На 18-ия ми рожден ден животът ми се преобърна, когато непозната жена почука на вратата и заяви, че е моята биологична майка. В стремеж да открия истината изоставих всичко… само за да разкрия шокиращи факти. Била ли съм изоставена или отвлечена? А сега, когато съм наследница на богатство, кой наистина ме обича и кой иска само това, което притежавам?
Родителите ми винаги са били откровени с мен относно моето осиновяване. Знаех, че не съм тяхна биологична дъщеря, но това никога не ми тежеше. Те ме обичаха, а аз имах щастливо детство.
Казваха ми, че съм избрана – че са чакали дълги години за дете и когато най-накрая са ме намерили, сърцата им се изпълнили с любов. Моят живот беше изпълнен с топлина, грижа и внимание. Те винаги бяха до мен – от първите ми стъпки до завършването на училище.
Майка ми и аз обожавахме да готвим заедно всяка вечер, независимо дали съм затрупана с домашни, или с проекти. Това беше нашето време.
Но няколко седмици преди рождения ми ден започнаха да се случват странни неща.
Получих имейл от непознат адрес:
„Честит предстоящ рожден ден, Катерина. Мисля за теб и бих искала да поговорим.“
Игнорирах го.
След това дойде заявка за приятелство в социалните мрежи от профил без снимка – жена на име „Светла П.“ Не приех заявката.
В сутринта на рождения ми ден почукаха на вратата. Родителите ми бяха в кухнята и приготвяха любимата ми закуска – мекици и топъл шоколад.
„Катя, ще отвориш ли вратата, скъпа?“ – попита майка ми с усмивка.
„Да, мамо.“
Отворих вратата и там стоеше жена, която изглеждаше като излязла от филм. Косата ѝ беше разпусната, лицето – изморено и напрегнато. Очите ѝ, обрамчени от тъмни кръгове, се впиха в моите.
„Катерина?“ – произнесе тя с треперещ глас.
„Да… коя сте вие?“ – попитах объркано.
Тя стисна устни и каза думите, които щяха да преобърнат целия ми свят:
„Аз съм твоята майка. Истинската ти майка.“
Краката ми омекнаха. Не можех да повярвам на ушите си.
„Знам, че е шок за теб, но, моля те, изслушай ме.“
Нещо в погледа ѝ, в болката, която излъчваше, ме накара да не затворя веднага вратата. Тя извади папка и ми подаде документи – моето оригинално свидетелство за раждане с подписа ѝ под него.
„Никога не съм искала да се разделя с теб, Катя. Тогава бях млада и уплашена, но ме накараха да вярвам, че не съм достатъчно добра майка. Моля те, дай ми шанс.“
Бях объркана. Исках да чуя повече. Съгласих се да се срещна с нея по-късно в кафене в центъра на града.
Когато казах на родителите си за срещата, те бяха потресени. Майка ми се разплака, а баща ми се опита да остане спокоен, но лицето му се втвърди като камък. Те категорично отрекоха да са извършили нещо неправилно.
„Катя, това са лъжи!“ – каза майка ми, с насълзени очи.
„Но защо би ми казала това, ако не е вярно?“ – попитах объркано.
„За да те манипулира.“ – намеси се баща ми.
Реших да прекарам една седмица със Светла, за да разбера истината.
Пристигнахме в нейното имение – огромна къща с мраморни подове и полилеи, които изглеждаха като от замък. Тя каза, че всичко това можеше да бъде мое, ако не е била разделена с мен.
На следващия ден обаче съседка на Светла – жена на име Елена – ме спря на улицата.
„Катерина, трябва да знаеш нещо.“
„Какво?“ – попитах, усещайки как тревога се надига в мен.
„Светла никога не е била принудена да те даде. Тя те изостави по своя воля. Пиеше, купонясваше и виждаше в теб пречка на живота си. Единствената причина да те търси сега е, че дядо ти е починал миналия месец и ти е оставил всичко.“
Замръзнах на място. Думите ѝ прорязаха сърцето ми като нож.
Бях ли просто средство за наследство?
Сега трябваше да реша на кого да вярвам и какво да направя с живота си…