Лигата на джентълмените
Всички обичат да приказват за футбол и са изцяло сигурни, че схващат от тази игра. Дори тези, които я виждат за първи път. Не се учудвайте, поради това и футболът е неповторим! А „ Лигата на джентълмените” е мястото, където ще видите „ Великата Английска Игра”.
Вероятно ще се учудите на традициите, които футболът е основал и не престава да поддържа на Острова.
Страстта и страстите са нещо изцяло всекидневно, тъй като обичаният тим е едно от най-важните неща за всеки последовател.
Поздравяването на мениджърите след края на срещите не е инцидентно. Само в Англия този акт е повдигнат в фетиш и има своето голямо значение. „ Лигата на джентълмените” няма да пропусне разногласията и полемиките, даже спорните отзиви, само че в края остава постоянно взаимното почитание и почтителност. Защото посредством него всеки показва и отношението си към своя тим. Да обиждаш съперника, в действителност значи, че не уважаваш своя клуб.
В последните десетилетия футболът постепенно и несъмнено се трансформира в бизнес. „ Лигата на джентълмените” ще огледа зад числата и тяхната финансова стойност, с цел да разбираем процесите на ръководство в самите клубове. Защото един английски паунд може да има друго значение за два клуба. И ние би трябвало да го оценим, съгласно неговата стойност.
Футболът към този момент е играта на мениджърите. Те са звездите и възнамеряват всичко до последния подробност – в тренировките, мачовете, възобновяване, свободното време на играчите даже. Големите имена на терена имат задължението да накарат тимовете да блестят. Играта се трансформира в просвета – геометрия на терена, статистика в разбора, логика на психиката в съблекалнята, медицина във възобновяване и техника при боравенето с топката. Тази просвета също е неповторима.
А ние желаеме да сме Джентълмени на „ Великата Английски Игра “!
Добре пристигнали в „ Лигата на джентълмените”!
Представяне на Борислав Борисов
Пътят до върха или насладата след триумфа!
Никога не съм успявал да кажа какво тъкмо значи футболът за мен. Това странствуване се оказа надалеч по-дълго, буйно и вълнуващо, в сравнение с в миналото съм мислил, че ще бъде. Всичко стартира с безконечното очакване в двора на учебното заведение на други деца, с който да играем. Нямах визия за какво въобще може да ги вълнува нещо друго с изключение на футбола. Мина се през тренировки, мачове, страсти, пристрастеност, в един миг изкарвах прехраната си с обичаната игра и след това взех решение да се откажа. И когато потърсих нещо друго, отново се върнах към футбола. И по този способ напълно 50 години към този момент.
За мен футболът е към този момент низ от въпроси, чиито отговори все не намирам, само че нямам желание да спирам да диря. Кое е по-важно? Победата или загубата? На пръв взор отговорът е явен, нали? Само че не е тъкмо по този способ. Подкрепям Англия от 1982, а съм последовател на Арсенал от втората половина на 80-те години. При мен не беше от „ пръв поглед”. Започна с край за купата на Лигата през 1987, след това и през 1988, с цел да се „ предам” през 1989. Но когато осъзнах, че Арсенал ще бъде моят тим, клубът не беше ставал шампион от 17 години.
И до 2004 година изживях фантазията на всеки последовател. Видях тима си да печели всички купи, които аз оценявам. Да победи, вдигайки купите в дома на огромните си противници, да е въплъщение на жанр, да е неповторим. И това ненадейно ме промени! Някъде по това време осъзнах, че трофеите не ме притеглят толкоз.
Искам да изживея пътя до върха. Не от второто място, а от дъното, чак до върха. Споделих това с мой другар и му споделих, че желая моят тим да се срине, тъй че да бъде зарязан от всички, които са последователи, поради купите и трофеите. И напълно се случи.
Разказвам това, тъй като за мен моментът на триумфа не е значителен. В моето схващане най-великото възприятие е да изживееш пътят до триумфа. Да усетиш загубите по този способ мъчително, както възторжено ще приемеш след това и успехите. Да вярваш в тима си, когато никой не го прави и да гледаш на триумфа умерено, когато всички го честват диво. Да можеш да кажеш в моментите, когато трофеите биват вдигани простичкото „ Никога не съм имал съмнение”.
Защото пътешествието до върха с обичания тим е много по-ценно за мен от насладата след последния съдийски сигнал при извоюваната към този момент победа.
Ако желаете да се насладите на процесите и да потърсите отговори на въпроси, които даже още не сте мислили да си зададете, ще ви чакам в „ Лигата на джентълмените”!
About the Author
