Китайският токамак EAST е успял да задържи плазма с температура от 70 милиона градуса в разстояние от над 1000 секунди
Китайската академия на науките наскоро записа нов връх в региона на термоядрения синтез. Реакторът токамак EAST (Experimental Advanced Superconducting Tokamak), прочут още като „ китайско изкуствено Слънце “ е съумял да удържи в устойчиво положение плазма, нагрята до температура от 70 милиона градуса по Целзий в разстояние на 1056 секунди, 17 минути и 36 секунди, оповестява профилираното издание dailytechinfo. За отбелязване е, че в никакъв случай по-рано нито при един от опитите с високотемпературна плазма още никой не е съумял да трансферира времето от 1000 секунди. Дейностите по реактора EAST са част от огромна интернационална стратегия за основаването на реактор за термоядрен синтез от последващо потомство ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor). Реакторът ITER би трябвало да задържа в камерата си плазма с температура към 150 милиона градуса. Такава температурна точка към този момент бе достигната в камерата на реактора EAST през предходната година като в един от опитите съумя за задържи плазма с температура от 160 милиона градуса в разстояние на 20 секунди, а малко по-късно – в разстояние на 101 секунди, макар че температурата бе намалена до 120 милиона градуса. На пръв взор наподобява, че работата с плазма, нагрята до 70 милиона градуса към този момент не е по този способ забавна. Всъщност при такава температура на плазмата реакциите на термоядрен синтез към момента не могат да се организират. Но това ненапълно не е по този способ, задачата на последния опит е да се тества способността на камерата и другите детайли на реактора да устоят на въздействието на свръхвисоките температури за много дълги срокове от време. Освен това по време на последния опит, нескончаем тест е изработен за други системи на реактора – енергийна система, магнитна система, която основава най-силните магнитни полета, които задържат и компресират плазмения кабел и система за отбрана на вътрешните стени на реакторната камера от дълготрайно прегряване. В умозаключение би трябвало да се означи, че всички най-нови достижения в региона на термоядрения синтез надали ще бъдат въплътени в проектирането на реактора ITER, чието построяване към този момент е в ход. Всичко това евентуално ще окаже въздействие върху дизайна на идващото потомство EUROfusion DEMO реактор, който ще има по-висока успеваемост от реактора ITER. Ако реакторът ITER генерира 500 MW енергия, изразходвайки 50 MW, показателят на успеваемост Q = 10, тогава реакторът DEMO ще генерира 2 GW, изразходвайки 80 MW енергия. С други думи, Q е към този момент 25. А съгласно съществуващите проекти реакторът EUROfusion DEMO би трябвало да стартира да работи през 2051 година
About the Author
