Ръководството на прокуратурата категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на държавното обвинение и фигурата на главния прокурор. Свидетели сме на изказвания на политици, които имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на България са в пряка зависимост от личността на главния прокурор. Вместо да се търсят решения на реални проблеми, фокусът се измества към главния прокурор. Планът за възстановяване по никакъв начин не е обвързан с това, целта е манипулиране на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяването на прокуратурата. Това заявиха от ръководството на прокуратурата на брифинг пред медии.
Според държавното обвинение, въвеждането в Плана на мерки, свързана с реформи със съдебната власт, е по изричното настояване на служебния кабинет, а не на Европейската комисия. Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради липсата на отчетност и отговорност и на главния прокурор, както и че европейските институции, за да одобрят националния план, изискват мерки в тази насока.
„Задължени сме да обясним, че Механизмът за възстановяване е основният стълб на Плана за възстановяване на Европа, който осигурява финансова подкрепа за страните от ЕС, за смекчаване на социалните и икономически последствия от кризата с COVID-19“, каза зам.-главният прокурор Красимира Филипова.
Според ръководството на прокуратурата, макар плановете на страните членки да подлежат на оценка от ЕС, европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се намесват във вътрешнодържавни процеси.
„В този смисъл абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата и в частност отчетността на главния прокурор. Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическото възстановяване на България, не изискват финансиране и не могат да са условия от ЕК. Ясно е, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат политически интереси и да генерират негативно отношение към прокуратура и главния прокурор“, допълни Филипова.
По думите й, факт е, че коментарите при последното връщане на Плана от 15 октомври и допълненията от 17 – 19 ноември са основно насочени към предложенията, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната реформа.
„Не европейските ни партньори изискат, а служебното ни правителство е предложило реформи в Прокуратурата на България и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността“, категорична бе Красимира Филипова.
Според държавното обвинение, показателни са разликите в различните версии на Плана за възстановяване.
„Първоначалният вариант на плана е още от есента на 2020 г., а вторият е изпратен на ЕК в началото на февруари 2021 г. Коментарите на ЕК по втория вариант са относно формулирането на предвидените в плана реформи, както и за хоризонталните елементи на планираните инвестиции и проекти, свързани с дигитализацията на публичната администрация, единната информационна система за електронно правосъдие, управлението на публичните предприятия, изменения в правната рамка в областта на прането на пари и с необходимостта от включване на мерки в изпълнение на препоръките по линията на механизма на върховенството на правото“, допълни зам.-главният прокурор.