след 2 гола на Пиетро Вирдис и един на Марко Ван Бастен.

Холандецът, дружно със сънародниците си Рууд Гулит и Франк Рийкард, както и направилия положително усещане в Парма, само че относително незнаен треньор Ариго Саки, трансформират Милан в същинско чудовище. Началото на европейската епопея, довела до 2 следващи КЕШ-а, е в София против Левски (тогава носещ името Витоша) – 2:0 с попадения на Гулит и Вирдис, последвана от разгромното 5:2 на „ Сан Сиро “.

Успехите против Стяуа и Бенфика демонстрират кой е водещият тим в Европа по това време, въпреки че не липсват и сложни моменти – спусналата се над „ Мала Маракана “ мъгла прекъсва дуела с Цървена звезда, а през сезон 1989/90 са нужни продължения, с цел да бъдат отстранени Мехелен и Байерн.

Влизайки в 90-те години, Берлускони от ден на ден стартира да демонстрира интензивност на трансферния пазар, чупейки международния трансферен връх за привличането на Жан-Пиер Папен и Джанлуиджи Лентини, които, общо взето, не оправдават предварителните упования. По това време дон Силвио към този момент се насочва към политиката, създавайки през януари 1994 година партията „ Форца Италия “.

Той ще бъде министър председател на Италия общо за 3 мандата, което поражда измежду противниковите почитатели така наречен резултат на Мандела. Точно както болшинството хора остават с неправилното усещане, че Нелсън Мандела е починал в пандиза, по този способ и мнозина приписват триумфите на Милан на футболния терен на политическата кариера на Берлускони. За отбелязване е, че до момента в който той е на власт, росонерите печелят два КЕШ-а, две трофеи, една купа, три Суперкупи на Италия и една Суперкупа на Европа, което е единствено дребна част от общия му актив.

Може би най-бляскавият мач в ерата „ Берлускони “ е разгромният триумф с 4:0 против дрийм отбора на Барселона на финала в Шампионската лига през 1994 година, когато играчите на Фабио Капело не оставят никакви подозрения в превъзходството си.

Единствено бъдещият селекционер на Англия и Карло Анчелоти се радват на задоволително огромен кредит на доверие, до момента в който при останалите треньори е налице и вмешателство от самия Берлускони. Президентът на Милан изпада и в деликатна обстановка, когато заемащата управителен пост в клуба негова щерка Барбара стартира връзка с един от футболистите му – Алешандре Пато.

Заникът на Берлускони стартира през 2013 година, когато той бива погнат от италианския съд поради укриване на налози и по отношение на аферата с потреблението на малолетни проститутки.

Във футболен аспект Милан просто не е в положение да се конкурира с финансовата мощност на британските клубове, Барселона, Реал Мадрид и ПСЖ, заради което той взема решение да се отдръпна, откакто намира подобаващите съгласно него купувачи. Днес последователите на росонерите с носталгия си спомнят за хубавите времена, когато отборът им командваше парада в света на футбола, и могат единствено да се надяват под управлението на „ Елиът “ да дочакат още веднъж славни дни.

Теодор Борисов, „Тема:Спорт “