Един ден възрастна жена се намокри след внезапен порой. Тя реши да потърси подслон в известно кафе, но беше изгонена от управителя на ресторанта. Това, което последва, шокира арогантния служител.
Линда Майърс беше на път за вечеря, когато внезапно заваля силен дъжд. Тя нямаше чадър със себе си, затова добре поддържаната ѝ коса се намокри и залепна по лицето ѝ. Блузата и сакото ѝ също изглеждаха износени, след като се измокриха.
Най-близкото място до нея беше известно кафе, където често ходеха богати и известни хора. Когато стигна до входа, беше внезапно спряна от портиера.
„Госпожо, това е ексклузивно заведение. Необходима е резервация, за да влезете,“ каза той, като я огледа от главата до петите. „И май не изглежда да можете да си позволите да се храните тук,“ промърмори той.
Обидена от грубия коментар, тя помоли портиера да извика управителя. Но вместо да я пусне вътре, управителят повтори думите на портиера и я помоли да напусне.
„Госпожо, в момента имам над сто гости вътре. Нека не си губим времето. Ще трябва да ви помоля да си тръгнете,“ каза управителят, на чиято табелка пишеше „Саймън“, на Линда.
„Просто ми трябва място, където да изчакам, докато спре дъждът. Дори ще поръчам нещо,“ настоя тя.
„Не мога да ви пусна вътре в такъв вид. Ще изплашите всички наши гости,“ поклати глава Саймън. Жената си тръгна, опитвайки се да намери друго място, където да изчака.
На следващия ден, когато Саймън дойде на работа, собственикът на кафето вече беше там. Той веднага го извика при себе си. „Днес е много специален ден. Очакваме важен гост – мой приятел и съпругата му. Те са потенциални купувачи на кафето. Затова всичко трябва да бъде в идеално състояние.“
Саймън ориентира сервитьорите какво да правят през деня, за да се увери, че всичко е подготвено за пристигането на ВИП гостите. Същата вечер собственикът повика Саймън на тяхната маса.
„Позволете ми да ви представя нашия управител. Той е отлична част от нашия екип. Знае какво прави и е много любезен, съпричастен и отзивчив,“ каза собственикът. Жената се обърна към Саймън с усмивка на лицето си.
„Наистина чудесно. Виждам, че точно отговаря на описанието ви,“ каза жената, която се оказа Линда.
Управителят не можеше да скрие ужаса на лицето си, след като осъзна, че това е жената, която грубо бе изгонил предишната вечер. Като видя изражението му, Линда се обърна обратно към собственика на кафето.
„Имате чудесен ресторант и толкова очарователен персонал. Със съпруга ми сме щастливи да купим кафето,“ каза тя.
На следващия ден Линда и съпругът ѝ веднага се заеха с работа. Те искаха да наблюдават как функционира кафето ежедневно и да опознаят новите си служители.
Когато Линда видя Саймън, тя му съобщи лоши новини. „Саймън, съпругът ми и аз взехме решение да ви понижим като сервитьор. Не смятаме, че начинът, по който се отнесохте към мен онази вечер, е подходящ за обслужване на клиенти,“ обясни тя.
Веднага на Саймън му дадоха престилка и поднос, и той започна да работи като сервитьор. Той беше унизен, но не искаше напълно да загуби работата си.
Няколко дни по-късно бедна жена влезе в кафето. Седна на една маса и поръча сандвич и горещ чай. След като приключи с храненето, Саймън ѝ подаде сметката.
„О, мили боже,“ каза възрастната жена, докато преглеждаше чантата си. „Май съм си забравила портфейла у дома. Много съжалявам. Мога да мия чинии или да почистя ресторанта, каквото и да е, за да се отплатя,“ предложи тя.
Саймън поклати глава. „Не се тревожете, госпожо. Аз ще платя сметката ви този път,“ каза той с усмивка.
Жената му благодари, а той отговори: „Няма проблем. Хората трябва да си помагат. Преди няколко дни новият собственик на това кафе ми даде втори шанс, защото е добър човек. Искам да бъда като нея. Вярвам в кармата.“
„Мисля, че отново ще станете управител,“ отвърна жената. Саймън се обърка откъде тя знае за понижението му. В този момент Линда се приближи до масата.
„Тази жена е моя приятелка. Исках да те изпитам и да видя дали си научил урока си. Радвам се, че премина теста. Можеш веднага да се върнеш на управленската си позиция,“ каза Линда и го потупа по гърба.
Саймън беше очарован. Никога не беше срещал такава доброта у някого и беше благодарен, че Линда му даде пореден шанс да се докаже.
От този ден нататък Саймън ходеше на работа с усмивка на лицето. Обичаше работата си и всичко това се дължеше на подкрепата и доверието, което новите собственици на кафето му гласуваха. Той търпеливо се грижеше за персонала и клиентите, което доведе кафето до още по-голям успех.
About the Author
