В брака хората обикновено свикват един с друг, помисли си Аня. Първо е романтиката, после всеки показва характера си, а след това се приспособяват един към друг. Юра и Аня също имаха дълъг лапсус, пет години се адаптираха един към друг, но 38-годишният мъж вярваше, че е лапнал, а 32-годишната Аня беше сигурна, че ще си струва да изгради отношенията си някак си по друг начин, защото мъжът ѝ напълно се отпусна и спря да я смята за човек.
Някъде там наблизо има и е добре, че има, сякаш е тик в списанието. Всеки ден той проверяваше какво е на мястото си и функционира добре. Къщата е подредена, храната е в хладилника, чистите дрехи са в гардероба.
Дотолкова, че съпругата дори избледня като личност. Можеше да се каже, че е неодушевен предмет. Поне така си мислеше Юра, съпругата би трябвало да е сянка на съпруга си.
Когато Ани го срещна, тя работеше като асистент на съдия. По това време Юра се развеждаше и там се запознаха. Беше трудно да не обърне внимание на едно скромно и красиво момиче.
А и тя изглеждаше интелигентна и се усмихваше толкова чаровно. После се усмихна и й изигра жестока шега. Когато се оженили, съпругът ѝ категорично отказал да я пусне на работа.
Там щял да я съблазни някой друг. Невъзможно е да не се поддаде на чара ѝ. Въпреки че Аня уверяваше, че няма нужда от никой друг, Юра не я послуша.
Знаеше, че има целеустремени момчета, които ще я търсят на всяка цена. И изобщо, това е съд, там ходят разни криминални елементи, ще я забележат и всичко. Младата жена трябваше да се откаже от работата си.
После се опита да си намери работа на други места, където няма да се появят криминални елементи. Но съпругът ѝ винаги намирал причини, поради които тя не бива да ходи там. Получавам нормални доходи – твърдеше мъжът.
Радвай се, че имаш възможност да си останеш вкъщи. Другите само мечтаят за това. Юра настояваше, че жена му трябва да му е благодарна за тази възможност.
А тя не искала да го разстройва. Смяташе, че той прави най-доброто за нея, като се грижи за нея. А това, че тя не искаше да си седи вкъщи и предпочиташе да работи, нямаше значение.
Аня обичаше да помага на хората и обичаше да работи. Но ако съпругът ѝ кажеше така, тя го слушаше. Тя стана домакиня.
И тогава започна да й просветва, че той го прави не за да се грижи за нея, а за себе си. За Юра беше важно да се чувства осигуряващ и основен в семейството. Ето защо той не искаше жена му да работи.
Но тя приемаше тази роля и се стараеше да бъде добра. Организираше къщата, хранеше и миеше съпруга си, водеше сметките. От скука научавала нови неща.
А когато правеха ремонт в апартамента, тя се заинтересува от дизайна и сама подбираше декорацията и мебелите. След това се потопила в него и когато останала сама, се научила да работи в програми за дизайн. Съпругът ѝ, от друга страна, си вирнал носа.
Всички се възхищавали на семейното им гнездо и на скромната красива съпруга. А Юра стана доста самонадеяна. Той излагаше на показ само своите достойнства, а ролята на съпругата си омаловажаваше.
Тя е просто инструмент, който прави каквото му кажат. Особено когато беше пийнал, той започваше същия запис. Аз съм шефът, аз съм заслужил всичко.
И много се ласкаеше, когато приятелите му се чудеха как се справят толкова добре с всичко това. Без кавги, с достатъчно пари за всичко. На тях не им е толкова хубаво, макар че живеят с две заплати.
Никой не виждаше какво се крие зад тази красота. Жената пестеше пари за себе си, така че всичко в къщата беше добре. Аня рядко си купуваше нещо за себе си.
Тя не работи, почти никъде не ходи. Защо да го прави? Въпреки това младата жена не би имала нищо против да си купи някои нови дрехи, но съпругът ѝ я упрекваше. Все още си седиш вкъщи и само прахосваш пари – каза Юра.
Ето от какво имам нужда. Не мога да ходя на работа всеки ден в едно и също нещо. Дългата плитка на Аня също не беше даденост на истинските руски традиции.
Просто на фризьор при жените не ходеше. Скъпо все пак, помисли си съпругът. А той харесва дългите коси.
Защо да я подстригва? И изобщо, за разнообразие може да си направи куп различни прически. Трябва да се гордееш, че имаш такава плитка. В резултат на това семейният живот на Ани не беше щастлив, но тя търпеливо изчакваше съпругът ѝ да забележи усилията ѝ и да разбере, че без нея той не струва нищо.
В края на краищата това е нейна заслуга, такава уютна къща и подреден съпруг. Но в отговор на грижите си тя получаваше само подигравки. Особено след като започнала да наддава на тегло.
Юра я упрекна, че се е отпуснала напълно, без да прави нищо. Той разсеяно не забелязваше, че жена му е подложена на постоянен стрес заради неговите изисквания и забележки по неин адрес. Никога не я хвалеше и не ѝ благодареше и Аня се чувстваше като лоша съпруга.
Един ден отидоха до магазина, за да си купят зимни обувки. Един от малкото случаи, в които съпругата беше тази, която трябваше да купи нещо. В крайна сметка подметките на старите ботуши се бяха отлепили и наближаващата зима не можеше да се пренебрегне.
Избраха най-евтините ботуши и Аня се засрами да погледне в очите продавачите. Толкова интересна двойка – прилично облечен, арогантен мъж и жена му, сива мишка. Съпругът веднага погледна етикетите с цените.
Естествено, тези ботуши, които в крайна сметка избра, бяха грозни, но евтини. Но Юра мълчеше, само когато жена му се мяркаше, той гледаше на тази сцена като на нещо неприятно. Аня усети погледа на съпруга си върху себе си и много се изнерви.
Искаше ѝ се да падне през земята или поне да свърши бързо, за да се измъкне оттук. Но очевидно стресът караше краката ѝ да се свиват. Когато искаш да побързаш, нещо се случва.
Вселената сякаш я наказваше за това, че бърза. Аня се гърчеше от болка и не можеше да направи нищо. Тя издърпа единия ботуш, но вторият ботуш просто започна да забива крака ѝ и болката беше адска.
Съпругът ѝ дори не се приближи, намръщи се и демонстративно се скри зад плота. А персоналът на магазина, като забелязал, че жената се чувства зле, започнал да се суети около нея. Едно момиче започна да масажира крака ѝ, друго изтича за вода.
Дори искаше да извика линейка, но кракът започна да се отпуска. А клиентката казала, че всичко е наред. И щом момичетата си тръгнаха, недоволният ѝ съпруг веднага се приближи до нея.
– Глупако, защо правиш цирк тук? – Той се нахвърлил върху жена си. – Толкова много ме боли. Мислех, че ще загубя съзнание.
– Съпругата се разплака. – Заради някакъв крак – усмихна се съпругът. – Дори не мога да изляза от къщи с теб, за да не се срамувам.
Той продължи да ругае нещастния мъж. – Хайде да се махаме оттук. Можеше да ми кажеш, че просто не искаш тези ботуши.
– Чакай, нека седна за минута, сега ще го пусна – оправда се съпругата. Продавачките се отдръпнаха настрани и изненадано погледнаха двойката. Поведението на съпруга предизвика шок, но той се държеше така, сякаш тази жена го е опозорила, не я съжаляваше.
Юра се усмихна и каза, че жена му постоянно прави такива номера, обича да я съжаляват. Той едва дочака Ани да благоволи да стане и веднага я побърза да отиде по-бързо до изхода. И без това бяха закъснели, бяха закъснели.
Щом излязоха от магазина, мъжът ядосано бутна жена си в рамото и ускори крачката си. Въпреки че не бързаха, Юра просто трябваше да покаже своята заетост и да омаловажи жена си. Аня, куцайки, забърза след него, опитвайки се да не изостава.
А той само ускори крачката си. Това нямаше да е толкова обидно, ако наистина често организираше такива концерти, но това се случваше за първи път, а и самата тя беше неприятна, което караше момичетата в магазина да се чувстват неудобно. Съпругът започваше все по-силно да протестира срещу жена си.
Ако преди той просто се хвалеше с успехите си, сега сякаш нарочно се опитваше да я унижи. Аня го изгледа снизходително. Казват, че мъжът ѝ е като дете, разглезен, иска да покаже колко е готин.
Но тя си мислеше, че това е само временно. В някакъв момент той трябва да осъзнае, че се държи зле. Трябва да се умори от това.
Щеше да погали егото си, а после щеше да бъде по-мил. Аня затвори очи и се опита да не забелязва, че за пет години Юра само се бе влошил. Очакваше той да започне да я цени, но той ценеше само себе си и ставаше още по-надут.
Но за да погледнеш трезво на ситуацията отстрани, ти трябва силен стрес или ритник. И те го получиха, но съвсем неочаквано. И не се случи нищо извънредно.
Имаше обичайните приятелски седянки, но съпругът вече си е позволил твърде много. И това беше последната капка, заради която търпението преля през ръба. Съседите им дойдоха на гости и Юра в своя маниер отново започна да се подиграва на жена си.
Този път искаше да покаже колко е готин, той печели много, а жена му само харчи. – Е, кажи ми, колко си похарчила днес моите пари? – кимна Ани на мъжа и тя подреди масата, докато той си чешеше езика. – Хайде, разкажи ни за живота на жена си на врата на мъжа си! – подиграваше й се Юра, като дърпаше престилката си.
И тогава съпругата не издържа и се счупи. Мъжът онемя, когато вместо покорна съпруга видя съвсем друга жена. Този път тя не се усмихваше виновно, превеждайки всички закачки и хвалейки го, а показа характера си.
Решила да сложи край на опитите на съпруга си да я направи на глупачка. Като удари с длан по масата, тя се наведе над съпруга си и го погледна гневно в очите. – Слушай ме, евтино копеле! – каза тя през стиснати зъби.
– Сега ще ти покажа къде харча парите си, а после ти ще разказваш на приятелите си за какво можеш да харчиш парите си. Тогава Ани отвори шкафа и извади един плик. Отвори го и хвърли банкнотите на масата на съпруга си и продължи със спокоен тон.
– Посмей кой ще плати за всичко това, докато аз си събера нещата – каза тя. Съпругът погледна с пренебрежение няколко хартийки, след което ги хвърли настрани. Междувременно съпругата взе чантата си, отвори гардероба и започна да подрежда нещата си там.
Двойката, която ги посещаваше, замълча. За пръв път виждаха Ани в такова настроение. За съпруга ѝ това също беше шок, но той не го показа.
Каза, че тя се шегува и че по-късно ще се успокои. Съседката не издържа и започна да го разтърсва за рамото, като казваше: извинявай, спри я. Но това още повече разгневи Юра.
– Майната й – изплю се той. – Тя се спотайва някъде наоколо и си работи на майната си, предполагам. Жената на съседа дори изкрещя при тази фраза и Ани започна да опакова чантата си още по-активно.
Съпругът, като видя, че театърът не свършва, започна да преглежда касовите бележки. – И какви са тези чекове? – Той ги отмести от масата. – Трансфери от публичния дом, а, жено? Хартиите полетяха на пода, а с тях и чинията със сандвичи.
А съпругата спокойно, без да се обръща към мъжа си, отговори, че това са средства от сметката на баба ѝ. Юра се ухили, обяснявайки на приятелите си, че жена му също е загубила ума си, баба ѝ отдавна лежи в ковчега. Но Аня каза, че баба ѝ е оставила наследство, а трийсетте хиляди на съпруга ѝ не стигат дори за храна.
Сега той не сядал на масата, не ядял салам и печена риба, щял да яде макарони, ако искал да живее както сега, и да си купува дрехи не на пазара. Жената обясни, че все се надявала мъжът ѝ да се промени. „Ще се почувстваш господар, ще се наслаждаваш на властта и тогава ще станеш мъж“ – тъжно се усмихна Аня.
Но тя се надявала напразно, мъжът ѝ не ѝ вярвал. „Защо не ми разказа за баба си? Лъжеш, нали? Така да ти кажа, че веднага ще получиш свободен ход и ще оставиш всичко да се размине“. „А аз исках ти самият да станеш мъж“ – каза Ани.
И си тръгна. Благодарение на съпруга си тя опакова всичко бързо. А съпругът седеше като повален, не можеше да повярва, че жена му се е крила от него цяла година, че баба му е завещала прилично състояние, той никога не се беше замислял защо е повече пари да остане, и се появиха различни храни.
Беше се гордеел със себе си, но сега беше унизен пред приятелите си. Мъжът не можеше да стане мъж преди, а сега имаше стимул, и той се опита да си върне жена си, но беше твърде късно, Аня подаде молба за развод и не искаше да се върне. Трябваше да се възползва от шанса по-рано, сега, разбира се, когато парите са в изобилие, може да клечи пред нея, но тя няма нужда от това.
Дори Аня не знаеше за това, че баба ѝ е имала много пари, едва след смъртта ѝ разбра, че баба ѝ е получила наследство от далечен роднина. И сега Аня можеше да си достави удоволствие, купи си къща на брега на морето, пиеше витамини, отслабна, отдалечи се от такъв щастлив семеен живот и започна да живее за себе си. Не напразно изучаваше интериорен дизайн, скоро си намери работа като дизайнер и се занимаваше с любимия си бизнес.
Но продължаваше да живее скромно, останалата част от завещаните пари беше в банката, самата тя печелеше добре, не смяташе да се омъжва в близко бъдеще, може би по-късно ще се премести, но засега гледаше на мъжете с опасения.