
Имаме здравна криза, защото държавата не може да спре свръхсмъртността. Българските власти нямат сетивност да усетят кое е най-страшното от епидемията, а най-страшното е намаляването на населението с по-бързи темпове, отколкото в обикновена ситуация. Това каза бившият премиер Иван Костов по БНР. Според него в нашата свръхсмъртност се е вторачил целият свят, само не и управляващите страната.
„Този бич е превърнал спада на населението в един необратим процес. Защо? Защото всички институции не изпълняват задълженията си към българското здравеопазване“, разкритикува той. Костов е категоричен, че здравната система, която е в криза, има нужда от голяма реформа и пренареждане на приоритетите.
По думите му фиксирането във ваксинацията няма да реши проблема със здравната система, а това е мярка с „ограничена възможност“.
„Дай, боже, кризата да отмине по някакъв начин. Налага се някой да се захване и да го свърши – това е сериозно преструктуриране, огромна промяна, промяна на приоритети“, коментира Костов. По думите му това не е задача само на здравното министерство, защото здравето е обща грижа. Тя е отдавна занемарена“, категоричен беше бившият лидер на ДСБ.
Костов коментира още, че в момента страната „преживява втора продължителна политическа криза“, а тя ще бъде заличена едва когато едно правителство изкара нормално пълен мандат без протести.
По думите му овладяване на криза и управление на риск са фундаментално различни понятия. „Когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза и се правят трагични грешки“, коментира Костов.
„Това е причината да се наложи мораториума върху цената на електроенергията. Разликата между управление на рискове и овладяване на кризите е фундаментална. Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се опасност. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем процес, тя се овладява – възстановява се управляемостта чрез сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на рисковете. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели, преориентация. От тази гледна точка у нас можем да говорим за криза в политическата и в институционалната система на държавата“.
Той е категоричен, че в момента няма криза на цените.
„Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма стоки, когато цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова криза и сме го преживели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамика на цените“.
По темата за Република Северна Македония мнението му е, че позицията на България не е наш проблем:
„Европа не може да защити ценностите, които прокламира, например – мултикултурализма“.