Свалянето на българското вето за македонските преговори с Европейския съюз

Партиите и Радев охладиха ентусиазма на премиера за Северна Македония

Свалянето на българското несъгласие за македонските договаряния с Европейския съюз не може да се обвързва със периоди, за каквито приказва държавното управление на премиера Кирил Петков. Освен това са нужни съответни резултати за гаранция на правата на хората с българско съзнание.

Това сподели държавният глава Румен Радев след Консултивния съвет за национална сигурност, и интеграцията им в Европейския съюз.

Думите му са неприсъствен удар по премиера Кирил Петков и проекта му за къс формат, в който с тематичен разговор по работни групи с бъдещото държавно управление на Димитър Ковачевски в Скопие ще се откри излаз за задъната улица в разногласието сред София и Скопие поради ветото за начало на македонските договаряния с Европейския съюз.

Посланията на втория извършен от него КСНС по тематиката Северна Македония от 2019 година насам включват и връщане към Рамковата позиция, призната през 2019 година и съдържаща дълъг лист с претенции, обтегнал връзките сред София и Скопие. Това е крачка обратно и по отношение на работата на първото назначено от Радев служебно държавно управление, което съумя да филтрира листата, с цел да го сведе до по-приемливи (дори и не напълно) за Северна Македония претенции.

При това Петков отпътува на 18 януари за среща с Ковачевски, на която Петков има упоритост да търси излаз от задънената улица. Въпреки че държавното управление не е обявявало отвод от досегашната позиция на България, свикването на КСНС бе съпроводено от изказвания на политически сили, че това се случва, и от претенции на държавния глава за консолидация и единение по сложна тематика, по която нито София, нито Скопие съумяват да реализират пробив при сегашните си червени линии.

Двусмислени послания

Необходими са “ всеобхватни “ дейности за възобновяване на доверието. От изключително значение са плановете за транспортна, цифрова и енергийна съгласуваност с акцент върху Коридор №8. “ Това ще даде подтик за ускоряване на процеса „, интеграцията и просперитета на района.
Въпреки тона, недвусмислено поставящ под въпрос ентусиазма към предлагания от премиера Кирил Петков нов метод, в листата с оферти към кабинета и Народното събрание се вижда комбинация от досегашните стълбове на българската позиция и новия взор, признат от настоящето държавно управление.
От една страна, вътре са Рамковата позиция и парламентарната декларация от 2019 година – двата документа, станали основа на настояванията към Скопие при двама министър председатели (Бойко Борисов и Стефан Янев), само че и концепцията за работните групи на кабинета “ Петков „. От друга се приказва и за активизацията на напъните за енергийна и цифрова съгласуваност, за които повече приказват “ Продължаваме промяната “ и “ Демократична България „.

Освен това в листата с рекомендации се приказва единствено за гаранции за правата на българите, каквито се предлага да желае кабинетът “ Петков „, а не съответното, мъчно изпълнимо за момента искане на Радев: българите да бъдат вписани в конституцията.

Тази комбинация не дава излаз от рецесията, а се трансформира в още един фронт, с който кабинетът “ Петков “ ще би трябвало да се преценява в търсене на съглашение с бъдещото държавно управление “ Ковачевски „.

“ Единство във визии и дейности “

Радев назова интеграцията на Северна Македония и Албания “ стратегически интерес “ на България – изключително македонската, която е в застой. “ Страната претендент не направи нужното “ за осъществяване на Договора за добросъседство от 2017 година, посочи още веднъж той.

Радев подсети за Рамковата позиция на държавното управление, обвързвана с условията на България за начало на договаряния и по-нататъшната евроинтеграция на Скопие и Тирана, както и декларацията на Народното събрание след нея.

Същевременно в някои от сферите се обрисува единодушие, а въпросът за правата ще отвори опция за всички други области.

Албания е подготвена за начало на договаряния и КСНС е удостоверил това, разгласи Радев.

Президентът прикани и за единение в позициите в хода на преговорния развой: “ В това, което ни следва като продължение на преговорния развой, е от изключителна значимост българските държавнци и политици да имат единение във своите визии и дейности. “

Отново за македонците с български паспорти

“ Преди 30 година на 15 януари 1992 година… България първа в света призна днешна Република Северна Македония като самостоятелна страна “ и не отхвърля правото на македонците да се самоопределят и да “ употребяват езиците си съгласно конституцията „, само че държи на “ цялостното пълноправие на македонските българи с останалите елементи от нации, категорично написани в тяхната конституция „.

Радев още веднъж смеси групата на самоопределящите се като българи и притежаващите български паспорти в Северна Македония, като съобщи, че 120 хиляди от македонските българи са и жители на България и на Европейския съюз.
Не е известно какъв брой македонски жители сега се самоопределят като българи – предстоят данните от преброяването на популацията тази есен. Общоприетото разбиране е, че част от тях са кандидатствали за български паспорти не поради по генезис, а за достъп до Европейски Съюз.
Българите в Северна Македония и правата им “ не могат да бъдат предмет на договаряния „, сподели Радев.

Какво предлага КСНС на държавното управление и Народното събрание

Прочетеният от Радев цялостен лист с оферти на съвета към изпълнителната и законодателната власт включва седем точки:

1) При осъществяване на външната политика да се съблюдава националната позиция на България дружно с Рамковата позиция и декларацията на Народното събрание от 2019 година

2) Даването на единодушие за начало на договаряния да не се обвързва със периоди, а с резултати, в това число във връзка с правата на македонските българи.

3) Да се работи за осъществяване на контракта в хода на договарянията за участие.

4) Кабинетът да изготви и даде фрагменти за проект за деяние във всички области на връзките със Северна Македония.

5) Кабинетът да предложи основаването на работни групи по области в сходство с контракта.

6) Кабинетът да предприеме ограничения за построяването на Коридор №8 дружно със Северна Македония и Албания – автомагистрала, жп линия, енергийна и цифрова съгласуваност.

7) Парламентът да предложи на Северна Македония “ структуриран разговор “ сред парламентарни комисии на двата законодателни органа.

“ Новината е, че няма вест “

Първите реакции след КСНС бяха сбити. Изявлението на Радев не включваше опция за въпроси, а след него министър председателят Кирил Петков си потегли от президенството, без да разяснява.

Според Десислава Атанасова от ГЕРБ е препотвърдена досегашната оценка на обстановката. Тя изрази удовлетворение, че КСНС е оценил приноса “ и на 44-ото Народно заседание, и на държавното управление “ Борисов 3 „, и “ всички стъпки до сегашния миг „. “ За всеки общественик няма по-голяма оценка от това да се препотвърди неговата позиция, която е изразявана обратно във времето, “ сподели още Атанасова. Само преди дни Даниел Митов от ГЕРБ показваше безпокойствие за какво е нужно да се привиква КСНС, в случай че позицията на България не се е трансформирала, и спекулираше, че с него се готви смяната ѝ.

“ Новината е, че няма вест. Българската позиция остава същата “ като признатата от 44-ото Народно заседание, разгласи съпредседателят на “ Демократична България “ Христо Иванов . Едновременно с това съгласно Иванов съветът е бил “ много потребен „. Той назова позицията “ ясна, поредна и единна „.