Такъв е животът – докато Мара Отварачката минава от Бентли на Мерцедес и
реве, отишлата си в тези мрачни дни прекрасна актриса Мариана
Аламанчева чистеше входове. Познавам това прекрасно семейство – Мариана,
нейния Петър Софрониев, за него ще кажа само най-елементарното –
авторството на текста на Казано честно всичко ми е наред, и тяхната
Зори.
Мариана ги погреба. Тези талантливи, много готини хора никога
нямаха пари, но последните години им отнеха достойнството. Бяха приятели
на нашите в детските ми години. В апартамента им на Гурко се събираха с
Васо Попов, Мито Манчев, Митко Вълчев – автора на Една българска роза,
ако не сте се сетили още кой бе той.
Викаха си Прологчани, защото
играеха Пролога на Балкански синдром – театралната суперпродукция от
края на соца, написана от друг приятел на всички тези хора – Станко
Стратиев. Понякога, когато купоните не бяха по къщите, а в кръчмето на
Сатирата, присъединяваха и Парцалев, и Вели Чаушев, който също си отиде
тези дни. Ужасно е, че всички тези добри хора ги няма.
А Сатирата –
любимия на всички смешен театър, отдавна е тъжен. Колкото и да биде
ремонтиран.
Моля не ги забравяйте!
автор: Борис Ангелов
About the Author
