Нур Султан без Назарбаев: причините и последиците от кризата в Казахстан
Нур Султан без Назарбаев: причините и последствията от рецесията в Казахстан Основната причина за митингите беше мощно влошеното икономическо положение на обществото през последните години Препоръчай (0)
Протестите в Казахстан демонстрираха, че откритият в страната модел има много дефекти, които провокират струпване на неодобрение измежду милиони хора – тези, които са настрана при разпределянето на ресурсите. Но моделът е толкоз надълбоко затвърден в структурата на стопанската система и политическия живот, че новият водач мъчно може да го промени, даже и да му се желае. Предлагаме ви експертния разбор на Александър Габуев – началник на стратегията „Русия в Азиатско-тихоокеанския район “ в Московския център „ Карнеги “, и на Темур Умаров, теоретичен съветник в Московския център „ Карнеги “.*
Съвсем неотдавна, през 2021 година, Казахстан беше считан за напреднала автокрация, каквато се оферираше да следват другите републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. А казахстанският формат на промяна на властта предизвикваше жив интерес в Москва. Но всичко се промени през първите дни на 2022 година: ръководещият режим се сблъска с всеобщи безредици, най-мощните от годините на независимостта, и беше заставен да се обърне за помощ към ОДКБ, т.е. Русия. В хаоса на събитията е мъчно да се схванат значими детайлности, само че главното е ясно: ерата на Нурсултан Назарбаев в Казахстан завърши.
Газовата детонация
Протестите започнаха с претенции, които са надалеч от политиката. В първите дни на 2022 година хората излязоха по улиците в Западен Казахстан, в Жанаозен (преди 10 години, през декември 2011 година, управляващите грубо потушиха протестите на петролните служащи там) и други градове в Мангистауска област, с искане за по-ниски цени на газа. От новата година цените на газа се удвоиха поради държавните промени: цените се контролират от свободния пазар, а не от държавното управление. Въпросът за газа е сензитивен в Западен Казахстан, където повече от 90% от транспортните средства се движат на полутечен газ, а 70% от семействата го употребяват за готвене. А че страната е застрашена от рецесия с горивата, беше ясно още преди протестите; да вземем за пример държавният глава Касъм-Жомарт Токаев заприказва за това през лятото на 2021 година и инструктира държавните органи да подхващат нужните ограничения.
На 3 януари, единствено за ден, митингите се разпространиха от западната част на страната до останалата част благодарение на обществените мрежи. Това беше и предвидимо – да вземем за пример антикитайските митинги през есента на 2019 година започнаха в регионите, граничещи с Китай, само че бързо се разпространиха в цялата страна, като към антикитайските лозунги скоро се причислиха и политически. Така че в този момент газовите протести в обичайно неспокойния район Мангистау се оказаха единствено мотив за детонацията на неодобрение в цялата страна.
Основната причина за тези митинги е, че през последните две години финансовото положение на забележителна част от казахстанското общество се утежни мощно. Погледнете единствено формалните данни за инфлацията: през 2020 година тя възлиза на 7,5%, а през 2021 година към този момент е достигнала 8,9%. Инфлацията при храните е още по-висока: 11,3% през 2020 година и 10,9% през първите 11 месеца на предходната година. Също по този способ през 2020 година размерът на кредитите, взети от физически лица, е рекорден: спрямо предпандемичната 2019 година размерът на кредитите, взети от популацията, се е нараснал с 12,3% през 2020 година
Пандемията засегна и пазара на труда. По данни на EAEU RapidTrack единствено броят на публично записаните безработни се е нараснал с 12% през 2021 година Вътрешните мигранти – най-вече млади мъже (средната възраст на популацията на Казахстан е под 32 години), които идват от провинцията, с цел да работят в огромните градове – се оправят най-зле. Много от тях са изгубили забележителна част от приходите си поради тежки запори. Едновременно с това спадащите цени на петрола през първата половина на 2020 година понижиха бюджетните доходи, тъй че опциите на държавното управление да прикрие тлеещото неодобрение с финансиране също са лимитирани.
Всичко стартира с повишението на цените на газа
Основната дестинация за вътрешните мигранти в Казахстан, с изключение на столицата Нур-Султан, е Алмати. Ето за какво не е изненадващо, че тя се трансформира в център на митингите. Освен това градът и преди е имал репутацията на гнездо на протестиращи – в него има много демократично мислещи студенти и много по-малко жители, априори лоялни към режима, в сравнение с в Нур-Султан, град на служители, чиновници по сигурността и чиновници на държавни компании. Между 2018 година и юни 2021 година в Казахстан са извършени над 1300 протестни акции, множеството от които единствено в Алмати. А в допълнение към митингите с притока на новодошли в града се усилва и престъпността – за 10 години (2007-2017 г.) броят на записаните закононарушения в Алмати се усилва четири пъти.
Вероятно точно огромният брой озлобени млади мъже, които нямат какво да губят, обясни бързата радикализация на митинга и прекосяването към принуждение. Докато държавният глава Токаев се обръщаше към жанаозенците и обещаваше да реши проблемите им, в Алмати напрежението нарастваше. Стигна се до конфликти сред силите за сигурност и тълпата, а в целия град се появиха мародери – явно най-вече небогати и гневни млади имигранти.
По-нататъшното развиване на събитията е мъчно да се наблюдава – управляващите от време на време прекъсват интернет и мобилните телефонни услуги в цялата страна, както пишат мобилните оператори – „ от съображения за попречване на тероризъм “. Междувременно тълпи в Алмати разграбиха оръжейни магазини и супермаркети, изпотрошиха банкомати, подпалиха коли и разграбиха военни бронирани машини. Тълпата щурмува акимата (администрацията), прокуратурата, телевизионните студия и други институции (много от тях към този момент са разграбени, опустошени и опожарени). Летището в Алмати също беше блокирано за няколко часа.
About the Author
