Кирил Петков пред Bloomberg: Твърдо искаме да влезем в еврозоната през 2024 г.
Кирил Петков пред Bloomberg: Твърдо желаеме да влезем в еврозоната през 2024 година Надяваме се до шест месеца да станем член на Шенгенското пространство, споделя българският министър председател Препоръчай (0)
Новият министър-председател на България Кирил Петков удостовери уговорката на държавното управление за приемане на еврото в границите на две години в условията на нежна поддръжка измежду гласоподавателите, наранени от пандемията.
В изявление за Bloomberg, излъчено и по Bloomberg TV Bulgaria, Кирил Петков обърна внимание на нуждата от интензивно подсилване на поддръжката за въвеждането на единната валута след неуспеха на обществените послания по време на рецесията с Covid-19. Коментарите са първото категорично заричане за еврото, направено от Петков, откогато възпитаникът на Харвард и някогашен бизнесмен встъпи в служба през декември.
Социалното разделяне попречва напъните на България в битката с пандемията, а страната заема последно място в 27-членния блок във връзка с имунизирането на популацията. „ Преминаването от българския лев към еврото също би трябвало да се третира деликатно и изисква пълномащабна социална осведомителна акция “, сподели Петков.
„ Това не може да стане внезапно „, разяснява 41-годишният Петков пред Bloomberg в София, като удостовери целевата дата за прекосяване към еврото – 2024 година „ Когато не се комуникира добре и по-късно се постанова или се натрапва на популацията, постоянно има риск от политически разтърсвания, каквито не би трябвало да има “, добави той.
Фрагментираната четирипартийна коалиция на Петков е изправена пред сложен дневен ред в миг, в който България излиза от продължителна политическа рецесия, белязана от кавги за подкупи, всеобщо съмнение към обществените институции и задълбочаващо се неравноправие.
При състояние че икономическата продукция на глава от популацията е малко повече от половината от междинното за Европейски съюз равнище, държавното управление се стреми да одобри общата валута, с цел да помогне на стопанската система да понижи разликата с по-богатите страни в блока.
Обществеността обаче е разграничена. Около половината от българите считат, че въвеждането на еврото ще има негативни последствия, стана ясно от изследване на Евробарометър от юли. Повече от три четвърти се тормозят от злоупотреби при определянето на цените по време на прекосяването към еврото, демонстрира изследването.
Новите опасения за инфлацията, които преследваха някогашната комунистическа страна през десетилетието след рухването на Берлинската стена, както и опасенията на страните членки на Европейски съюз за интеграцията на по-слабо развитите страни, забавиха напредъка на България във връзка с приемането на еврото.
България ръководи валутен ръб от края на банковата и хиперинфлационната рецесия през 1997 година, когато към една трета от банките на страната банкрутираха, инфлацията доближи 1000%, а хората се запасяваха със артикули, откакто много магазини отхвърлиха националната валута. Петков съобщи, че страната ще резервира съществуващото обвързване на лв. с еврото до влизането в Европейски съюз през 2024 година без смяна.
Почти два месеца откакто победи партията на Бойко Борисов ГЕРБ на изборите, Петков ускорява стратегията си за възстановяване на успеваемостта на органите за битка с корупцията и наложи механизъм за усилване на контрола върху основния прокурор след многократни рецензии от страна на Европейски съюз.
Напредъкът може да помогне на страната да се причисли към Шенгенското пространство на Европейски съюз през идващите шест месеца – упоритост, която страните членки дълго отлагаха на фона на подозренията по отношение на правоприлагането в България, признава той.
„ Тази коалиция ще остане на власт, до момента в който поддържаме тази нулева приемливост към корупцията „, сподели той. „ Ако имаме съдружен сътрудник, който направи крачка настрана и в случай че това докара до рухване на държавното управление, по този способ да бъде “.
Премиерът също по този способ дава обещание да се пребори с пандемията, като усили доброволното имунизиране посредством акции, данъчни тласъци и въвеждане на документи за имунизация или прекарано заболяване в държавната администрация.
По отношение на енергийната рецесия Петков означава, че „ много деликатно следим и целия ядрен спор в Европа. Ядрената енергия е преходно гориво и може да разтеглим сегашната централа в Козлодуй “. По-конкретно той разяснява, че държавното управление не възнамерява да съживи проектите за АЕЦ в Белене, а по-скоро обмисля разширение на мощностите посредством нов реактор в Козлодуй.
Цялото изявление вижте в уеб страницата на Bloomberg TV Bulgaria.
About the Author
