Народната традиция нарича Васильовден още и Сурваки
Сурваки, Сурва , Васильовден, Нова година е български национален празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
На този ден православната черква означава паметта на св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и така нататък (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне).
Българската православна черква означава този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в срока на така наречен Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно главният порцион от практиките и обичаите, присъщи за този празник, са в директна връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
На празничната софра са наложителни ястията от свинско месо, които главно я отличават от тази на Бъдни вечер.
Широко публикувани в националната традиция са брачните гадания при започване на новата година, осъществявани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да резервират първия залък от баницата или погачата, с цел да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; имат вяра, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите девойки (в Софийско и ергените) вечерта против празника вършат „ мостове “ – трансферират пръчки през някой бързей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си сватбен сътрудник, с който минават дружно по „ моста “.
Сурвакане
Основният бит, който се извършва на Сурваки е така наречен „ сурвакане “. Изпълняван е на всички места из българските етнически територии, както и измежду живеещите отвън тях българи. Сурвачката или сурвакницата е украсена дрянова клонка, с която по остарял български обичай хората взаимно се “ урвакат “ на Нова година с пожелания за здраве, благополучие, благодат и така нататък
Обичаят се състои в обредното обхождане на избрана територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „ сурвакари “ – дребни момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на фамилията (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и изобилие. Самото сурвакане се явява един тип протежение на коледарските благословии. Вярва се, че с пожеланията се прогонват злите сили, които вилнеят по време на “ мръсните дни „. В знак на признателност домакините подаряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
На Васильовден честват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.
About the Author
