Доц. Арабаджиев: Личните лекари имат важна роля в битката с рака
Заради COVID-19 има закъснение в диагностика на онкологичните болести Имунотерапията обезпечава дълга дълготрайност на живота при пациенти, подобаващи за такова лекуване, споделя доцент доктор Желязко Арабаджиев в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Доцент Д-р Желязко Арабаджиев приключва с отличие медицина през 1997 година в Медицински Университет “ Проф. доктор Параскев Стоянов “ във Варна. В срока 2009 – 2015г. специализира и придобива компетентност по здравна онкология в СБАЛ по Онкология, София.Като експерт работи поредно в клиника по здравна онкология на болница “ Сити Клиник Онкологичен център “ – София и поделение по здравна онкология в болница “ Аджибадем Сити Клиник Токуда “ – София, а през 2019 година с конкурс е определен и за шеф на същото поделение. През 2020 година придобива просветителна и научна степен “ Доктор “ по специалността “ Онкология “ към МУ-Варна, където сполучливо пази дисертационен труд в региона на лечението на рак на гърдата, а през 2021 година е назначен на академична служба “ Доцент “ по специалността “ Онкология „. Доцент Арабаджиев има и магистърска степен по специалността “ Здравен мениджмънт “ от УНСС. От 2015 година до 2019 година е представител на Европейското сдружение по здравна онкология (ESMO) в България, а от 2019 година е член Експертен ръб по здравна компетентност “ Медицинска онкология “ към Министъра на опазването на здравето на Р България. Хоноруван помощник е към Катедра “ Пропедевтика на вътрешни заболявания „, факултет “ Медицина “ в Софийски университет “ Св. Климент Охридски „. Председател на УС на Българското научно сдружение по Имуноонкология. Доц. Арабаджиев е провел специализации във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 изявления в национални и интернационалните профилирани научни списания, взел участие е в издаването на управления, образователни книги, монографии и учебници в региона на лечение на рак. Автор е на две монографии “ Имунотерапия и лекуване на рак на гърдата “ и “ Лекарствена токсичност от имунотерапия при лечението на онкологичните болести „. Член е на публицистични бордове на интернационалните и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен откривател и подизследовател в интернационалните многоцентрови клинични изпитвания. Владее британски, съветски, италиански и гръцки език.Всяка седмица доцент доктор Желязко Арабаджиев ще дава отговор на въпросите на читателите на “ Стандарт „. Пишете ни на адрес: [email protected]
– Доц. Арабаджиев, по какъв начин коронавирусът се отрази върху лечението на онкологичните болести?
– Смятам, че преди настъпването на пандемията от COVID-19 в България пациентите с онкологични болести бяха достигнали съответно равнище на диагностика и навременно лекуване на рака.
Предвид новите действителности свързани с пандемията, страха от навестяване на здравни заведения заради риск от заразяване с вируса на COVID-19, както и пренасочване на медицински запаси към отделенията за лекуване на тази зараза, към този момент има сигнали за известно закъснение в диагностика на онкологичните болести. Това от своя страна, води до диагностициране в по-късен етап на заболяването, а от там и до понижаване възможностите за повлияване и изцеление.
И до момента в който в останалите европейски страни може да се каже, че инфекциозните талази от COVID-19 провокират все по-малко паника и това обезпечава действието и на останалите медицински функционалности, то в България поради незадоволителните равнища на имунизация и усложнения в обезпечаване спазването на противоепидемични ограничения, риска за късната диагностика и закъснялото лекуване на онкологичните пациенти към момента съществува заплашително.
– Коронавирусът сподели за следващ път какъв брой мощни и трайни са антиваксърските настроения в България. Именно имунизацията обаче постави завършек на рака на шийката на матката в Съединени американски щати и съвсем изкорени болестта в Европа. Какво би трябвало да се направи, с цел да се увеличи здравната просвета на българина?
– Това е комплициран и многостранен въпрос, а отговорът се корени както в равнището на опазване на здравето в страната ни, по този начин и може би в народопсихологията на популацията и като цяло в доверието на хората към медицината и опазването на здравето в България. Като доктор, изложен на всекидневен риск от среща с пациенти, които са инфектирани с Коронавирус, които имат потребност от онкологично лекуване, постоянно стоя на страната на клинично потвърдени подходи за ограничение на инфекцията. А подобен все още е единствено имунизацията.
Дори и хората да имат някакви подозрения и терзания, то би трябвало да се схване, че имунизациите против COVID-19 са към този момент най-сигурният метод да се предпазим до известна степен от заразяване, както и с най-голяма възможност да се прекара болестта по-леко и “ на крайник “ както се споделя.
Недоверието в медицината и лекарите съществува освен във връзка с имунизацията против Коронавирус само че и във връзка с онколечението и това демонстрира по-скоро генерализиран проблем, който би трябвало да бъде решаван от здравните институции в страната ни, в противоположен случай ще трансформира страната ни в ендемична зона освен за Коронавирус само че и за онкологичните болести – за рак на шийката на матката, на белия дроб и на дебелото черво.
Причините са сложни и не постоянно става дума за липса на диагностични и лекарствени благоприятни условия, а по скоро на единна онкологична теория и проект за деяние за предварителна защита, профилактика и скрининг на онкологичните болести.
– Много българи с благоприятни условия избират да лекуват онкозаболяванията си в чужбина. Каква е повода да нямат доверие на българските експерти?
– Тук съм безапелационен, че във връзка с лекарствените и другите лечебни благоприятни условия – като лъчетерапия да вземем за пример – пациентите с онкологични болести могат да се доверят на онколозите в България. За страдание, с някои дребни изключения, битовите условия и организацията на работата в някои онкологични звена в страната ни, не е на равнището, каквато е в центровете в чужбина.
Обезпечеността с медицински онкологичен личен състав също оказва въздействие върху усещането на пациентите за онкологичното лекуване и дефинира решението им да потърсят помощ в чужбина.
Тук би трябвало да посоча обаче, че нерядко химио- и таргетното противотуморно лекуване е малко и елементарно осъществимо, само че страничните реакции от време на време са продължителни и изскват в това число и болнично лекуване. Именно такова, нашите сънародници, провеждащи лекуване в чужбина, мъчно могат да си обезпечат, тъй като то е обвързвано с нескончаем болничен престой, в някои случаи и в реанимация и забележителен финансов ангажимент, който не рядко се оказва непостижим.
– Каква е ролята на персоналния доктор в предварителната защита на раковите болести и задоволително готови ли са джипитата, с цел да разпознават в точния момент признаците?
– Личните лекари са най-близо до своите пациенти и те имат най-голямата опция да предположат и насочат за диагностика едно онкологично заболяване. Обаче заради натовареност или заради по-широката диференциална диагноза на признаците, нерядко персоналните лекари пропущат ранните признаци и опцията да се насочат навременно за диагностика пациентите с тумори. Друг аспект на значимата роля на персоналните лекари е изписването на обезболяващите средства, които всеки дееспособен доктор може да реализира. Но заради тежката администрация на този развой и неподходящите характерности на пациентите с авасирар туморен развой, като че ли персоналните лекари са абдикирали от тази активност и тя е оставана в ръцете на онколозите, макар, че е неспецифична активност. Същевременно, бих желал да похваля сътрудниците, персонални лекари, за жеанието да покачват познанията си в региона на онкологията и да са “ в час “ с последните лечебни протоколи при злокачествените тумори.
– Освен имунотерапията кои са другите нови способи за лекуване на рак, които се ползват у нас? 
– Имунотерапията е най-авангардното лекуване на рака към днешна дата, осигуряващо висока успеваемост и дълга дълготрайност на живота при пациенти, подобаващи за такова лекуване. Разбира се, остава в ресурсите ни химиотерапията, а един различен аспект на онкотерапия – така наречен таргетна/прицелна терапия, най-често реализирана с перорални форми (таблетки) също е извънредно ефикасен метод към туморите. Трябва да отбележим, че лекарственото лекуване не е единственото онкологично лекуване.
Само мултидисциплинарният метод, включващ хирургично, лъчелечение и лекарствено лекуване, съпроводено с положителни палиативни и симптоматични грижи, обезпечават нужния сполучлив надзор над заболяването и нерядко могат да доведат до цялостно изцеление на злокачествените тумори.
About the Author
