Психолози: Вървим към разделение, изолиране и онлайн комуникация
Три години към този момент живеем в пандемия, а по какъв способ тя и противоепидемичните ограничения възправит на душeвността, разясняват доктор Владимир Сотиров – клиничен психиатър, практикуващ в Център „Адаптация “ – София и доктор Велислава Донкина – клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация.
„Натрупа се огромна отмалялост и огромно страдалчество и ние всички виждаме белезите на това страдалчество у хората. Това са детайлите на една рецесия, чиито последици занапред ще виждаме. Първата наклонност – това е регресът в обществото като цяло и във всеки един от нас поотделно. В една такава стресираща среда, каквато е пандемията, човек реагира първо на опасността от външната среда, само че по-късно реагира и нашият капацитет дали можем да останем релативно рационални или в някакаво равновесие, или не можем „, съобщи пред БНР доктор Велислава Донкина.
„Крайните обвинявания, огромните страхове, огромната подозрителност, огромната опасност каквато е пандемията, заболяването COVID-19 – това демонстрира, че сме много засегнати и, че ни е много мъчно. А опасността за живота е едно от най-дестабилизиращите и пораждащи паника провокации за индивида.
В същото време страната, в опита да се провежда тази спешна обстановка, слага човек в положение, което е много дестабилизиращо и, в което му се споделя какво да прави, не разрешава му се, по този способ човек се слага в една позиция, че като че ли той е дете. Това в комбиниране със страха, води до декаданс.Още по темата12 яну 2022 08:5713612 яну 2022 07:2030212 яну 2022 06:26224
Човек не може да откри вътрешната си опора, макар подозренията и въпросите си.
В последна сметка пандемията ни сподели, че сме незрели, че сме все едно във възрастта на тийнейджърите, държим се като хора в обстановка на заучена беззащитност „, очерта общата картина доктор Донкина.
Тя посочи също, че пандемията и затварянето на децата и учениците, най-много след 4 клас в къщи, води също да трагични проблеми поради неналичието на социализация. Защото образованието на децата в учебно заведение минава през опцията за другарство със съучениците си и с учителите си.
Според експертите, децата, които пък са имали компликации в общуването предипандемията, са с усъвършенствано психологично здраве.
Децата с увреждания, със СОП, съгласно отчета на Омбудсмана са доплънително ощетени от пандемията – това са 3500 деца в резидентни услуги, които са потърпевши тежко от ограниченията, посочи доктор Владимир Сотиров.
Според него държавното управление би трябвало да е наясно, че при идващ локдаун, този отчет би трябвало да бъде основен – по какъв способ ще се отразят ограниченията на най-уязвимата част от обществото – децата със СОП, с увреждания, в домовете и в ромските квартали и учебните заведения там.
„Другата наклонност е справяне през отказване. Защото на нас ни писна. Капацитетът ни да стоим в неустановеност, неизясненост, старания, боязън се изчерпа. „, съобщи от своя страна доктор Владимир Сотиров.
Нито едно държавно управление не прави проучване и не регистрира по какъв способ противоепидемичните ограничения повлияват отрицателно на душeвността ни, на самостоятелните ни ориси и на груповото психологично здраве. Ако има такива изследания, те се крият. Още през началото на пандемията започнаха такива проучавания, само че елементарен достъп до тях няма да намерите. Те бяха ориентирани към това по какъв способ повлияват локдауните, затварянето, изолацията, отнемането на свободите върху психичнотото здраве, а не толкоз по какъв способ вирусът се отразява на психологичното здраве „, разяснява още доктор Сотиров.
По думите му има проучвания и отчет на Уницеф за психологичното здраве на децата по време на пандемията, само че те не се разпространяват, тъй като се конфронтират с ограниченията и ще доведат до това да се усъмним в тях.
Има и отчет на фондация „Анимус “ за това по какъв способ пандемията се отразява върху деца и младежи с психологични проблеми. И в двете проучвания данните са опустошители – над 80 на 100 от младежите във Англия оповестяват за трагично утежняване на психологичното си здраве „.
Д-р Сотиров посочи също, че в обществото, в журналистите не се приказва по тази причина по какъв способ хората се усещат, до момента в който околните им са с в болница и те нямат достъп до тях поради COVID-19, не се приказва за това, че хора са принудени да изпратят в болница възрастните си родители, които не желаят това, само че под натиска на персоналните лекари ги настаняват за лекуване, без значение, че за тях е била обезпечена здравна грижа в домашни условия, не се приказва за това каква виновност ще изпитват тези деца, чиито родители по-късно умират в болничното заведение, а те ще живеят с безконечния въпрос: Какво можех да направя?
Има към този момент десетки случаи, в които околните не могат да си вземат довиждане с умрелите си родственици – това е непоносима вреда за цялостен живот, регистрира още доктор Сотиров.
По думите на клиничния психиатър у нас не се приказва и за неприятното качеството на здравна помощ и за неналичието на обикновена сестринска грижа от време на време при болните с ковид – а това също е част от резултатите на пандемията и на ограниченията.
Д-р Велислава Донкина заключи, че ние би трябвало да си дадем сметка, че светът върви интензивно в посока на разделяне, уединяване и онлайн връзка.
About the Author
