Екзотични барелефи са открити на територията на древната империя Северна Уей
Специалисти от Института за археологически проучвания на провинция Шанси (Китай) са разкрили ограбена гробна камера. Но даже и в този си тип тя съставлява интерес за историците. Първо, погребението е подредено по много необикновен метод: в камерата има каменен саркофаг, а в него, в случай че се съди по следите, в миналото е бил подложен дървен ковчег с тялото на умрял човек. Вътрешният ковчег не е оживял, най-вероятно заради дейностите на грабителите.
Второ, размерът на гробницата е впечатляващ: нейната повърхност е 1,8 метра на 3,3 метра, а височината ѝ е 1,9 метра. На трето място, по стените на гробницата са непокътнати висококачествени барелефи с изображения на воини, животни и митични същества. И най-после, този път археолозите няма потребност да се занимават с датирането на находката: на една от колоните, поддържащи свода на гробницата, е издълбана годината на нейното основаване: в превод на наше летоброене това е 456 година сл.Хр. – разцветът на империята Северна Уей.
Talessman / CC BY 3.0
Историята на Северна Уей, наричана също Тоуба Уей, е образец за това по какъв способ Изтокът и Западът в действителност не са толкоз разнообразни един от различен. „ Рим уважава закона, само че варварите още веднъж са прави “ – такива думи биха могли да бъдат девизът на империята, съществувала в северната част на Китай през 386-534 година Впрочем това се отнася и към появяването на Северна Уей, и към нейния крах.
През III век Северен Китай става сцена на борба сред разнообразни племена. На мястото на хуну пристигнали нови номади, по-късно ги сменили други, само че никой не се задържал дълго време – за това свидетелстват археологическите находки. Така било, до момента в който там се появило племето тоуба. Тези мигранти от крайбрежията на езерото Байкал принадлежали към древномонголски племена. Според някои учени те са говорили един от античните монголски езици, до момента в който други считат, че тоуба са били тюркоезични.
В края на IV век техният лидер Тоуба Гуей (Уей Даоу, 386-409 години на управление) завладява региона на Шанси. През 422 година Тоуба заема огромния административен център (бившата столица) Луоян и под династичното име Уей (Тоуба Уей) става същински китайски император. Империята, която те основават, е признато да се назовава Северна Уей.
Обичаите на Северна Уей за дълго време остават такива, че провокират същинско учудване измежду локалните ханци. Например, когато императорът умирал и неговият правоприемник се възкачвал на трона, вдовицата императрица и майката на новия император били принуждавани да се самоубият.
Имало и друга традиция. Тоуба приели бюрократичната конструкция от народа Хан, само че вярвали, че заплащането на заплата на държавните чиновници е ненужно. Те трябвало да се изхранват сами: да вземат всичко належащо от следеното население. И това траяло много дълго време: едвам след към 100 години, т.е. малко преди края на империята, чиновниците почнали да получават възнаграждение.
Всичко това приказва, че тоуба са били надалеч от китайците в културно отношение, същински номади, варвари. Именно тези характерности на своето време им помогнали да завладеят Шанси, а по-късно – и цялостен Северен Китай, почти по идентичен метод, както племената на остготите и вестготите от другия завършек на континента завладели земите на Рим. Цивилизациите в този миг и на едното, и на другото място нямало с какво да противостоят на варварството.
Археолози откриха “ кръстопът на световете “ в Китай
Но точно цивилизацията в последна сметка погубила Северна Уей. Постепенно тоуба възприемали от ден на ден китайски традиции – и религията. Будизмът получил извънредно необятно разпространяване в тяхната империя.
CC BY-SA 3.0
В будистките пещери в северната част на Шанси, населявани сред 414 и 520 година, са открити статуи, които показват славата на изкуството на Уей. Те са изпълнени с дълбоки религиозни, даже мистични оттенъци. Традиционното китайско изкуство на юг в никакъв случай не е било толкоз склонно към мистицизъм и набожен възторг. Водачите на степните номади последователно се трансформирали в просветени владетели – и като същински просветени владетели те правели интриги, заговорничели, отслабвайки от ден на ден и повече.
Към началото на VI век Северна Уей на практика не води войни, след което през 469 година хвърля войските си по стените на Нанкин и е победена от Южен Китай. След това се разцепва на Източен Уей и Западен Уей, което не остава неусетно за идващите степни племена по границите на някогашната империя.
Цивилизоващите се номади се оказали по-слаби от степните хора, на които предстояло единствено да научат китайската просвета.
Още от ИНТЕРЕСНО:
About the Author
