Оризов пудинг с бадем за късмет и добра вещица – новогодишните обичаи по света
Оризов пудинг с бадем за шанс и добра магьосница – новогодишните традиции по света Грузинците вършат елхи чичилаки, японците декорират домовете с декорация от плява и бамбукПрепоръчай (0)
Оризов пудинг с бадем за шанс, добра магьосница, която носи дарове, и чичилаки – това са част от коледно-новогодишните традиции по света, събрани в празничната поредност на Министерство на външните работи в обществената мрежа.
През съвсем целия декември от външното ни министерство благодарение на дипломатическите представителства съумяха да опишат за настроението и традициите на над 20 страни, а изпратените от посолствата ни фотоси демонстрираха впечатляващата декорация на разнообразни градове.
С празнично въодушевление и грейнал в светлини светът е в очакване на новата 2022 година, макар рестриктивните мерки и анулираните поради COVID-19 обществени новогодишни тържества в някои страни, написа Българска телеграфна агенция.
Например въздухът във Франкфурт е изпълнен с благовоние на захаросани бадеми, коледни сладки и греяно вино, а в Бейрут се усеща мирис на ливански кедри.
Декември може да е месецът с най-късите дни в Копенхаген , само че локалните хора напълно не разрешават на неналичието на слънце да помрачи празничното им въодушевление. Тъкмо в противен случай, целият град блества в хиляди светлини, а във въздуха се носи аромат на канела, кардамон и джинджифил, описват от посолството ни там. По това време на годината е известен и сладкиш, наименуван „кралицата на коледните десерти в Дания” – risalamandе, десерт, прочут още от 1900 година
Освен изумително апетитен, този оризов пудинг с черешово сладко е обвързван и с доста любопитна традиция. На Бъдни вечер всеки получава порция risalamande за десерт, само че единствено в една от тях се крие цялостен бадем. Късметлията, който открие бадема – и доста значимо, съумее да го резервира цялостен, получава специфичен коледен подарък.
В Италия по празниците чакат положителната магьосница Бефана. Тя посещава малчуганите на Богоявление (Epifania), като цялостни чорапите им с вкусни бонбони и дарове, в случай че са били положителни, или с въглени и черни бонбони, при положение, че през миналата година са били непослушни. За да бъдат милостиви и признателни домакини, фамилиите на собствен ред й оставят чаша вино и храна.
Рождество Христово е най-почитаният набожен празник в Италия. Улиците и постройките сияят в ярки коледни светлини, а централните площади са изпъстрени с охолно украсени елхи. Характерна за Италия е традицията на рождествената ясла, пресъздаваща сцената с раждането на Исус Христос. Любопитен факт е, че празничните украшения нормално стартират на 8 декември, когато католическият свят празнува „Непорочното зачатие „, и траят до 6 януари – Богоявление, когато съгласно Западното християнство влъхвите сервират даровете си на Исус.
Грузия пък означава Коледа през януари по Юлианския календар. Макар че украсата на столицата кореспондира напълно със западния жанр за декориране на градските пространства, Тбилиси и неговите поданици остават правилни на традициите си. С приближаването на коледните празници по улиците на града все по-често могат да бъдат видяни и обичайните грузински елхи, познати още като „чичилаки „, описват от посолството ни в там.
Чичилаки е грузинско обичайно коледно дърво, направено от сушени лешникови или орехови клончета, които са завършени по този начин, че да образуват малко иглолистно дърво. Те могат да бъдат с друга височина – от 20 см до три метра. Грузинските елхи „чичилаки “ са препоръчани да бъдат включени в листата с нематериално културно завещание на ЮНЕСКО.
Черна гора също означава Бъдни вечер и Коледа по Юлианския календар – надлежно на 6 и 7 януари. Коледните празници стартират сутринта на Бъдни вечер. Стопанинът отива в гората, с цел да отсече така наречен бъдник – най-често клончета от дъб. Отсечените клончета се дават на всеки член на фамилията. Домакинята украсява бъдниците с дафинови листа и цветчета от зюмбюл, завързани дружно с червен конец.
След като възпламенят бъдниците и разчупят питката, черногорците сядат на трапезата, а ястията нормално включват фасул, риба, картофи, ядки, дребни топчета от пържено тесто, овкусени с лимонова кора и подсладени с мед и други
Вярващите се събират късно вечерта пред православните храмове и църкви. Носените от тях бъдници се струпват начело, където се благославят от митрополита или църковния чиновник и се възпламеняват. Рано сутринта на Коледа се посрещат коледари, които се подаряват с дарове, защото съгласно поверието ще донесат благополучие на къщата през идната година.
Според друго вярване, на Коледа ергените би трябвало да подарят ябълка на момичето, което харесват. Ако момичето одобри ябълката, то през идната година тя ще стане негова брачна половинка.
Интересното за Ирландия е, че всекидневно 28 декември е най-заетият ден в годината за сватби, а най-малко една трета от двойките се сгодяват по време на коледните празници.
Мадрид има един същински прекрасен мотив за горделивост тази година – от юли градът се радва на своята първа регистрация в листата на международното завещание на ЮНЕСКО, не просто с един обект, а с цяла зона – бул. „Пасео дел Прадо “ дружно с парка „Ретиро „. Районът включва десетки неповторими места, измежду които три от най-популярните музеи в цяла Испания – световноизвестният „Прадо „, „Тисен-Борнемиса “ и „Рейна София „.
От XVI век насам мястото последователно се трансформира в хармонично комбиниране на просвета, просвета и природа, а от ХХ век тук има и българска диря – на „Площада на предаността “ е сложена плоча в памет на българския публицист и огромен другар на Испания Димитър Димов. „Пейзаж на светлината “ – под това наименование е прочут отличеният регион, само че тези дни то повече от всеки път подхожда на целия окъпан в светлини град, означават от посолството ни там и споделят, че испанската столица е невероятна приказност със подиуми на Рождество Христово, обичайни коледни лакомства, аромати и десетки коледни базари.
Всъщност коледните базари имат дълга история, която стартира от средновековна Виена, описват от посолството ни в Австрия . През 1286 година австрийският херцог Албрехт Първи издава привилегията на Виена да провежда „декемврийски пазар „, който в контрастност с днешните празнични настроения, е имал по-простичката цел да обезпечи главните хранителни артикули на популацията през студентите зимни дни.
След 1600 година продавачите на меденки и други типове сладкиши стартират да сковават своите краткотрайни щандове за празничните седмици наоколо до Виенската катедрала „Св. Стефан „. Познатото ни име „коледен пазар “ е упоменато за първи път в градските архиви от 1772 година Асортиментът им е към този момент уголемен, тъй че да включва и подаръците, които хората си разменят.
Канада пък може да се похвали с най-голямата зимна пързалка в света – в столицата Отава – от 7,8 км по канала Ридо.
Ню Йорк всяка Коледа и Нова година се трансформира в магическа приказка с впечатляващи украси и зимни пързалки, споделят усещанията си от генералното консулство на България там. Елхата пред Рокфелер център повече от осем десетилетия е признакът на Ню Йорк за Коледните и Новогодишните празници. Жителите и гостите на града посрещат обичайно Новата година на Таймс Скуеър, като поради ковид тази година се позволяват по-малко хора, единствено имунизирани и с маски, макар че тържествата са навън.
Новогодишните празници в Япония , известни като Ошогацу, са време за изложение на признателност към боговете ками, от които зависи плодородието, както и за посрещане на духовете на предците, които закрилят фамилиите. От посолството ни в Япония разкриват някои забавни обичаи – пред дома се слагат кадомацу /специална новогодишна украса от бор и бамбук, ситуирана от двете страни на входа на дома/ и шимекадзари /декорация от сламени въжета/.
В първите дни на новата година фамилии и другари посещават дружно будистки храмове или шинтоистки светилища, с цел да се помолят за богата годишна продукция и благополучие на фамилията. Това се назовава хацумоде. Посещават се нормално будистки храмове или шинтоистки светилища, които се намират „в щастлива посока “ наоколо до дома.
Сурвачката пък е знак на българската Нова година – с дряновата клонка, украсена с вълна, нанизани пуканки, сушени плодове, гевречета и парички, българите се „сурвакат “ с пожелания за здраве, благополучие, благоденствие. София ще посрещне 2021 година без обичайна новогодишна заря, която ще бъде сменена със светлинно шоу в последния ден на 2021 година в поддръжка на самодейността за Нова година без фойерверки, защото мощният звук стресира домашните любимци и бездомните животни. Българите постоянно се поздравяват за празниците с думите: „Нова година, нов шанс „.
И макар разликите в ритуалите и обичаите в другите страни в празничните дни, посрещането на Новата година има еднакъв смисъл за всички – това е пожеланието и вярата, че идващата година ще бъде по-щастлива и по-добра.
About the Author
