Мартин Димитров: Дефицитът в бюджета ще е 3%
Мартин Димитров: Дефицитът в бюджета ще е 3% Трябва да довършим газовата връзка с Гърция, посочи ръководителят на парламентарната Комисия по икономическа политика и нововъведения Препоръчай (0)
До края на януари проектобюджетът на страната ще бъде импортиран в Народното събрание, като доникъде на януари ще стартира общественото му разискване. Тъй като право да внесе бюджет има единствено държавното управление, забавянето е било заложено още по време на изборите и е обосновано от обстановката, която е изключителна, изясни в Bulgaria ON AIR ръководителят на парламентарната Комисия по икономическа политика и нововъведения Мартин Димитров .
Той удостовери, че не е последовател на мораториумите, по тази причина не е дал своя вот в поддръжка на мораториума върху нарастването на цените на тока, парното и водата .
„ Приемаме, че това е метод за печелене на време, до момента в който се подредят нещата в енергетиката “, разяснява депутатът. Според него умният ход ще бъде, в случай че мораториумът върху цените на тока, парното и водата бъде анулиран по-рано, като се одобряват ограниченията, които към този момент са планувани.
„Те са за поддръжка на небитовите консуматори, настрана за топлофикациите и енергоразпределителните сдружения. Важно е също по този способ да не се усилва данъчната тежест. По отношение на оптималния застрахователен приход има значим спор. А втората стъпка са промените, които би трябвало да бъдат готови и стартирани от средата на годината. Има отчет на Сметната палата, който споделя, че толкоз много по погрешен метод са правени промени в бюджетите в годините, че това би трябвало да бъде спряно „, съобщи Димитров в коментар ще покрие ли бюджетът всички разноски за 2022 година
Той счита, че дефицитът в бюджета ще бъде по-малък от това, което се очакваше. „Има късмет дефицитът да е към 3%, което за такава обстановка е добър вид. Големият неовладян бюджетен недостиг носи след себе си проблеми с дълга, с това финансирането в частния бранш да нараства “, посочи депутатът.
Той е на мнение, че минималната работна заплата би трябвало да бъде обвързвана с повишаването на продуктивността на труда. „Ако вземете огромните градове – има съществено повишаване, само че в дребните обитаеми места обстановката е по-различна. Там заетостта е по-малко. Затова би трябвало да се намерения дали идва времето на опцията да има диференцирана минимална работна заплата „, акцентира ръководителят на парламентарната Комисия по икономическа политика и нововъведения.
Той счита, че един от значимите въпроси, които засягат стопанската система ни, е за какво не купуваме азерски газ.
„Газовата връзка с Гърция е огромна загадка, тя би трябвало да бъде довършена, тъй като освен азербайджански газ, само че и ще ни даде достъп до терминал за полутечен газ, който сега се строи и би трябвало да е подготвен при започване на другата година. Трябва да стартираме договаряния за нов контракт за природен газ с Русия и е добре в такива договаряния да имаш построена газова връзка. И да е ясно, че алтернативата работи „, уверен е Мартин Димитров.
Според него договорът би трябвало да е къс и еластичен, да може да се купува природен газ от разнообразни източници и да има надпревара, като „ не е дълготраен и обвързващ “.
Рекордните пари, събрани налози от Национална агенция за приходите, депутатът разяснява по този способ: „За да има добра събираемост, главният надзор би трябвало да е върху огромните компании. Има емблематични компании, за които всички знаем, че нещо не се получава с заплащането на налози „, е мнението на икономиста и се надява да има сериозен надзор, откакто години наред е бил занижен.
Мартин Димитров заяви, че Народното събрание не е приел доклада на Агенцията за обществените предприятия и надзор (бел. ред. Агенцията за приватизация).
Не са събрани средства над 100 млн. лв. от приватизационни покупко-продажби в срока от 1 януари до 1 юни 2021 година и Димитров удостовери, че в няколко съответни покупко-продажби не е предпазен ползата на страната. Той не конкретизира от коя приватизационна договорка не са постъпили в хазната 53 млн. лв., както се изисква по контракт, само че удостовери, че към този момент се водят преписки.
Какви са целите в политиките на 47-то Народно заседание при определянето на параметрите на Бюджет 2022? Защо ще има закъснение на средства от Националния проект за възобновяване и резистентност? Защо Народното събрание не одобри доклада на Агенцията за обществените предприятия и надзор? Къде в българската стопанска система могат да се привлекат най-вече задгранични вложения?
Вижте целия диалог във видео материала на Bulgaria ON AIR.
About the Author
