На едногодишна възраст момченцето останало сирак. „Няма нужда да го топлиш!“ – строго каза старата бавачка. След като известно време работих в дом за бебета, мога да кажа със сигурност, че това е доста трудна работа.
Не знам защо реших да работя там, защото плача над всяко ново бебе и се тревожа за съдбата му. Разбира се, съпругът ми е против работата ми, като вижда емоционалното ми състояние, когато се прибирам. Той настоява да напусна.
Но аз не мога да напусна, защото кой ще обича тези деца толкова, колкото аз? В сиропиталището има много невероятни истории, но тази ми се набива на очи най-много.
Беше вече вечер и ни се обадиха от болницата. Казаха, че днес ще ни бъде предадено едногодишно момченце. Факт е, че родителите му са попаднали в катастрофа и не са оцелели, а детето е останало пълен сирак.
То нямало роднини тук, затова го изпратили при нас. Димо беше докаран при нас с полицейска кола и беше много уплашен и объркан. Личеше си, че е много притеснен, въпреки че не плачеше.
Беше очевидно, че момчето е в състояние на шок. Когато Димо ми беше предаден, имах чувството, че сърцето му ще изскочи от гърдите му. Прошепнах в ухото му, че не трябва да се страхува. В този момент той ме погледна и по бузите му се търкулнаха сълзи.
Въпреки това нямаше детска истерия, която всички виждаха. Той мълчеше, а сълзите просто се търкаляха по кръглите му бузи. Той просто не можеше да разбере къде са отишли родителите му и какви непознати хора са около него. Беше ми много жал за него, затова го взех в стаята си за през нощта.
Исках да го успокоя и да му прочета една приказка. Когато Димо заспа, продължаваше да се тресе в съня си, а сърцето му също биеше. Това вълнение се предаде и на мен. Виждайки колко трудно се адаптира Димо, му обърнах повече внимание.
Усетих, че той все още се тревожи. „Спри да го успокояваш! Няма нужда да го топлиш. Той все пак трябва да живее… сам“, каза строго старата медицинска сестра. А аз не мога да направя това, затова оставих думите ѝ да минат покрай мен. Веднага щом имах възможност, си играех с Димо.
И знаеш ли какво – уволниха ме заради това. А причината беше моята „професионална некомпетентност“. Оказа се, че към някои деца не можеш да се отнасяш по специален начин. Вероятно никога няма да разбера това. Забавно е, че не можех да се разделя с Димо, затова предложих да го осиновя.
Съпругът ми се съгласи, когато видя това бебе със собствените си очи. Не исках да оставям момчето на това студено място. Така станах майка за първи път.
About the Author
