През 2022 г. България най-вероятно ще „пусне“ Македония да преговаря за членство в ЕС
“ Дневник “ се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдаващи да оценят 2021 година и да създадат прогнози за 2022 година След пристигна ред на прогнозите. Днес четете отговорите на доцент Иво Инджов.
Какви са очакванията ви и какви опасенията за 2022 година?
– Не споделям прекомерния възторг за началото на “ втори “ български преход към народна власт, за това по какъв начин надали не България като барон Мюнхаузен ще се самоизтегли от нашенското тресавище. Очаквам обаче през новата година българите да стартират да виждат, че смяната се случва. По ред аргументи тя не може да напредне с огромни крачки, само че и дребните стъпки в вярната посока ще убедят пасивното болшинство, че антикорупционните митинги през 2020 година и изхвърлянето на ГЕРБ от властта са си коствали.
Промяната би трябвало да продължи посредством налагане на правилата на правовата страна, реформиране на прокуратурата и антикорупционната комисия (КПКОНПИ), в това число посредством промяна на шефовете им, реформиране и на компрометираните регулаторни органи, да вземем за пример Съвет за електронни медии, Комисия за защита на конкуренцията и други, ограничение на корупцията и приключването на обществен запас в “ обръчите от компании “ на остарялата властова настройка ГЕРБ – Движение за права и свободи, противопоставяне на коронакризата с промислена имунизационна акция.
Трябва да се разтвори и общественият пакет от предизборното съглашение оттатък идното повишение на пенсиите и минималната работна заплата (за същински обществен вектор в ръководството не бих приказвал, тъй като в него няма достоверна левица). Основното ми безпокойство е дейното малцинство, което “ създаде “ отстраняването от властта на Бойко Борисов с митингите и серията от избори, да не се разочарова прекомерно бързо от бавния прогрес на смяната и още веднъж да се дезангажира от политическия развой.
А напредъкът в действителност няма по какъв начин да е бърз, тъй като има доста заложени мини от ГЕРБ, структурата на обединението е комплицирана, България още веднъж потегля от доста ниски изходни позиции.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?
– Ще продължи демонтирането на структурите на остарелия режим. Тази смяна включва и премахване на негови значими протежета, както и по-обикновени, само че доста нездравословни калинки, които към момента дърпат конците и са налазили междинните и по-ниски управнически равнища администрацията.
Ще усетим ли смяна във връзка с бюрокрацията, корупцията, изискванията за правене на бизнес, налозите, градската среда, превоза, опазването на здравето?
– Промени в вярната посока ще има, само че не постоянно ще бъдем задоволени от темпото им. Революционен поврат обаче не чакам. Да вземем да вземем за пример налозите – неуместно е да се понижават ДОД и корпоративният налог да вземем за пример, тъй като така и така те са обидно ниски за публичния интерес и дилемите на “ обществената страна „, каквато България сякаш е по конституция. В същото време те няма да бъдат и вдигнати. Дори “ лявата “ Българска социалистическа партия не дава да се пипа корпоративният налог, а концепциите й за някакъв доста непретенциозен модел на прогресивно подоходно облагане са се хербаризирали в прашасалата “ Визия за България „.
Ще бъде ли устойчиво новото ръководство?
– Да. Хората са изтощени от избори и едва ли някой мисли съществено за трети подред предварителни избори в рамките единствено на една година, през април да вземем за пример. Освен това освен “ ИТН “ (ИТН), само че и Българска социалистическа партия и “ Демократична България “ (ДБ) носят като обеца на ухото си сгромолясването на партията на Слави Трифонов от първо на пето място единствено за четири месеца след демонстративното бягство от държавна отговорност. Но едва ли единствено електоралната отмалялост и “ Страх лозе пази “ ще бъдат водещите фактори за стабилността на ръководството. Правителството ще влезе в личен, институционален режим на работа, гарантиращ най-малко средносрочна непоклатимост.
Идва ли краят на пандемията от ковид?
– С оглед на напредването на имунизацията в международен мащаб смятам, че в близко бъдеще пандемията ще се трансформира в нещо сходно на познатите ни до момента сезонни грипни епидемии. Но преди този момент човечеството би трябвало да се оправи с петата вълна, тази на разновидността Омикрон. България, за жалост, още веднъж не е готова за това съществено тестване, което ще се стовари върху нея през февруари. На този стадий сякаш упованията са за по-ниска смъртност от тази при четвъртата вълна, само че за доста по-висока заболеваемост.
На фона на рекордно ниското равнище на имунизация (с две дози са имунизирани единствено 30% от населението) и рехавия надзор върху така и така демократичните противоепидемични ограничения у нас, съществени тествания се задават освен за уязвимите групи, само че и за лечебните заведения и лекарите. Неслучайно точно на Коледа министър председателят Кирил Петков организира авангардно изявление със здравния съветник проф. Радка Аргирова по тематиката за имунизациите. “ Вече ни асоциират с толкоз отрицателни неща като корупция. Последното нещо, което желая да закачат към името на България, е да бъде Коронавирус дестинация „, сигнализира Петков. Вирусоложката пък предизвести, че последствията от ниския % имунизирани в България с изключение на здравни, могат бъдат и стопански – за бизнеса, за туризма. Има заплаха страната да се трансформира в Коронавирус гето, сподели тя. А Полина Карастоянова, изпълнителен шеф на Националния ръб по туризъм, съобщи по БНР: “ Ниският % на имунизация е смъртоносен фактор, който работи срещу българската стопанска система, туризъм, вложения и срещу публичния интерес „.
Трите най-сериозни риска пред съдружната формула и държавно управление за 2022 година?
– Единият е несправяне с Коронавирус рецесията в резултат на неуспех на обявената от държавното управление имунизационна акция плюс растеж на антиваксърските настроения в обществото. За него може да способства и зле прикритата антиваксърската изразителност от страна на Има Такъв Народ. На равнище обществен дискурс това говорене си “ партнира “ със словото, опитващо се да легитимира радикализиращите се политическите дейности на “ Възраждане “ против “ зеления документ „.
Значителен риск за обединението крие и мегатемата за енергетиката, само че по-сериозните й аспекти ще бъдат оставени за по-добри времена. На други, като цените на тока, към този момент се реагира в придвижване.
Не имам вяра държавното управление да се разпадне поради някое външнополитическо предизвикателство като връзките НАТО – Русия и договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски съюз. По тематиката “ Македония “ би могло да се спекулира за задълбочаване на разграничителните линии сред “ Продължаваме промяната “ (ПП) и Демократична България от една страна, които са за по-прагматичен метод, и Има Такъв Народ най-много, само че също по този начин и Българска социалистическа партия, които застъпват концепциите на сантименталния шовинизъм. Възможно е при избрани условия България да смекчи позицията си по отношение на Македония.
На равнище политическа изразителност тази позиция към този момент еволюира. Абсолютно неразбираемата за Брюксел и Вашингтон водещото българско искане, най-общо казано – Македония да “ признае историческата истина “ за общата ни история, общия ни до 1944 език и така нататък, няма по какъв начин да бъде възприето като сериозен мотив за участие в Европейски съюз. Този есенциален детайл от българската позиция не е изпаднал от преговорния ни “ пакет, само че София към този момент подчертава върху по-актуални проблеми, чието решение може да бъде “ измерено „. Такива са спазването на правата на жителите с българско съзнание в РСМ, вписването им в Конституцията, реабилитирането на жертвите на комунизма с българско съзнание. Очевидно политиката на Скопие в тези области страда от съществени дефицити, а тематиката за човешките права е универсална и Европейски съюз няма по какъв начин да я пренебрегне.
По-трудно за България ще бъде да наложи на Македония прогонването на “ езика на омразата “ от учебниците, в медиите, към паметниците. Да, България е била “ избавител “ за забележителна част от тамошното население през Втората международна война и официално видяно не е “ фашистки окупатор „. Според интернационалното право тя е просто окупатор. При това е била властническа страна с фашистки трендове и в обществото, съдружник на нацистка Германия и фашистка Италия. Що се отнася до проектите на премиера Петков за икономизиране на връзките сред София и Скопие, те биха могли да допринесат за възстановяване на двустранния климат. Прогноза: макар сериозните вътрешнополитически опасности от сходна политическа стъпка, мисля, че през 2022 година в изискванията на засилващ се интернационален напън и някои македонски взаимни отстъпки България най-вероятно ще “ пусне “ Македония – най-близката й в исторически проект страна на Балканите, да договаря за участие в Европейски съюз.
Какво очаквате от деклариралите се като съпротива ГЕРБ и Движение за права и свободи?
– Да бъдат корав съперник на ръководството, изключително ГЕРБ, която вижда по какъв начин бързо напредва процесът на обезвластяването й. Двете партии към този момент имаха опция за спонтанни взаимоотношения против новите ръководещи. Да не забравяме, че в предходни парламенти Движението в качеството му на номинална съпротива гласуваше “ за “ стратегически за ГЕРБ законопроекти. Възможно е обаче партията на Доган, Пеевски и Карадайъ да опитва и по-консенсусен жанр на държание, даже при избрани условия да се откаже от поддръжката си за основния прокурор.
Ще има ли смяна в превъзходството изпълнителната власт да е водеща /по-силна/активна от законодателната?
– При сегашната политическа настройка чакам възобновяване на салдото сред изпълнителната и законодателната власт, само че това съответствие на силите ще бъде динамично.
Какъв държавен глава ще забележим през първата година на втория му мандат?
– Президентът Радев ще стартира удобно втория си мандат. Това ще стане след внушителната му победа на президентските избори – плод на държавническия му престиж и решителната опозиция против режима на Борисов. Радев ще прави политика в общуване с държавното управление на “ смяната „, за чийто нравствен татко е считан, и с бонуса от положителната работа на назначените от него две служебни държавни управления, управлявали седем месеца. Липсата на сериозен съперник обаче крие опасности за динамични фигури с ясно демонстрирана политическа воля за водачество, какъвто е Радев. Но той сигурно ще бъде коректив и на това държавно управление, в случай че се наложи. Ще има опция да се развива и на полето на визионерството – с съответно начинания за една свободна, съвременна и по-социална България. Освен това държавният глава непрекъснато ще би трябвало да заема ясна позиции по тематики като Македония, връзките с НАТО и Русия и други сходни.
Кога ще са идващите парламентарни избори съгласно Вас?
– Голяма е вероятността те да са дружно с локалните избори през есента на 2023 година Тогава ще приключи един натурален цикъл на преход от квази властническо към обикновено демократично ръководство, което към този момент ще изисква по-ясни идеологически визии и конфликти сред политическите сили.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
About the Author
