Бързият спад на работната сила в България носи конкретни последствия за икономиката
Бързият спад на работната мощ в България носи съответни последици за стопанската система Електронното броене се провали, разяснява икономистът Адриан НиколовПрепоръчай (0)
Въпреки че публикуването на окончателните цялостни резултати от извършеното предходната есен броене на популацията остава надалеч в бъдещето – може би даже в края на годината – оповестените от Национален статистически институт първични (и предварителни!) данни за популацията на страната, областите и възрастовата конструкция на популацията дават опция за редица значими заключения, написа икономистът Адриан Николов в разбор за Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
На първо място, не можем да пропуснем проблемите със самото осъществяване на преброяването, белязано от изключителните условия – в последна сметка те имат въздействие и върху скоростта на обявяване на крайните резултати, и върху качеството на получените данни.
Видно най-големият проблем е неуспехът на електронното броене, което статистическият институт очакваше да покрие по-голямата част от популацията, а е достигнало до едвам една трета – под каузи даже от 2011 година, макар надалеч по-широкото навлизане на Интернет.
Това от своя страна води до липса на задоволително преброители, закъснение на целия развой, и в последна сметка – непокрити територии и семейства. Дали става дума за слаба осведомителна акция, спад на доверието в резултат на хакерските офанзиви или пък проблеми със самата платформа, въпросът с отхвърли от електронно броене значително ще бележи метода, по който броене 2021‘ ще бъде запомнено.
Ако оставим проблемите със самия развой настрани, първите резултати водят със себе си няколко значими извода:
Спадът на популацията в срока сред 2011 и 2021 година е по-сериозен от упования, а темпът му се забързва. Докато „ корекцията “ на предходното броене е с малко под 180 хиляди души, този път размерът ѝ ще бъде с над 395 хиляди души.
В рамките на три десетилетия демографската пирамида на страната на практика се е обърнала – до момента в който съгласно преброяването от 1992 година делът на хората на 0-17 година е бил 24%, а този на 65+ – 14%, през днешния ден местата им са разменени.
В резултат няма по какъв способ да чакаме друго, с изключение на процесите на застаряване и стесняване на популацията да продължат да се форсират и през идващото десетилетие, с всички последици за пазара на труда, обществената политика, пенсиите, данъчната система.
Завръщането на българите в година на COVID-19 надалеч не е било задоволително, с цел да отстрани резултата от миграционните процеси преди този момент. Доколкото съгласно разбора на Национален статистически институт естествените и механичните процеси имат релативно равно въздействие върху спада на популацията, то наподобява, че растежът на приходите през последните години не е бил задоволителен, с цел да спре потока на българи, които търсят по-добра реализация в чужбина;
Много огромен спад – с над 885 хиляди души – има в групата на популацията в дейна трудова възраст, или сред 18 и 64 години. Бързият спад на работната мощ носи със себе си съответни последици за българската стопанска система – в бъдеще ще се постанова да се прави повече работа с по-малко хора, което тласка страната към по-капиталоемки производства с по-висока продуктивност на труда и ясна нужда от повишението на квалификацията и уменията на работещите.
Резкият спад на популацията основава заблуда за „ замогване “, в случай че употребяваме относителни знаци. По-малкото население значи, да вземем за пример, че Брутният вътрешен продукт на човек от популацията на страната се покачва без размерът на Брутният вътрешен продукт да е повишен.
Ако вземем данните от 2020 година, когато съгласно „ старите “ данни Брутният вътрешен продукт на човек е бил 17,3 хиляди лв., то с „ новото “ население размерът му би повишен до 18,4 хиляди лв., или покачване с над хиляда лв., освен това без да включваме растежа от 2021 година
Това от своя страна води и до „ доближаване “ с няколко процентни пункта спрямо отчитаното до момента от Евростат към средноевропейските нива на Брутният вътрешен продукт на човек – без, несъмнено, каквото и да се трансформирало в действителното богатство на популацията.
Всички области без столицата губят население в срока сред двете преброявания, като най-сериозно са наранени най-слабо стопански развитите елементи на Северна България, където спадовете са с сред една пета и една четвърт в границите на десетилетието.
Обратно, с помощта на по-благоприятните миграционни процеси водещите регионални стопански системи – Пловдив, Варна, Бургас – съумяват забавят свиването на популацията си.
Интересен е въпросът на София – при нея се очакваше отчитане на по-голямо население, само че столицата е съумяла да усили броя на жителите си с 15%, освен това след отчитането на отлива към прилежащите общини в хода на пандемиятa.
Изменението на популацията се отразява и на макроикономическите индикатори на областите. С нужната спогодба, че окончателните данни ще са разнообразни – най-малкото тъй като последните налични регионални данни са за 2019 година – Брутният вътрешен продукт на човек от популацията се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в множеството области, като най-видим е резултатът при по-бедните области.
Изключението е столицата – поради по-голямото от отчитаното в настоящите оценки население, междинното ниво на Брутният вътрешен продукт на човек понижава с малко над 10%. С други думи, измежду следствията на преброяването ще бъде и отчитането на стесняване на икономическите неравенства сред областите и по-бързо догонване на водача София от останалите области.
Първоначалните данни, оповестени тази седмица от Национален статистически институт са единствено дребна част от това, което преброяването ще даде на анализаторите и основателите на политики. Въпреки това, внезапният спад на работоспособните, обръщането на демографската пирамида и концентрацията на популацията в столицата дават много претекстове за размишление и насочват към належащи промени.
About the Author
