Йордан Апостолов: Не купувайте изкуствено създадени продукти
“ Всяка долина и котловина е със своите природоклиматични условия. Кюстендил има сумарна годишна температура от -30 до +40 градуса на мъртвата точка на долината. В тези условия се основават вкусовите качества на плодовете. Отглеждат се с доста по-малко труд от другите райони „.
Това съобщи пред NOVA някогашният началник на Института по зарзаватчийство в Кюстендил проф. Димитър Домозетов.
Той показа, че вършим земеделие от морското ниво до 2000 м надморска височина.
Домозетов попита за какво еврофондовете не се насочват към регионите, където културите ще се развиват най-добре и какъв е резултатът от милиардите, които се изляха в селското стопанство. “ Целта е да произведем, резултатът не е реализиран. Трябва да знаят какво прави всяко едно стопанство „, счита специалистът.
Бившият народен представител и земеделец от Добруджа Йордан Апостолов моли да не се купуват изкуствено основани артикули.
“ Хората се борят пиперът да бъде с идентична дължина. Но усетът го няма „, разясни той. И разкри, че започнахме да засаждаме круши в Добруджа.
“ Имаме гъвкавост и непокътнато почвено многообразие. Следим хумусни наличия, организираме опити и опити, с цел да опазим почвите. Много е елементарно да превърнеш почва в пясък, противоположното е мъчно „, съобщи Апостолов.
По думите му на българските полета би трябвало да гледаме високодоходни първични материали, които да основават висок Брутен вътрешен продукт. Така че да можем да изнасяме модифицирана продукция, който да бъде подтик на земеделието, да доближи над 30% присъединяване в Брутен вътрешен продукт.
Агрохимикът Живка Ганчева, която се занимава се със предпазване на почвеното изобилие уточни, че единствено 12,5% от почвите в целия свят са подобаващи за развъждане на аграрни култури. От тях 6,5% са в умерения пояс, в който сме и ние.
Според нея средата на развъждане въздейства на усета и на качеството на отглежданите култури. “ Едни и същи сортове, отгледани на разнообразни места, имат разнообразни качества. Това се дължи на микроклимати. И моли фермерите да се включат в самодейността за предпазване на почвите. “ Необходими са по-малко обработки на почвата, повече покривни култури, полизащитни пояси и гори. Трябва да създадем запазени марки от избрани артикули – ябълки, кайсии с следен генезис „, приключи Ганчева.