Какви шансове има Силвио Берлускони да стане президент на Италия?
Какви шансове има Силвио Берлускони да стане държавен глава на Италия? Въпреки тежкото си политическо минало, 85-годишният някогашен министър председател получава поддръжката на крайнодесни формацииПрепоръчай (0)
85-годишният Силвио Берлускони възнамерява да се кандидатира за държавен глава на Италия, написа в разбор The Wall Street Journal. Той ръководи Италия като министър председател в протежение на три мандата, а по-късно беше съден за укриване на налози и корупмпиране на политици, напомня изданието.
През последните години звездата на Берлускони помръкна на фона на вълната от млади популисти и антисистемни партийни водачи, които превзеха политическата сцена на Италия. Така властната преди време партия Forza Italia има под 10% утвърждение в изследванията на публичното мнение.
Силвио Берлускони, които към момента има проблеми с правораздаването, както и здравословни проблеми, откакто прекара тежко ковид, има упоритостта да се завърне в политиката. На пръв взор тази цел наподобява непостижима за една от най-спорните фигури в италианската политика – би било невиждано, в случай че човек с подобен „товар “ заеме поста, като едно от делата му е за рушвет в размер на 3 млн. евро за сенатор.
Но методът, по който се организират изборите за държавен глава може да сервира изненада.
Италианският държавен глава се избира за мандат от седем години посредством скришен избор с гласовете на повече от 1000 парламентаристи и представители на локалната власт. По Конституция всеки италианец, навършил 50 години, може да се кандидатира за държавен глава.
Един от знаковите избори в страната беше през 1992 година. Тогава Оскар Луиджи Скалфаро получи едвам 6 гласа в първия тур и по не повече от 30 гласа в идващите 14 гласувания. В последна сметка партиите в страната одобриха неговата кандидатура са компромисна и на 16-тото гласоподаване той беше определен със 700 гласа.
Анализаторите са скептични, че Берлускони може да повтори този резултат. За да бъде определен, би трябвало да няма нито един претендент, който да събере 2/3 от гласовете в първите три тура на гласуването. Победа за него на подобен стадий е много недействителен сюжет поради обстоятелството, че ще се нуждае от необятен кръг център-ляво политици, които не крият антипатиите си към някогашния министър председател.
Вероятно единственият претендент, който може да бъде определен в първите гласувания е Марио Драги. За по-малко от година на поста министър председател на Италия, някогашният държавен глава на Европейската централна банка (ЕЦБ) направи много дългооглагани промени, някои от които са нужни на страната, с цел да получи към 200 милиарда евро от Европейски Съюз за възобновяване на стопанската система от пандемията.
Преди месец Драги разяснява, че държавното управление може да продължи без него като министър председател, допълвайки, че е “ един дядо в услуга на страната „. За много наблюдаващи това е поръчка на 74-годишният Драги да се кандидатира за държавен глава. Официално той отхвърля коментар.
Правителството на Драги има необятно парламентарно болшинство, само че пък не е ясно дали ще може да получи също толкоз необятна поддръжка като претендент за държавен глава.
Силвио Берлускони влезе в политиката през 1994 година и беше много добре прочут измежду италианците като медиен магнат и притежател на футболния клуб „Милан „. Засега водачите на две от най-големите крайнодесни партии в Италия – Джорджия Мелони ( „Братя на Италия „) и Матео Салвини ( „Лигата „), обявиха, че поддържат Берлускони за поста, който е с чисто представителни функционалности, само че в някои случаи може да има решаваща роля.
На този стадий обаче не е много ясно по какъв способ останалите членове в националистическите обединения ще гласоподават за Берлускони.
Президентът е поръчител за спазването на Конституцията на страната, дава мандат за сформиране на държавно управление и има право на несъгласие за номинация на министри. В последните години постоянно се постанова държавният глава да търси взаимни отстъпки при решаването на политическите рецесии, обхванали страната.
Серджо Матарела, чийто мандат изтича, да вземем за пример на няколко пъти имаше значително наличие през 2018 година да вземем за пример той блокира назначението на стопански министър, който настояваше Италия да се откаже от еврото.
About the Author
