„Я я кажи пак по-подробно!“ – прошепна Настя с интерес, като смахваше паяжините и прахта от лицето си. Укрила се беше в едно доста мръсно местенце.
Седенето там се оказа неудобно. Постоянно ѝ се искаше да кихне, а и краката ѝ вече бяха изтръпнали. Но Настя би изтърпяла и такива неудобства, само и само да разбере какви ги замисля нейният верен съпруг.
Борис говореше достатъчно високо с някого по телефона. Той току-що беше влязъл в апартамента, въпреки че би трябвало да е на работа.
На Настя, която също случайно си беше вкъщи по средата на работния ден, чудесно ѝ се чуваше за какво говори съпругът ѝ. А явно той не подозираше, че жена му е наблизо. И няма как да я види, защото тя беше в гардеробната.
Настя, връщайки се днес вкъщи, беше изместила най-накрая този проклет шкаф, за да извади папката с документите, която шестгодишната ѝ дъщеря Полина – малка пакостница – беше метнала отгоре още преди седмица. Тя така си „пошегувала“. Играела си, както обясни по-късно на майка си, защо са изчезнали важните документи, нужни ѝ по работа. Явно на детето не му достигаше внимание от родителите, затова решила така да привлече внимание – да търсят всички дружно изчезналата вещ, а после тя, Поли, да я открие, да ѝ се зарадват и мама и татко да я похвалят.
Но папката се беше провряла в процепа между стената и шкафа. И сега, за да се извади, трябваше да се отмести тази тежка мебел. На Настя бяха нужни тези документи спешно за работа, и тя неведнъж беше молила мъжа си да ѝ помогне. Но без успех: Борис всеки път намираше оправдания, обещавайки да я премести „утре“.
— Ама какво предлагаш? Да зарежа сега всичко и да бутам този непосилен шкаф ли? Почакай до почивните дни – тогава ще викна брат ми и ще го направим…
Неговият инфантилизъм и мързел понякога я изумяваха. Докато Настя беше съвсем друг човек – енергична и дейна. Ето защо, когато днес шефът ѝ поискал договорите по последните сделки, тя решила да отскочи до вкъщи и сама да „спаси“ проклетата пластмасова папка, която се оказа толкова лека и хлъзгава, че ѝ навлече цяла камара проблеми.
— Сега ще я донеса! — обеща тя на началството и решително тръгна към дома.
— Крайно време беше! От седмица ме замазвате само с обещания! — недоволно ѝ подвикна шефът, докато тя излизаше.
В крайна сметка тя премести шкафа. Чудеше се сама как ѝ се отдаде това. Вероятно сили ѝ даваше яда към мъжа ѝ. Освен папката, намери там и няколко други „изчезнали“ наскоро вещи, както и цяла камара прах.
— Сега бързо ще изчистя тук с прахосмукачката и се връщам в офиса — реши неуморната Настя. — А пък вечерта нека мъжът го намести обратно.
Тъкмо се канеше да хване прахосмукачката, когато с изненада чу, че в апартамента влиза Борис. Той говореше по телефона и явно беше много увлечен от разговора.
— Ха, какво прави той тук? Защо се шляе по това време? — запита се Настя, заслушвайки се любопитно в думите на съпруга си.
И вече се канеше да излезе и да му зададе логичния въпрос, когато нещо я спря. Тя застина на място, с папката в ръце.
Скоро щеше да се окаже, че тази папка е съдбоносна. Настя осъзна това само след няколко минути…
Защото ако не беше тя, нямаше жената да разбере какво се върти около нея напоследък.
— Да, вече съм си у дома. Отписах се от работа нарочно, за да мога спокойно да проведа този деликатен разговор, без никой там да ми пречи. А ти какво мислеше? Почнат ли колегите да задават въпроси, ще вземат на подбив. Знам ги аз техните подмятания.
— „Разговор ли? За какво говори той?“ — прошепна Настя, продължавайки да се ослушва.
Сега вече беше безсмислено да се показва. По-добре да си стои укрита колкото може по-дълго. И да разбере с кого и за какво съпругът ѝ води тези „деликатни“ преговори.
— Хайде, продиктувай номера, записвам го, — продължаваше Борис. — Разбира се, ще ти се обадя после, как не… Как мога да не се обадя? Да, ще ти разкажа всичко.
Борис затвори, помълча за кратко и после Настя отново чу неговия уверен и силен глас.
— Добър ден! Искам да попитам, мога ли при вас да направя анализ за бащинство? — попита мъжът делово.
— Какво?! — Настя замръзна в убежището си. — „Я, я кажи пак по-подробно!“
Какво му беше хрумнало? Какви анализи за бащинство? Да не би да не вярва, че Полина е негова дъщеря? Или има друго дете някъде навън?
— Разбирам. А колко ще струва и колко бързо ще получа резултата?… Така ли? Адски скъпо! Истински грабеж, ама… Е, ясно, това не е обикновен кръвен тест. Да, разбрах. А колко време ще отнеме?… Да. Какво се изисква? Момент, записвам. Да, говорете, пиша си.
Докато Борис повтаряше и записваше всичко нужно, за да бъде изследвана ДНК, Настя се чудеше как да реагира. Да изскочи сега и да му фрасне нещо отгоре, после да го разпита подробно какво замисля… Или да остане скрита и да чуе още? От намеренията на Борис горе-долу ѝ стана ясно. Ала не беше сигурна за кое дете говори. Може би наистина има друго, освен Полина?…
Свършил разговора с клиниката, където щеше да си прави теста, Борис – според обещанието, дадено преди пет минути – звънна на майка си. Настя мигом разбра, че първият му разговор преди това е бил именно със свекървата ѝ. Тонът, с който говореше синът ѝ, винаги беше някак извинителен, все едно пред нея е провинен. Явно това си е от детството – твърде строгото ѝ възпитание на двамата ѝ синове. Борис обичаше майка си и, според Настя, дори се страхуваше от нея. И сега изглежда изпълняваше точно нейната заръка. Иначе защо всяка стъпка да я съгласува с властната си майка?
— Ало, мамо, разбрах как стоят нещата. Току-що говорих. Обясниха ми какво трябва да се направи. Ама да знаеш, цената е безобразна! Направо съм в шок. Защо така дерат хората с такива цени? Ние просто искаме да узнаем истината. Имаме право, — заговори Борис виновно.
Замълча за няколко секунди, сигурно слушайки отговора на майка си, после продължи:
— Благодаря, мамо! Знаех си, че ще ми дадеш тези пари. Иначе Настя веднага ще усети, че нещо не е наред. Ще пита за какво са били похарчени такива средства. А аз не мога да лъжа, ти знаеш…
— „Не можеш да лъжеш, а?“ — прошепна потресена Настя. — Кажи, в кого точно се съмняваш, мизерник такъв! Признай си всичките тайни намерения, издай желанието си, подлецо!
Трябваше ѝ да разбере в кое дете се съмнява съпругът – в Полинка, която се роди в официалния им брак, или в друго дете, създадено извън брака?
Запознаха се двамата случайно. Борис се приближи до Настя в един бар, където тя с приятелки празнуваха завършването си – току-що дипломирани. Купонясваха доволно, танцуваха вихрено и събираха овации от всички наоколо.
— Хайде, момичета, да празнуваме! Вече сме дипломирани юристи! Ура! — викнаха те в захлас.
А после някакъв свит младеж, който наблюдаваше отстрани веселбата им, покани Настя на бавен танц и веднага заяви, че никога не е виждал толкова прекрасна девойка.
Оттогава започнаха да се срещат. Борис ѝ сваляше звезди, непрекъснато твърдеше, че е лудо влюбен и без нея не може да живее. Настя не бързаше да се омъжва, затова каза „да“ едва две години след като се бяха запознали.
Тя не планираше да се отдава веднага изцяло на семейство, да затъне в домакинство, деца и тенджери. Беше амбициозна, като всички млади. Мечтаеше да прави кариера и да печели пари.
Но година след сватбата разбра, че е бременна. Родила се Полинка, в която двамата направо се влюбиха. И Настя беше убедена, че Борис обича дъщеря си още повече от нея самата. Прекалено я глезеше, позволяваше ѝ всякакви неща. А колко си приличаха двамата, невероятно! Всички познати и роднини, като ги видеха заедно, казваха: „Тук никакъв ДНК-тест не е нужен!“
Та защо сега Борис се усъмни в бащинството си? Или винаги се е съмнявал? Или всъщност става дума за другото дете?
На Настя от напрежение я заболя глава. „Ужас, значи изобщо не познавам човека, с когото толкова години живея!“
— Мамо, брилянтна идея измисли с тоя анализ — пак заговори Борис и най-после изясни намеренията си. — Нали, преди да предприема толкова сериозна стъпка, трябва да бъда на сто процента сигурен, че Лика има син от мен. В Полинка нямам съмнение, толкова си приличаме, сякаш сме клонинги. А Данилка никак не прилича на мен, и това доста ме тормози…
— „Ах ти, негодник! Кога успя?“ — възмути се Настя, все така прикрита.
„Значи все пак има дете настрана. Лика някаква, Данилка. Колко активно се е развивал животът ти, Боренька! А аз – наивната – мислех, че ни обичаш мен и дъщеря ни. Мислех, че за теб съм единствена…“
Настя вдиша дълбоко, опитвайки се да се успокои. Имаше защо да потъне в отчаяние.
Междувременно Борис слушаше нещо казано от майка му и отново проговори:
— Да, трябва да проверим всичко, права си, мамо. Преди да взема толкова важно решение – да отида при Лика и сина ѝ, трябва да съм сто процента убеден, че това дете е мое!
Настя отдавна подозираше, че свекърва ѝ „мъти водата“, настройвайки сина си срещу нея. Жената също не обичаше внучката си така, както другите внуци от по-големия си син. И Полина от своя страна не я харесваше. Децата усещат отношението на възрастните. Ето защо малката не обичаше да ходи при баба Жени, предпочиташе родителите на Настя.
Но това, че Борис ѝ е невярен, и не само че кръшка понякога, ами вече има и дете настрана, и планира да зареже Настя и дъщеря им заради новата си любов – това направо ѝ разби сърцето.
Шокът беше толкова силен, че тя се боеше дори да помръдне. Защото щеше да я чуе, и тогава нямаше как – щеше да излезе от прикритието си и сигурно да го… убие. Нямаше друго. За да избегне това, ѝ трябваше да се успокои и да обмисли. И после да реши как да си отмъсти на този непочтен човек, за когото беше омъжена.
— Знаеш ли, мамо, след като при Серьога от нашия отдел жена му при развода каза, че синът всъщност не е негов, сега с голям страх мисля по тези въпроси. Отдавна ми е влязло в ума. А ти сякаш ми прочете мислите. Щом се окаже, че всичко е наред, ме чака нов живот. С новата жена и син, за когото винаги съм мечтал.
Борис произнесе последните думи, вече излизайки от жилището.
Едва тогава Настя успя да излезе зад шкафа и да раздвижи изтръпналите си крака. Все още стискаше в ръце папката, която трябваше да занесе на работа.
Да, именно това ще направи сега – ще я занесе в офиса. А по пътя ще реши какво да предприеме. Защото всичко, което научи току-що, не вещаеше нищо добро за нея и дъщеря им. Щеше да има развод, делба на имущество, а Полинка ще расте без баща, когото обожава… Всичко това се нуждаеше от размисъл.
В най-критични моменти от живота мозъкът на Настя „превключваше“ на друго ниво. Започваше да мисли рационално, по начин, който неведнъж ѝ беше помагал да се справя със стресови ситуации.
Караше колата към работата, а умът ѝ вече беше включил на тази програма. Сети се как някога, точно преди сватбата, се беше сдърпала със свекърва си. Нещо дребно беше поводът, но Евгения Алексеевна така я нахока, че показа истинското си отношение към бъдещата снаха.
— Откъде се взе на главата ни? Всичко правиш наопаки, само за да ме ядосаш! И настройваш сина ми срещу мен! — крещеше свекърва ѝ, разстроена, задето Борис не направи някаква дреболия, която тя поиска. Той беше зает с Настя – преди сватбата имаха много задачи.
Настя тогава мълчеше, не можеше и дума да вметне.
— Виж Анжела – толкова добро момиче, а и Борис я обича! А ти… Защо той откопа тебе? Така добре си бяхме преди!
„Анжела! Аха, Анжела, Анжелика – може би нашата Лика! Всичко си идва на мястото! Значи свекървата не се е примирила и насън вижда Борис женен за тази „добра“ девойка, която май умее чудесно да ѝ играе по свирката?“ – помисли Настя, поклащайки глава от откритието.
— Значи правилно съм постъпила някога. Застраховах се за такъв точно случай. Значи война! — произнесе жената на глас. — Не аз я започнах, но отдавна съм готова за нея!
След онзи ужасен скандал, който свекървата ѝ завъртя седмица преди сватбата, Настя дори отказа да сключи брак с Борис. Той положи огромни усилия, за да я склони.
— Добре, – каза тя, – само че имам едно условие. И то ще е гаранция, че някой ден ти, като майка си, няма да ме предадеш.
— На всичко съм съгласен! И никога не бих те предал, – заяви пламенно Борис.
— Тогава още днес ще финализираме покупката на апартамента, който избрахме. Имаме парите, нали? Защо да чакаме? Но ще се води на мое име, преди да сключим брак. Доверяваш ми се, нали? А ако не, ще подпишем при нотариус договор, в който да пише колко си вложил ти. Аз няма да те измамя, така че няма от какво да се боиш. Ама ако искаш, ще си имаш договора. Съгласен?
— Да, съгласен. Пиши!
Настя набързо надраска някакъв договор и каза, че още утре на работа ще го завери при нотариус.
Нито веднъж след това не бяха говорили за смешния документ, който така и не беше подписан, нито имаше законна сила. Но важното бе, че жилището, купено преди брака, си е само нейна собственост.
Тогава никой не мислеше за развод и измяна. Обичаха се и планираха да остареят заедно.
След като предаде папката на шефа, Настя се върна при бюрото си и заумува как да действа нататък.
После излезе в голямото фоайе, където имаше меки диванчета, живи растения и служителите можеха малко да си почиват, и набра номера на свекърва си.
— Слушам те, — каза Евгения Алексеевна нелюбезно.
— Слушайте внимателно, — започна Настя с хладен тон. — За разлика от все още законния ми мъж, аз нямам нужда да чакам резултат от ДНК-тест, за да знам, че ме мами.
— Какво? Ти откъде го измисли? — сепна се майката на Борис.
— Не е важно. Важно е друго. Не знам къде живее вашата Лика и нейният наследник и дали Борис има възможност да се нанесе там, но от днес в моя апартамент той няма да живее, — каза спокойно Настя. — И днес ще пусна молба за развод.
— Какъв твой апартамент?! Полудя ли? Нали е общ?! Борис е вложил толкова, колкото и ти! Ако ще се развеждате, гответе се да делите жилището! — разкрещя се Евгения Алексеевна.
— Не, това е моят апартамент и нямам намерение да го деля. Може би Боренька не ви е споделил никога истината, страхувайки се от вас. Това вече си е ваш проблем.
— Какви ги дрънкаш? Глупави лъжи! — отказваше да повярва свекървата.
— Не лъжа, нямам такъв навик. Фактите: апартамента купихме преди брака, а в документа се води на мое име. С вашето семейство, оказва се, човек трябва да има едно наум. Затова и се застраховах. И явно не е било напразно.
— Не може да бъде! Ще звъня веднага на Боре! Ще разбера всичко! — завика Евгения Алексеевна.
— Разбира се, звънете. И му кажете, че тази вечер дрехите му ще са у съседите от ап.17. Аз и дъщеря ми ще отидем при моите родители, за да не травмирам детето със сцените.
Настя затвори и си рече, че вече е време да се прибира и да изхвърли нещата на неверника. После да подаде молба за развод. Може и по-късно, но няма проблем – днес разводите се подават и онлайн.
Когато Борис се прибра след работа, беше смаян. Той се беше подготвил за тежък и неприятен разговор, не вярвайки, че Настя е способна на всичко, което обещала на майка му. Готвеше си оправдателни речи. Но го очакваше изненада.
Вратата беше с нова ключалка, а на нея залепена бележка, че багажът му е в апартамент 17.
Взел куфарите, Борис замина при майка си. Лика и детето ѝ пък живееха у нейната майка. Би било странно да се нанесе направо при тях – той още нямаше доказателство, че Данилка е негов син.
— Как можа да пропилееш парите си така?! — крещеше му майка му. — Къде ще живееш сега? При мен ли? И Лика с детето също ли ще довлечеш тук?
— А къде другаде? После ще мислим.
— Ужас! Остана си без дом и без пукнат лев. Все пак не напразно не харесах Настя от самото начало. Колко е коварна! Подла и гнусна! Но аз няма да ѝ простя!
— Да, подла е, — съгласи се Борис. — А уж ми обещаваше някога…
Евгения Алексеевна гледаше с укор сина си, който седеше на масата в кухнята ѝ и лакомо вечеряше.
Току-що жена му го беше изгонила от дома, а той си хапваше съвсем невъзмутимо. Как може да е толкова безгрижен, когато светът му се срива?
— Мамо, защо ме гледаш така? И на кого първо да се сърдя? Кой ме настрои против жена ми? Кой организира срещата с Лика след толкова години? А сега твърди, че нищо лошо не е искал… — каза Борис, след като сдъвка храната си.
— Ах, обвинявай сега и майка си! Хайде, сине, не се срамувай! Кажи, че не ти мислех доброто, а ти исках злото! — Евгения Алексеевна не криеше нервите си.
Нищо не се получи, както тя си го представяше. Още отначало всичко тръгна накриво.
Спомни си как преди три години, в деня, когато малката Полина навършваше три годинки, една стара история пак изплува на повърхността и придоби продължение.
След малкото празненство в чест на Полина, Борис реши да откара майка си вкъщи.
— Сине, а помниш ли Анжелика? — небрежно го попита тя, съзерцавайки нощния град през прозореца на колата.
— Анжела ли? Помня. Защо питаш? Тя нали се омъжи и уж ѝ беше добре… — учуди се Борис, който отдавна беше забравил за момичето, с което се срещаше преди Настя.
— Ами не ѝ е чак толкова добре, Боренька. Или по-точно – много зле. Мъжът ѝ се оказа негодник, заряза я без пари. Поне не са имали деца… — каза с тъжен глас Евгения. — Тя сега живее с майка си.
— Ти откъде знаеш всичко за нея? Още се виждаш с Антонина, майка ѝ? Защо, мамо? Тази жена те използваше тогава… Какво, пак? — намусено попита синът.
— Виж, ние не сме спирали да общуваме. Знаеш, че дължа на Антонина много. Ако не беше тя, сега да гния в затвора за дълговете си.
— Ех, стига си се връщала към онова. Забрави го вече. И престани да общуваш с нея, тя е манипулатор, при това голям! Държи те на къса каишка.
— Не е толкова лесно, сине…
…И Евгения, с мисъл, преплува към събитията отпреди петнайсет години. Тогава работеше като счетоводител в доста съмнителна фирма. Отначало се радваше на двойно по-голямата заплата, отколкото в държавната институция, но после разбра причината: там имаше много далавери. Трябваше не просто да си затваря очите, а да подписва опасни документи, които можеха да я вкарат в затвора.
Един ден „набедиха“ нея, че дължи на фирмата голяма сума. Неясно как се размина със съд. Трябваше да намери пари, за да покрие дълга…
И ето, че на сцената се появи Антонина – не особено близка съседка, но такава, която имаше много пари след смъртта на мъжа ѝ-генерал, и която се съгласи да ѝ помогне с заем. А после така се впи в Евгения, че тя не можеше ден да мине без „новата си приятелка“. Антонина всеки ден я викаше у тях – да помага вкъщи, да измие прозорците, да иде на пазар, или просто да клюкарят. Евгения го правеше послушно, защото знаеше: само тази жена е склонна да чака, докато успее да ѝ върне дълга. Но и беше много манипулативна.
— Не те карам да ми връщаш веднага. Погасявай полека. Разбирам, имаш двама сина, а мъжът ти не носи пари. Аз не бих търпяла такъв, изгони го! — съветваше я Антонина, докато гледаше как Евгения ѝ мие подовете в просторния дом.
След половин година съпругът на Евгения наистина я напусна, защото видя, че тя е изцяло зависима от командващата я съседка. Или може би намери друга жена, която е винаги у дома, готви му и го слуша.
Веднъж Евгения покани Антонина и дъщеря ѝ Анжелика – тогава 18-годишна – на рожден ден. Тази девойка веднага си хареса Борис. И оттогава Антонина правеше всичко, за да ги свърже.
— Женя, помисли, те ще са чудесна двойка. Твоят Борис е и умен, и кротък. За съпруг е идеален. При това учи в университета – добре. Аз бих желала друг за дъщеря си, но тя се влюби в Боря, нищо не мога да сторя, — обясняваше Антонина.
Борис – млад и безгрижен – известно време наистина посвещаваше внимание на Анжела, срещаха се към два месеца. Но после съдбата го доведе до Настя, и той не отстъпи, докато не се ожени за нея, макар да се моли дълго, защото Настя не искаше да бърза.
Така Антонина намрази Евгения, обвинявайки я, че е „изпуснала“ сина си, и сега той ще се жени за друга.
— Помни, скъпа, не ми си върнала изцяло дълга. Мога и в съда да те дам – имам разписките, — заплаши я тя.
— Какво да сторя, Тоня? Не ме слуша… А на теб, ще ти се отплатя. Кажи каквото искаш, всичко ще направя, — плачеше Евгения.
Но как да е, историята се позабрави. По-късно Евгения разбра, че Анжелика се е омъжила.
След време Антонина пак се появи и настоя Евгения да стори нещо, понеже дъщеря ѝ – вече Лика – се развела и „още обича Борис“.
— Те трябва да са заедно, без коментар! Как – не ме интересува. Ти си жена, скрой нещо. Но да не виждам детето ми да плаче сама! — заповяда Антонина, размахвайки старите разписки.
Евгения се зае да го сватосва пак, организирайки нова среща на Борис и Лика. Случи се, че Борис се поскара с Настя (майка му умишлено му подля вода) и се озова у тях, където Анжела–Лика се появи сготвена и пременена, а около тях – романтична трапеза.
— Отивам, приятелки ме канят на театър, – каза Евгения с усмивка, оставяйки двамата насаме.
— Браво, добре действаш! — похвали я по телефона Антонина. — Ако всичко мине според плана и те се съберат, ще изгоря всички разписки. И ще забравя лихвите, тъкмо така.
— Как ми писна от теб! — прошепна Евгения, прекъсвайки разговора.
Но Борис след това се помири с Настя и си се прибра. Не пожела да продължава връзка с Анжела, колкото и майка му да намекваше. Тя се захвана с „колосална работа“, обработвайки го психически: че Настя не му подхожда, че е мърлячка, че не го обича както Лика.
— Имаме дъщеря, аз обичам жена си и Полинка. Остави ни намира, — отвръщаше ѝ синът.
— А сигурен ли си, че дъщеря ти е твоя? — изрече тя нов „аргумент“.
— Ха, не ставай смешна, тя е моя копия! — противеше се Борис.
Всичко ѝ се проваляше. Но „водата дълбае скалата“. И ето, веднъж Евгения сама видя Борис и Лика в колата му, пред блока ѝ. Жената флиртуваше, той се смееше. Накрая се и целунаха…
Преди половин година Антонина пак звънна на Евгения, крещейки, че Лика е родила син „от Борис“ и че тя настоява той да зареже жена си. Иначе щяла да ги влачи по съдилища и да не даде детето да расте без баща…
— Спокойно, аз ще уредя всичко, — промълви Евгения, разбирайки, че тази жена никога няма да я остави на мира.
После се обади на сина си, измисляйки план.
— Сине, знаеш ли, че Лика има син?
— Да, знам, — отвърна Борис. — Чуваме се. По дати излиза, че е мой, но не съм сто процента сигурен…
— Ако се окаже твой, няма да имаме мира. Какво ще правиш?
— Ще се преместя при Лика. Тя ме кани. И бездруго с Настя нещо не върви, все мрънка, вика… Само дъщеричката ми е жал. Ще ѝ плащам издръжка и толкоз.
— Ще има и делба на дома, Борка! Проблем. Ти си забъркал яко каша! — нацупи се майка му, без да знае, че апартаментът е изцяло на Настя.
— Така е, мама. Представа нямаш колко голяма е кашата, — въздъхна Борис.
— Имам идея. Може да не се налага да напускаш жена и дъщеря. А на Лика и майка ѝ да им затворим устата завинаги, — възкликна Евгения.
— Какво? Няма да е нещо криминално, нали?
— Не се шегувай. Ще направиш ДНК-тест. Ако се окаже, че Данилка не е твой, всичко е ясно и ги отпращаме. Ако пък е твой, вече ще решаваш какво да правиш, — каза майка му.
— Да, добра идея. Трябва ми номер на клиниката. Ще се обадя утре от дома, далеч от чужди уши, — зарадва се Борис.
Е, кой да предположи, че случайно и Настя ще се озове вкъщи и ще чуе цялата история… Така тя изгони неверния съпруг в същия ден, смени ключалките… Все пак жилището е нейно.
— Е, доволен ли си? Седиш при мен като побито куче. Как можа толкова лекомислено да се съгласиш тогава на нейната далавера? Да дадеш пари за покупката на апартамент, пък да го запишат на Настя? Ум не ми го побира! — мърмореше Евгения.
— Мамо, стига вече. Минало. И как иначе щях да я убедя да се омъжи за мен след твоя скандал? Сега трябва да мисля как час по-скоро да направя теста за бащинство, после ще се нанеса при Лика и сина…
— Прави го. Кой те спира? Отивай при нея утре, взимай материал за анализ и действай.
Разбирайки, че Борис си е тръгнал от жена си и живее при майка си, Лика и майка ѝ Антонина бяха на седмото небе.
— Така е правилно! Имаш син тук, обичаща те жена. Борка, знам, че с Анжелочка сте се обичали винаги. Бракът ти беше грешка. Но вече ще сте заедно. Прекрати брака, раздели жилището, вземете си ново и ще живеете щастливо! — тръбеше Антонина…
Тя пък още не знаеше, че Борис няма никакъв дял в „общото“ жилище.
Евгения Алексеевна предупреди сина си, че не бива да афишира теста, така че да действа незабелязано. Борис изпълни указанията, потегли към Лика и взе необходимите проби за анализа. Оставаше само да чака резултатите и да строи бъдещите си планове.
— Мамо, дойде резултатът. Помолих да ми пратят по мейл, а после ще взема и хартиеното копие, — извика Борис една вечер.
— Е, какво пише? — влетя тя от кухнята в хола, където синът ѝ лежеше пред телевизора.
— Чакай да видя. Тук… — Борис зачете мейла.
Колкото повече четеше, толкова по-ошашавен ставаше.
— Хайде де, кажи нещо!
— Пише, че съвпадението е нула процента… Какво означава това, мамо? — прошепна Борис.
— Означава, че хитрушата Лика те е изиграла! Тя е същата лисица като майка ѝ! Искаха да ти пробутат чуждо дете. Ах, змиорки… Е, сега вече ще им натрия носа! На Антонина ще ѝ покажа този документ – няма мърдане. Свърши се с манипулациите им! — ликуваше Евгения.
— Как… Аз заради нея разруших семейството си… Оставих собственото си дете…
— Дъщеря си ти заряза не затова, че Лика имаше син, а защото много си плямпал! Ако Настя не беше чула за теста, още щеше да си седиш при нея, без да бъдеш изловен, — сряза го майка му.
Борис изглеждаше слякъл се от поражението и не споделяше триумфа на майка си. Осъзнаваше, че бъдещето му е мрачно. Да, ще плаща издръжка за Полинка, ще се старае да я вижда по-често – стига Настя да му позволи. Но останалото се очертаваше трагично.
Бумерангът се върна. Никой не го беше отменял. Жалко, че не помисли по-рано, когато прескачаше от жена си при Лика – умът не му стигна.
Такъв е животът.
Колкото до Лика, тя още дълго крещя и вдигаше скандали, не оставяйки Борис на мира. Идваше при тях със сина си, твърдеше, че той е нагласил резултатите, и щяла сама да направи „независима експертиза“. Щяла да разкаже пред света колко е „непочтен Борис“.
А той и сам го знаеше. Само че твърде късно. Вече не може да върне времето назад.