След закуска Ирина довърши чиниите и се замисли. Днес беше събота, почивен ден, който трябваше да се прекара полезно. Имаше два варианта.
Или да измие прозорците, които не бяха мити от два месеца и половина. Или да направи генерално почистване. След почивката на море ръцете ѝ още не бяха стигнали до апартамента.
Ирина погледна през прозореца към лениво ръмящия дъжд и въздъхна обречено. Не искаше да обобщава, но миенето на прозорци в дъжда беше неблагодарна работа. Жената сложи последната чаша в сушилнята и се отправи към килера, където държеше почистващи препарати, прахосмукачка и моп.
Чистенето си беше чистене. Тя методично избърса праха от рафта с книги и тревожно погледна дебелия том на Световната енциклопедия. Книгата не беше на мястото си, но сърцето на жената се разтуптя и с треперещи ръце тя издърпа гръбнака, дръпна фолиото и дори покри устата си с длан от ужас.
Бялата хартиена торбичка, в която се намираше скривалището им, беше напълно празна. Дори не се налагаше да я проверява, толкова тънка изглеждаше. Но Айра, все още не повярвала напълно, погледна вътре, а после се хвана за главата.
– Толик! – След минута тя изкрещя в телефонната слушалка. – Не сте взели пари от тайника? В другия край на слушалката се разнесе тревожно мълчание. – Не!… – промълви притеснено съпругът.
– Никога нямаше да бъда без теб, а какво сл… Мъжът нямаше време да довърши изречението, а Ирина вече ридаеше неутешимо. – Там няма никакви пари! Изобщо няма! – О, Толик, по-добре ти! След като изкрещя в слушалката, че Ирина не бива да прави нищо, а да го чака, Анатолий обърна колата и се втурна към къщи. След като по пътя обясни на шефа си, че в семейството има проблеми, той се втурна към хлипащата си съпруга.
Докато Анатолий шофираше към дома, умът му се въртеше около изчезналите пари. В края на краищата те не бяха просто спестявания за черни дни. Това беше спешна нужда …
Кървавият нос се нуждаеше от добра кола. Работата е там, че вечер и през уикендите Толик работеше като таксиметров шофьор. Дъщерята Аришка учи в чужбина и родителите помагат за таксите за обучение.
Но само от взетата под наем стара Нексия не се печели много. Клиентите предпочитат автомобили от по-висок клас. Така че почти сме спестили за добър чуждестранен автомобил.
И ето… – Мъжът изруга гръмогласно и удари по волана. Защо не повериха спестяванията си на банката? Защо ги спестяваха по старомодния начин в ненадежден тайник? Обадихте ли се на полицията? Анатолий се втурна към жена си, която плачеше в коридора. Но тя само поклати глава.
Смяташ ли, че това е необходимо? Мъжът хвърли бърз поглед към отворения том, който лежеше на масата. Видя тънкия плик и се намръщи. Ами какво друго? Нека да претърсват, да събират отпечатъци, отпечатъци.
Най-сетне ще доведат кучето! Ирина само махна с ръка. Какво куче е там? Изчезването сигурно не е станало вчера. Те са си вкъщи от две седмици.
Значи трябва да се е случило по-рано. Анатолий се втурна към вратата. Ключалката не е счупена.
Загубихте ли си ключовете? Той се обърна към съпругата си. Тя поклати отрицателно глава. Купчината ѝ е в чантата ѝ.
Анатолий бръкна за ключовете в джоба си и погледна озадачено Айра. Третата китка трябва да е при майка ти. Или си го взел след ваканцията? Ирина се втурна към телефона.
Съвсем беше забравила, че е помолила майка си да полива цветята, докато ги няма. След няколко минути тревожен разговор жената погледна недоумяващо съпруга си. Тя нямаше ключовете.
Сега щеше да се обади на Валке. Може би тя ги е взела? Половин час по-късно Нина Сергеевна се обади обратно и всичко беше потвърдено. По-голямата сестра на Ирина – Валя, наистина беше взела ключовете.
И не ги е взела за себе си. Синът ѝ Валерик се запозна с едно момиче. Той искаше да остане насаме с нея.
Майка му го помоли. Тогава се обади самата Валя. Съжалявате ли за нея? Тя започна да ме тормози, без дори да ме поздрави.
Вие така или иначе бяхте на почивка, а Валерик нямаше къде да уреди личния си живот. Но когато разбра, че парите са изчезнали, започна да крещи. Какво общо има това с мен или с Валерик? Какво намекваш, сестро? Челюстта на Айра се свлече.
Какво намекваш? Възрастна жена е дала ключовете от чуждия апартамент на хлапе, което има мозък между краката си. Но Валя не искаше да се вслуша в разума. Не смей да обиждаш сина ми! Тя избухна в слушалката.
И Ирина беше принудена да прекъсне този експресивен диалог. Само че предупреди сестра си предварително, че мъжът ѝ отива в полицията. Нека там да се разберат подробностите по случая.
И ако Виталик нямаше нищо общо с него, всички щяха да са доволни. Но Валентина нямаше намерение да се откаже. Не я спря дори фактът, че сестрата спря да получава обаждания.
Момчето е взело ключовете за един час, а ти ще му дадеш дело? Похарчила си собствените си пари и искаш да ни се отплатиш за наша сметка. Ами, да ви еба! На телефона на Ирина кацна гневно текстово съобщение. Ръцете ѝ дори се разтрепериха от възмущение и гняв.
Анатолий, който видя всичко това, прегърна топло съпругата си. Така е, успокой се. Вземи едно успокоително и си легни.
Нека властите се заемат с това, а ти изключвай телефона. Мъжът наистина отиде в полицията и Валентина го предупреди. Ако започне да притеснява сестра си, той ще подаде сигнал и за нея…
Истеричните обаждания спряха. На сутринта се обади майката на Ирина, Нина Сергеевна. Тя плачеше неутешимо.
Полицията се оказа бърза и ефикасна. Работеха по показанията незабавно. Започнаха да въртят версията за ключовете и роднините.
А двама следователи, простаци, посетиха апартамента. С шеги и закачки те за половин час разчупиха Виталик на пълни самопризнания. Нали си имаш пръсти в плика? Единият от следователите закачи късогледото хлапе на кукичката.
А после популярно обясниха на глупака, че има помощ при разследването и чистосърдечно признание, а има и доказателство за деянието под тежестта на неоспорими доказателства. А разликата между двете е огромна. Особено по отношение на продължителността на присъдата.
С цялото си късогледство Виталик не се отказа и подписа признанието. А на сутринта съпрузите бяха събудени от телефонно обаждане. Ирочка, ние сега с Валюша ще дойдем, ще се наложи да решим въпроса окончателно, попита майката.
Ирина не отказа. Наистина, на тази случка е време да се сложи дебела точка. И скоро семейството седна на масата в нейната кухня.
Валентина, дори след всичко, което се беше случило, се опита да истеризира. Но майка ѝ твърдо я смъмри. Стига, ти си забъркала каша, замълчи веднага.
А Анатол настойчиво помоли гостите да говорят по същество, без да крещят. В противен случай нямало да има диалог. Онези, които волю-неволю, трябваше да се съгласят.
Толик, много те молим да вземеш показанията от полицията – започна свекървата. Виталик ужасно се разкайва и се извинява. Ние сме роднини, няма нужда да разбиваме живота на момчето.
Възрастната жена започна пламенно да убеждава зет си, че племенникът още не е умен и се е забъркал по глупост. Че затворът не е вариант, защото момчето е близък роднина, а не чужд човек. Нека просто забравим за цялата случка – каза тя.
Ето ти ключовете. Виталик просто е забравил да ги върне. Нещастният сноп ключове лежеше на масата, а Анатолий и Ирина бяха зашеметени.
Това е страхотно. Нима Виталик е забравил да ви даде парите? Нина Сергеевна подскочи гневно. Какво още искаш? Не е ли трудно да се разбере? Момчето похарчи парите.
Очите на Анатолий се разшириха. Да разбереш? Шегуваш се с мен? Знаеш ли колко пари е имало там? Точно половината от цената на марката. И тогава Валентина сложи ръце встрани.
Не мисля, че това е шега. Бедният Виталик винаги е бил беден роднина. Тя започна да се оплаква, че синът ѝ никога не е имал маркови вещи и добър телефон.
Дори не можеше да покани някое момиче в прилично кафене. Обличаш своята Аринка с дрехи по последна мода. Изпратихте я да учи в чужбина.
А Виталик има нужди. Не разбираш ли? Челюстта на Анатолий падна. Няма значение, че Арина е наша дъщеря, а Виталик си има собствена майка.
Лицето на Валентина се изкриви в гневна гримаса. Между другото, той е твой племенник. Можеше да участваш в съдбата му.
Вие сте двама. Анатолий и Ирина се спогледаха. Уау.
Нима трябва да поддържат глупака на голяма възраст, който е по-голяма сестра? Може би те бяха виновни, че Валентина не можеше да се разбере с нито един мъж? Или пък е тяхна вината, че тя не иска да работи? Тя седи на врата на майка си и щипе мизерната ѝ пенсия. Ако Валентина не иска да промени нищо, значи всичко я устройва. Ирина удари с ръка по масата.
Стига, сестро, стига вече да се разправяш кой с кого е роднина. Нека да уредим въпроса. Нина Сергеевна се изправи….
Да, да, нека най-накрая да разрешим този неприятен въпрос. Ти и Толик си взимате обратно изявлението. И всички ще забравим за инцидента.
Съдбата на момчето струва повече от парите. Анатол се намръщи. Не му харесваше фактът, че роднините му се интересуваха само от проблемите на бедното момче.
И нито веднъж не споменаха за откраднатата сума. Като стана дума за парите – прекъсна той тъща си, – как ще ги върнеш? И тя погледна зет си с дълъг поглед и пусна една сълза. Толенка, скъпа моя, откъде се сдобихме с такава сума? А той се усмихна зловещо.
Извинете, Нина Сергеевна, това не е мой проблем. Нека Виталик да плати. Той взе заем.
Дава заем. Това не е моя работа. Той успява да похарчи чужди пари.
Нека знае как да ги върне. Той направи жест, за да прекрати поредната порция молби и стенания. Добре, скъпи.
Ако върнеш всички пари скоро, ще оттегля жалбата. В противен случай ще се заемем със случая. Всичко зависи от вас.
Нина Сергеевна хвана зет си за ръката в отчаяние. Толечка, как можеш да постъпваш така с нас? Нима не искаш да сме роднини? Вземете айфоните, които е купил за себе си и за приятелката си. Всичките дрехи и пръстени.
Купили са си и пътуване до Тайланд. Можеш да го запишеш на свое име. За останалото той ще напише разписка.
Той ще ти плати. Малко по малко. Но Ирина поклати глава.
Не, мамо, не ни трябват нито вещи, нито пръстени, нито ваучери, нито разписки. Виталик е постъпил подло. А ти се опитваш да го прикриеш, за да не пострада негодникът.
Това не е човешко. Тя искрено смяташе, че трябва да оставим делото да продължи. За да накара големеца да почувства, че трябва да поеме отговорност за действията си.
Е, поне да го остави да продаде всичко, което е купил. Да обърне пътуването, да вземе заем и да върне парите. Това би било справедливо.
Ако направиш всичко бързо, Толик ще вземе показания и всички ще забравим за този неприятен случай – предложи Ирина. И съпругът кимна в знак на съгласие. Разбирайки, че няма да отстъпят, Нина Сергеевна гневно стисна устни.
Но тя не попита отново. И скоро тя и Валентина си тръгнаха. Настъпили собственото си гърло, жените постъпиха така, както ги посъветваха.
С изключение на това, че взеха заеми и върнаха откраднатите пари. Когато Валентина върна парите, тя ги хвърли в лицето на сестра си. „Да умрете, проклети курвентии!“ И сега на всеки ъгъл се обаждат познати и роднини, каква дребна сестра и съпруг се оказали.
Въпреки това Анатолий оттегли молбата си. Отдавна си купил кола, останалите пари се пазели в картата за заплата на жена му. И, изглежда, напълно се успокои.
Всичко се върна към нормалното. С изключение на това, че имаше остатък до края на живота си. Горчив остатък.
А Виталик, избегнал затвора, се разхожда гордо с нов iPhone, който така и не върнал. Момчето не си правеше никакви изводи. В края на краищата заемите са взети от майка му и баба му.
Те се смилили над малкото момче.