Затварянето на германските атомни реактори не обрича енергийния преход
Последните няколко месеца бяха същинско влакче на ужасите за енергийните пазари в Европа. Дори преди началото на зимата, трейдърите бяха изпаднали в суматоха, че континентът може да остане без природен газ преди настъпването на пролетта. Някои даже купуваха горивото на 10 пъти по-висока цена от междинната през 2000 година, пишат Акшат Рати и Уил Матис за Bloomberg.
На фона на всичко това, Германия не престава да следва проекта си да затвори напълно половината от своите атомни електроцентрали, а останалите ще ги последват до края на актуалната година. Някои хора задават въпроса по какъв способ страна, която желае да спре климатичните промени може да изкорени източник на енергия с нулеви въглеродни излъчвания, изключително в срок на дефицит на електрическа енергия. Други пък означиха обстоятелството, че вложенията на Германия във възобновими източници ще отидат напразно, в случай че тя запълни празнината оставена от атомните реактори с въглища.
Звучи скандално, нали? Не бързайте, приканва Никос Цафос, анализатор на климата и енергетиката в Центъра за стратегически и интернационалните изследвания.
„ Проблемът с климатичните промени може елементарно да бъде решен, в случай че няма политически ограничения. “
Всеки един рационален климатичен проект изисква чистата енергия да размени замърсяващите енергоизточници бързо, а в същото време ограниченията за резултатност да понижат и общото ползване на енергия. На доктрина, това би довело до равномерен спад в излъчванията, както демонстрират и научните модели. Но в реалност преходът ще е всичко друго, само че не и равномерен.
Разводът сред Германия и атомната енергия стартира през 2000 година, когато Народното събрание на страната гласоподава да приключи зависимостта си от ядрените реактори. Опасенията бяха свързани с възприеманите опасности за околната среда от ядрените боклуци и страховете за нова злополука сходна на тази през 1986 в Чернобил.
Тогавашният канцлер Ангела Меркел, която има докторантура по физика даже се пробва да откри способи да удължи живота на реакторите, само че извършва обещанието си да не позволява градежа на нови такива. Но гласоподавателите са срещу. През 2011, единствено няколко месеца откакто цунами провокира повредата в японската атомна електроцентрала във Фукушима, Народното събрание приема решението за отричане от ядрената енергия с 513 гласа „ за “ против 79 „ срещу “. Много от хората, които поддържат решението желаят това да стане даже по-скоро.
Можеше ли германия да понижи въглеродните излъчвания по-бързо, в случай че беше дала късмет на атомната енергия? Без подозрение. Обединеното кралство да вземем за пример удължава живота на някои от своите ядрени централи и даже строи нови. Страната ще спре да употребява въглища за произвеждане на електрическа енергия през 2024, 6 години по-рано от целевата дата на Германия. Към момента Германия няма да реализира климатичните си цели за тази и идната година.
Но не можем да чакаме хората постоянно да взимат най-разумното решение.
„ Страните би трябвало да отчетат много фактори когато вземат решение по кой път да поемат към чистата нула. Тези фактори постоянно не са единствено стопански, “ споделя Алберт Чун, основен анализатор в BloombergNEF. “Няма единствено един единствен отговор и страните би трябвало да намерят пътя въз основа на преимуществата, които имат и въздействието на обществените фактори”.
Отношението на Германия към ядрената енергия не ѝ лишава купата на една от най-климатично насочените страни. Политиките, които форсираха отказването от този вид енергия сътвориха и условия за бързо развиване на възобновимите енергийни източници.
Първата стъпка беше законът за Възобновяемите енергийни източници от 2000 година. Това е немската енергийна политика, която отпусна едни от най-щедрите дотации за слънчева енергия. Те идват под формата на обезпечени цени за произвеждане на енергия от соларни панели. Германците заплащат милиарди посредством своите налози, с цел да подкрепят новата технология. Търсенето основава големи компании за слънчева енергия, много от тях в Китай, които прогресивно смъкват цената на технологията. (Китай също подкрепя този развой със дотации.) По този метод я прави и по-достъпна за целия свят.
„ Политическият напън за внедряване на закона за възобновимата енергия през 2000 година беше директно обвързван с решението за затваряне на ядрените реактори, “ споделя Симон Мюлер, шеф на немския мозъчен концерн Agora Energiewende. “Историята на двата типа енергия постоянно би трябвало да бъде обсъждана дружно.”
С други думи, без поддръжката на Германия за отказването от ядрената енергия, гласоподавателите евентуално нямаше да са склонни да поемат финансовото задължение на скъпата енергия от ВЕИ. Положителният резултат е, че през днешния ден цената на енергията от соларни панели (и ветрогенератори) може да е по-ниска в сравнение с генерираната от изкопаеми горива.
В последна сметка нещата можеше и да не наподобяват толкоз зле. Ако сравните енергоизточниците в Германия сред 2010 и 2021 ще видите, че делът на атомната енергия е намалял на половина, този на въглищата е понижен, а на природния газ е останал неизменен. Делът на ВЕИ е повишен повече от 2 пъти.
Много хора пропущат обстоятелството, че страните, които считат да разчитат на ядрените реактори и в бъдеще не постоянно се показват по-добре. И макар че през 2021 Германия е произвела с 60% по-малко ядрена енергия по отношение на върховата стойност, във Англия този % е 50, а в Япония – цели 87. Ако всичко върви по проект, тя ще продължи да играе роля в енергийния преход на Англия и Япония. Германците са решили да поемат по различен път и евентуално ще платят за енергията, която би трябвало да поддържа възобновимите източници.
About the Author
