Как девет жени от Съпротивата успяха да избягат от нацисткия марш на смъртта?
Когато пралелята на Гуен Щраус разкрива, че е управлявала група от девет дами от Съпротивата при бягство от нацисткия марш на гибелта през 1945 година, Гуен желае да разбере повече. Тя потегля по стъпките на дамите, пробвайки се да подсигурява, че смелостта на тяхната работа ще бъде приета повече от 75 години по-късно.
Гуен Щраус се наслаждавала на спокоен обяд с 83-годишната си пралеля Елен Подляски. Елен била французойка, а Гуен, американска писателка, живееща във Франция. Било 2002 година и диалогът някак се обръщал към предишното на Елен. Гуен знае, че пралеля й е била част от Съпротивата във Франция по време на Втората международна война, само че не знае нищо за това време от живота й.
Елен й споделя историята по какъв способ е била хваната от Гестапо, измъчвана и депортирана в Германия в концентрационен лагер. Когато съдружниците се доближават, лагерът е евакуиран и тя е принудена да върви по пътя на нацисткия марш на гибелта.
„Тогава избягах с група дами „, споделя малко тя. Гуен обаче е изумена.
„Това диалог се организира към края на живота й, тъй че мисля, че тя се усещаше подготвена да приказва за това, което се е случило „, споделя Гуен, „и както с много оживели, които мълчат години наред, тя избра да не приказва за това с най-близкото си семейство, а с някой, който е малко далечен. “
Елен Подляски е единствено на 24 година, когато е задържана, защото работи като сътрудник за връзка на Съпротивата в североизточната част на Франция. Нейното nom de guerre или подправено име било Кристин. Елен приказва пет езика, в това число немски, и била висококвалифициран инженер.
“ Тя е била много високо в Съпротивата „, споделя Гуен. „Работела е повече от година, свързвайки се с сътрудници. Тя е била брилянтна. Елегантна, тиха, само че в същото време мощен човек. “
Това били последните години на войната и Елен е задържана през 1944 година след огромен напън от страна на нацистите да се опитат да разбият всички мрежи на Съпротивата във Франция. По това време при арестите са забъркани и осем други дами. Училищната другарка на Елен било една от тях.
Сузан Моде (название: Заза) е била оптимистична, блага и великодушна, споделя Гуен. Месец откакто тя се омъжва на 22-годишна възраст за члена на Съпротивата Рене Моде, двойката е задържана, тъй като оказва помощ на млади французи да избягат и да се включат в Съпротивата, вместо да бъдат привлечени да работят в немските заводи.
„Тогава идва Никол Кларънс, която дава отговор за всички сътрудници за връзка в целия регион на Париж „, споделя Гуен. Това слага Никол в голяма заплаха. Само на 22 години, тя е задържана три седмици преди освобождението на Париж през август 1944 година и е депортирана с последния превоз отвън града.
Жаклин Обери дю Були (Джаки) също е един от последните пандизчии, отведени от Париж. На 29 години Джаки била най-възрастната в групата – вдовица и част от основна разследваща мрежа в Съпротивата, споделя Гуен. Тя е отгледана от вуйна си и чичо си, защото татко й е бил моряк и непрекъснато е пътувал.
„Когато той се прибира у дома, тя се мести при него „, споделя Гуен. “ Това я прави много „солена „. Говори като моряк и не икономисва мнението си. Тя пушеше от самото начало, има в действителност бездънен чакълен глас. Беше твърда. “ Но дружно с това Гуен я разказва като необикновено лоялна и грижовна.
Маделон Верстийнен (Лон) и Гиймет Денделс (Гуиги) са били на 27 и 23 години, когато са били задържани. Добри приятелки, те идват от холандски фамилии от по-висока класа, споделя Гуен.
„Те идват в Париж, с цел да се причислят към холандската мрежа, само че бяха пометени неотложно и задържани напълно при идването си „, споделя тя. „Гуиги е била атлетична, много по-ефирена, спокоен човек, до момента в който Лон е желала постоянно да е в центъра на събитията. “.
Гуен назовава Рене Лебон Шатене (Зинка) „невероятно смела “ жена. Описана от Лон като „малка кукла „, Зинка е била ниска с руси къдрици и дупка сред предните зъби. Тя и брачният партньор й работели за мрежа, която оказва помощ на английските летци да избягат назад в Англия.
Зинка е задържана на 29-годишна възраст, споделя Гуен, и ражда своето кърмаче в пандиза. То носи името Франция. Позволено й е да я задържи единствено 18 дни, преди да бъде отведена, а Зинка да бъде депортирана в Германия. Зинка постоянно е казвала, че би трябвало да оцелее поради щерка си.
Сред тях е и Ивон Льо Гийо (Мена). Гуен я разказва като момиче от работническата класа, което „обича да бъде влюбено „. Тя работила с холандските мрежи в Париж и по това време е била влюбена в холандско момче. Тя е задържана на 22-годишна възраст.
Най-младата от деветте е Жозефин Борданава (Жозе), която е единствено на 20, когато е задържана в Марсилия. Тя е била испанка, споделя Гуен, и е имала най-красивия певчески глас. Жосе, споделя тя, успокоявала децата, като им пеела.
Деветте са трансферирани в Равенсбрюк , концентрационен лагер за дами в Северна Германия, и по-късно изпратени да работят в трудов лагер в Лайпциг, където произвеждаха въоръжения. Именно там те построяват мощно другарство.
Условията в лагера са ужасяващи. Те гладуват, биват измъчвани, събличани са голи и са принуждавани да стоят по този способ в ледения сняг за инспекции. Но все пак деветте дами оцеляват. В лагера те имат традиция, споделя Гуен, която включва разпределяне на купа за взаимност, в която всеки поставя лъжица от супата си. След това дават купата на дамата, която най-вече се нуждае от нея този ден.
Гладът бил мъчителен, само че дамите считали, че диалогът за храна е успокоителен, споделя Гуен. Всяка вечер Никол рецитирала рецептите си за крем от кестен или бавароа с ягоди, напоени с кирш. Тя ги записвала на части хартия, които е съумяла да открадне от офиса. Така Никол основава книга с предписания, като употребява част от матрака си с цел да направи корица.
Когато Гуен записва цялостния роман на Елен за случилото се, тя споделя, че нейната пралеля е желала тя да знае, че макар че са били в пандиза, те въпреки всичко са останали борци за независимост. Жените работили дружно, с аботирайки производството на снаряди за оръжие, наречено панцерфауст.
През април 1945 година съдружниците са бомбардирали фабриката толкоз много пъти, че нацистите вземат решение да изтеглят лагера, споделя Гуен. 5000 гладуващи, изтощени дами в тънки облекла и с кървящи мехури на краката, тръгнали на изток през немската провинция. Гуен споделя, че дамите са осъзнали какъв брой рисков е този поход.
„Те са осъзнавали, че имат един избор „, споделя Гуен, “ Трябвало е или да избягат, или да бъдат убити, или да умрат от апетит. Така те се възползват от един миг, в който се основава някакъв безпорядък и скачат в канавка, преструвйки се, че са купчина трупове. По пътя има толкоз много купчини трупове, че проектът им сработва и походът не престава без тях. “
През идващите 10 дни дамите се пробват да намерят американските бойци на фронтовата линия. Джаки има дифтерия, споделя Гуен, Зинка – туберкулоза, Никол се възвръща от пневмония, Хелен има хронична болежка в тазобедрената става. Имат счупени кости и гладуват, само че са решени да намерят свободата дружно.
На Гуен и лишава много детективска работа и три пътувания до Германия, с цел да открие точния маршрут, по който са поели дамите. Това, което я поразява, следвайки стъпките им, било какъв брой дребен прогрес са реализирали всеки ден.
„Понякога са изминавали единствено 5 или 6 километра „, споделя Гуен. „Иронията е, че гладуват, тъй че се нуждаят от храна и имат потребност от безопасно място, където да спят, тъй че би трябвало да отидат до селата и да приказват с хората. Но всякога, когато се насочат към някое село, това е най-опасното време за тях „, споделя Гуен, „защото може да влязат в капан или да бъдат убити от селяните. “
Елен и Лон, които приказват немски, постоянно молели за позволение от главата на селото да спят в плевня или за храна.
„Те стигат до извода, че най-хубавата тактика е да се държат по този способ, като че ли няма нищо неприятно в това, че са там, просто да се преструват, че всичко е наред и не са уплашени „, споделя Гуен. Когато осъзнават, че американците на фронтовата линия са от другата страна на река Мулде в Саксония, Германия, това е последното затруднение, което би трябвало да преминат.
„За мен най-трогателното беше да застана на моста при Мулде и да погледна реката „, споделя Гуен. Тя е намерила информация за дамите от военните им архиви, от някои от личните писмени разкази за тяхното бягство, от режисьори, които бяха проучили историята на Лон, и от диалозите със фамилиите им. Така открва, че прекосяването на реката е един от най-мъчителните моменти за дамите по време на бягството .
След като стигнат от другата страна, има миг, в който някои от дамите се опасяват, че не могат да продължат. Джаки се мъчи да диша, само че дамите са решени, че никой няма да бъде зарязан. Точно тогава един джип потегля към тях и двама американски бойци изскочат от него, предлагайки им сигурност и цигара.
По време на своето проучване Гуен споделя, че е разкрила какъв брой мъчно е за дамите да се върнат към естествения живот след войната.
„Изглеждали са мършави и мръсни. Имало е и доза позор от това да си жена, която е била в лагер, а също по този способ и самотност „, споделя Гуен. „Те са били толкоз близки като група, а внезапно се разпръсват измежду хора, с които не могат да приказват, хора, които не желаят да ги чуят. Така че мисля, че би трябвало да е било в действителност психически изолиращо. Мисля, че е като посттравматично стресово разстройство, само че неразпознато, тъй като те не са били считани за бойци. “
Като млади дами постоянно им е казвано след войната да не описват историите си, тъй че героизмът им остава неразпознат, споделя Гуен.
„От 1038 Compagnons de la Libération, които били групата, която държавният глава Шарл дьо Гол считал за водачи на Съпротивата, имало шест дами и четири от тях към този момент били мъртви „, споделя Гуен. „Това е смешно, тъй като Съпротивата евентуално е била най-малко 50% дами . “
Някои от дамите са решили да се откъснат от предишното, споделя Гуен, и да продължат напред, само че други като Гуиги и Мена останали приятелки за цялостен живот и ставали кръстници на децата си.
„Жените още веднъж се видяха много по-късно, към времето, когато вуйна ми ми описа историята. Те имаха малко събиране на оживелите от групата „, споделя Гуен.
Но какво се случва с бебето на Зинка – Франция?
Гуен споделя, че я е търсила от към три години. „По необичайно стичане на събитията в действителност я открих и осъзнах, че тя живее не толкоз надалеч от мястото, където пребивавам в Южна Франция „, споделя Гуен. „Тя сподели: “ Представете си какво е след 70 години да науча всичко това за майка си. “
Франция се събира с майка си след войната, само че Зинка е много болна и е трябвало да претърпи голям брой интервенции поради туберкулозата, която получава в лагера. Зинка от време на време е била прекомерно слаба, с цел да се грижи за щерка си, споделя Гуен, и постоянно я изпращала да живее с други членове на фамилията.
Зинка умира през 1978 година, само че Франция не знае за историята на бягството на майка й. „Тя не знаеше какъв брой значима е била за майка си „, споделя Гуен, „и за оцеляването й „.
Пралеля Елен издъхва през 2012 година Към края на живота й имаше моменти, в които е ясно, че тя към момента е преследвана от предишното, споделя Гуен в книгата, която е написала.
„Жените носят тежестта на войните по способи, които са били непризнати „, споделя Гуен.
И въпреки всичко Гуен също желае „удивителните прояви на добрина и благотворителност “ също да бъдат приети.
About the Author
