На 13 януари се раждат трима безкрайно обичани българи
На 13 януари страната ни отбелязва рождението на трима много обичани и ценени българи.
Навършват се 159 години от рождението на писателя и държавник Алеко Константинов, 144 години от рождението на поета символист и бунтовник Пейо Яворов и 97 години от рождението на огромния артист Георги Калоянчев. Освен това на днешния ден честваме деня на българското кино, предава БГНЕС.
Големият български публицист и държавник Алеко Константинов – Щастливеца е роден на 13 януари (1 януари по остарял стил) 1863 година в Свищов в фамилията на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произлиза от огромната видинска фамилия Шишманови. Убит е при несполучлив атентат против съпартиеца му Михаил Такев на 23 май 1897 година.
Алеко Константинов е създател на пътеписа “ До Чикаго и обратно (1894), на книгата “ Бай Ганьо. Невероятни разкази за един актуален българин “ (1895), в която основава най-известният язвителен облик в българската литература.
Написал е над 40 фейлетона, цикъла “ Разни хора – всякакви идеали „, пътеписите “ Какво? Швейцария ли? „, “ София-Мездра-Враца „, “ През март в Чепино „, “ Невероятно в действителност, само че факт… “ и други Основател е на проведеното туристическо придвижване в България. По негова самодейност на 27 август 1895 година на Черни връх на Витоша е основано първото туристическо сдружение в България – Клуб на българските туристи.
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов , е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а по-късно работи в системата на българските пощи до 1901 година
От 1897 година е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “.
В София Яворов става помощник и редактор на литературното списание „ Мисъл “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този срок поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв способ ехото заглъхва “ (1912).
През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че тя умира от туберкулоза. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “.
След 1908 година той дефинитивно се посвещава на националноосвободителното придвижване и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е определен за първия кмет на Неврокоп след неговото избавление.
Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, щерка на премиера Петко Каравелов. Бурната им обич има драматичен край. На 29 ноември 1913 година тя се прострелва. Яворов е сломен и прави несполучлив опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 година поетът изпива отровата, натисна спусъка и оставя осиротял цялостен един народ.
Георги Калоянчев е един от популярните създатели на Сатиричния спектакъл, той вгради блестящата си креативна кариера в своя обичан спектакъл, на който посвети повече от 50 години от живота си. В Сатирата той изигра над 60 функции – всяка от които беше висш урок по актьорско майсторство, по ентусиазъм и заразителност. Превърна се в емблема на театъра.
Георги Калоянчев е роден в Бургас на 13 януари 1925 година През 1952 година приключва актьорско майсторство в ДВТУ “ Кръстьо Сарафов „. Постъпва в Сатиричния спектакъл скоро след основаването му.
Участва в голям брой незабравими български филми – Специалист по всичко “ (1962), “ Вълчицата „, “ Инспекторът и нощта „, “ Най-дългата нощ “ (1969), “ Привързаният балон “ (1969), “ Бон късмет, инспекторе! “ (1984), “ За къде пътувате? “ (1990) и много други. Една от най-известните му телевизионни функции са във кино лентата на Иван Ничев “ Бай Ганьо отпътува за Европа „, където Калоянчев е в ролята на фамозния български воин.
Калоянчев е притежател на оценките: Заслужил актьор – 1962 година – Народен актьор – 1967 година – Награда “ Кирил и Методи “ – I, II и III степен – Награда “ 25 години национална власт “ – Награда “ 1 300 години България “ – Народна република България – I степен – Награди от Национални прегледи на българската драма и спектакъл – Награда на София – Герой на социалистическия труд. През 2003 година излиза неговата автобиография “ Жив съм, ваш съм! „.
Георги Калоянчев умря на 18 декември 2012 година на 87-годишна възраст след малко боледуване.
About the Author
