Един ден мъж отива на гробището, за да посети покойната си майка, но вместо това среща друг мъж, който изглежда точно като него. Тогава научава изненадваща истина.
Тед Джоунс беше роден в богато семейство, което живееше щастливо в имение. Родителите му починаха на неговия двадесети рожден ден, оставяйки му огромно наследство под формата на пари и семейния бизнес.
Това накара Тед да се почувства като малък бог и всеки, който го слушаше, научаваше, че той е различен от обикновените хора. „Знаеш ли, в моите вени тече благородна кръв“, каза той веднъж на жена по време на среща.
— Като кралска особа? — попита тя със смях.
— Дори по-добре. Не само че имам много пари, но съм наследил и силата и хитростта на баща ми — похвали се Тед, докато тя го слушаше с възхищение, макар да не беше напълно убедена.
Тед живя така години наред и на 23 намери своята сродна душа в жена на име Савана. Година по-късно двойката посрещна близнаци.
Тед живееше щастливо с тях, но никога не спря да се хвали с предполагаемата си благородна кръв и впечатляваща сила. Въпреки това не можеше да отрече, че дори благородниците тъгуваха за родителите си.
Един ден, за да почете рождения ден на покойната си майка, той отиде на гробището, за да остави цветя на гроба ѝ. Донесе огромен букет с любимите ѝ цветя и бутилка от последното вино, което тя бе направила преди смъртта си.
Беше почти стигнал до гроба, когато забеляза разорен бездомник пред друг гроб на няколко метра от този на майка му.
Непознатият беше с гръб към Тед, което му даде възможност да го огледа, преди мъжът да забележи, че го наблюдават. Той носеше дълго палто, покрито с петна и кръпки, а косата му стърчеше безразборно, придавайки му груб вид.
„Кой е този човек?“ — зачуди се Тед, докато тръгна към гроба, този път нарочно вдигайки достатъчно шум, за да го забележат.
Мъжът приличаше на крадец на гробове и Тед за момент си помисли, че може би ще се наложи да защитава гробището със своята предполагаема сила.
Направи още няколко крачки към гроба на майка си, когато бездомникът се обърна и го погледна с пронизващ поглед от дълбокозелени очи. Същият цвят, какъвто имаше и Тед.
Тед замръзна от шок, защото цветът на очите не беше единственото общо нещо между тях. Всъщност бездомникът изглеждаше точно като него, само че беше с около сантиметър по-нисък.
— Кой си ти? — попита Тед, приближавайки се.
Въпросът му беше посрещнат с мълчание от бездомника, който не бе изрекъл нито дума, откакто бе видял Тед. — Попитах те нещо — изръмжа той раздразнено.
Въпреки това мъжът не отговори и вместо това се обърна, сякаш искаше да си тръгне, шокирайки Тед, който беше свикнал всичките му заповеди да бъдат изпълнявани незабавно.
— Защо изглеждаш точно като мен? — настоя Тед и видя как мъжът спря на място.
След няколко дълги минути непознатият се обърна и заговори с глас, изключително подобен на този на Тед.
— Аз съм твоят брат — каза той с откровен поглед в очите.
Тед го огледа отгоре до долу, после се засмя.
— Как може разорен бездомник да е мой брат? Трябва да е някаква грешка, приятел. Просто забелязах, че приличаш на мен, и това е странно — каза Тед.
— Защо мислиш, че е така? — попита мръсният мъж, който се представи като Кайл.
— Не знам, защо не ми кажеш ти? — отвърна Тед.
— Представи си само — каза Кайл. — Вчера имаше бизнес, щастливо семейство, огромно наследство от баща си, а днес научаваш, че истинският гроб на биологичната ти майка е само на 10 метра от този на жената, която си наричал „майка“ през целия си живот. И сякаш това не е достатъчно, срещаш беден бездомник, който случайно е твой брат близнак!
Тези думи предизвикаха гнева на Тед. Той просто не можеше да приеме това, което му казваше бездомникът. Как можеше да има брат близнак, за когото дори не знаеше?
Това, което Тед не знаеше, е, че Кайл е израснал в сиропиталище. Когато станал достатъчно голям, опитал да намери майка си, но без успех, докато тя не починала, така че когато най-накрая я „срещнал“, те били разделени от завесата на смъртта.
Всичко, което можел да направи, било да научи повече за нея, и точно това направил.
— Разкажи ми за нея — каза изведнъж Тед, загледан в гроба на предполагаемата си биологична майка.
— Тя беше с егоистичен мъж, когато ни роди, и щом той видя, че са близнаци, ни изостави на нея. Тя нямаше средства да ни отгледа, затова ни остави в сиропиталище.
— Когато си бил бебе, си бил много слаб и с проблеми със здравето. Персоналът в сиропиталището знаел, че ще е трудно да се грижат за теб, затова трябвало да ти намерят семейство възможно най-бързо.
— Бил си осиновен от богато семейство, но те искали само едно дете, затова аз останах назад. Израснах в сиропиталището и затова сега съм такъв.
Кайл не знаел, че има брат, докато не научил за смъртта на майка им. Но решил да не търси Тед, защото не искал да се меси в живота му и да го съсипва.
Тед беше шокиран от разкритието.
— Целият си живот съм мислел, че съм специален, че съм наследил силата и интелекта на баща си. Бях сигурен, че съм над останалите. А се оказва, че живея охолно, защото съм бил слабо бебе и хората са изпитвали съжаление към мен. Ти, Кайл, можеше да си на мое място, с много пари и щастливо семейство, а аз можеше да съм бездомен, нали? — попита Тед със сълзи в очите.
— Така се е случило, Тед, това не беше под наш контрол. Но сега можем да решим как да продължим напред — каза Кайл и прегърна брат си, който заплака.
По-късно те отдадоха почит и на двата гроба и заедно се върнаха в дома на Тед. Тед помогна на Кайл с пари и го нае като личен шофьор — длъжност с добро заплащане, което му позволяваше да живее комфортно.
С времето Кайл се запозна със секретарката на Тед и започна да излиза с нея. Двамата братя започнаха да живеят като истински семейство и това подобри живота и на двамата. Тед също спря да се хвали с благородната си кръв, след като научи какво е истинска смиреност.