Справяне с хапането и удрянето при детето може да бъде лесно
Развиващото се схващане на растящото кърмаче и след една година – на детето, води до склонността за проучване и опитване на нови видове държание. Чрез тези дейности преди всичко се търси изгода и на второ място предпочитание за инспекция каква ще бъде реакцията на родителите. Този стадий от развиването не трябва да буди терзание, защото е значима част от развиването.
От значение е опитът от страна на родителя да пренасочи това предпочитание в по-приемлива форма, само че в това време, без да се вреди на учащия резултат. Търсенето на опция постоянно може да предотврати експлоадирането на детето. Така, в случай че то играе с рисков предмет – откакто му го вземем е значимо да му дадем сурогат, тъй че и двете страни да останат с чувството, че са постигнали своето.
Хапането и удрянето при бебетата не са прояви на яростно държание, а по-скоро могат да бъдат избрани като техния метод за другарство. Основните сензо-моторни средства на дребните деца са устата и ръцете, заради което е обикновено това да са главните елементи на тялото, с които те се пробват да реализират общественото си другарство.
Когато при дребното дете хапането и удрянето преминат опознавателния темперамент и минават в нападателно държание има и благоприятни условия за туширане на поривите.
Чрез изразяването с думи и жестове е допустимо също да се тушират усеща, с изключение на с директни дейности. Така при засичане на сигналите за настъпателност е добре родителят да насочи детето към това по какъв способ да реагира – да вземем за пример „ прегърни детето/жената “ или „ пляскай с ръце “.
Още по-добър би бил разновидността, в който преди проявата на нападателно държание – да бъдат открити предразполагащите и провокиращи фактори. Най-често въздействие оказва съществуването на много хора, изключително непознати; гладът; умората от деня и други.
Ако този вид държание от ден на ден зачестява, е уместно и игрите с детето да придобият по-спокоен темперамент. Набляга се на повече гушкане на плюшени играчки да вземем за пример или тяхното глезене и люшкане. Важно е да се сложи и граница сред мощните обятия, да вземем за пример – които са подобаващи за по-възрастните, а в това време напълно леки – за децата на възрастта на детето или по-малки.
Важно е детето да осъзнае и опцията за опрощение, когато постъпи по-грубо с друго дете, само че и алтернативата, че след нападателни действия – следва и наказване – да вземем за пример да бъде отстранено от игра и да остане единствено.
Ако родителите виждат, че хапането и удрянето са метод за привличане на внимание е значимо посредством обяснение да се насочи детето за търсене на други алтернативи, с които да стане център на внимание.
Примерът на родителите също е преди всичко – в случай че детето се държи незряло и удря – сходно поведение на родителя, който да го плесне през ръцете, единствено ще ускори сходно държание. Важно е да се обясни причиняването на болежка, което не води до нищо положително.
Търсенето на съвет от други родители и даже предупреждаването им, че детето може да хапе или удря също е метод, посредством който изпитани препоръки от други деца могат да се окажат потребни. Така и родителите остават с чувството, че имате отношение към техните деца и в допълнение ще бъдат подтиквани да оказват помощ.
В множеството случаи след проговарянето на детето, което към този момент може да показва вербално своите усеща, хапането и удрянето мощно се редуцират и даже изчезват.
Наказанието и даже обиждането също няма да доведат до нищо положително. Дори е допустимо да се понижи и обучителният резултат, който се пробва да бъде внушен на детето. Краткотрайното обособяване от играта води до резултати в множеството случаи, само че въпреки всичко реакцията зависи и от възрастта и темперамента. Но тъкмо това са моментите, в които да накарате детето да опише своите усеща или даже Вие да опитате вместо него. Това е метод за „ изпускане на парата “ от насъбраните страсти.
Източник: Puls.bg
About the Author
